Позволи ми да умра жив, а не да живея мъртъв | Джеф ФОСТЪР
Разруши в мен всичко, което се нуждае от съсипия. Укрепи това, което има потребност от устои.
Използвай ме. Твори ме, рисувай ме с всяка капчица върху платното на живота. Помогни ми да пребивавам цялостен и несравним живот, да скитам из гората по пътеки, невървяни преди мен.
Научи ме да обичам по-дълбоко, в сравнение с съм мислел за допустимо. Изправяй пред лицето ми всичко, от което откликвам взор.
Помогни ми да бъде по-смирен, спокоен, и изцяло да приема това, с което към момента водя война.
Ако сърцето ми е затворено и свито, покажи ми по какъв начин да го открия, без да го насилям.
Ако към момента съм вкопчен в нещо, помогни ми да го пусна.
Дай ми проблеми, битка и непреодолими трудности в случай че щеш, стига те да ми донесат още по-дълбоко примирение и доверие в живота.
Помогни ми да се дръзвам над своята съвестност. Позволи ми да открия хумора в тъмнината.
Разкрий ми дълбокото възприятие на покой в разгара на бурята. Не крий истината от мен. Никога.
Нека благодарността бъде мой лидер. Нека прошката стане моя молитва. Нека този момент бъде мой непрекъснат сателит.
Позволи ми да виждам лицето ти във всяко лице. Позволи ми да усещам Твоето топло наличие в моето лично.
Подкрепяй ме, когато съм слаб. Дишай, когато не мога да вдишвам. Позволи ми да умра жив, а не да пребивавам мъртъв.
* Джеф Фостър е роден през 1977 година в Лондон. Изучавал е астрофизика в Кембридж, а в средата на 20-те си години изживява непосилен интервал на меланхолия. Това е времето, което ражда концепцията за духовно прояснение, а Джеф се отдава на своите дълбоки житейски търсения. Автор е на книги, отдадени на безконечните въпроси за човешкото битие, какво има оттатък Пробуждането и има ли край духовното търсене.
Източник: ADME Ru
Снимки: soundstrue.com, findhorn.org
