Тайните на Града на Мрака
Създаден на територията на Хонконг през 1810 година като град-крепост, той неведнъж става пленник на сложните връзки сред Китай и Британската империя. От 1898 година Коулун (наричат го още Ограденият град) остава китайска земя, заобиколена от хонконгските територии, които са под юрисдикцията на Англия.
Постепенно мястото стартира да се развива и в него да се заселват от ден на ден хора. Притегателната му мощ се крие в това, че след Втората международна война Китай и Англия нямат нито мощ, нито предпочитание да наложат въздействието си върху Оградения град. Той става дом на бежанци от китайския режим, които не могат да си разрешат живота в Хонконг.
Върху съществуващите в Коулун постройки започва неконтролируемо строителство. Разстоянието сред издигащите се до 14 етажа здания е не повече от 2 м., което трансформира улиците в лабиринти без слънчева светлина, по които хората минават приведени поради висящи снопове кабели. „ Имаше няколко маршрута, които опознах сносно, само че през останалото време беше нужно да следваш носа си и да видиш до каква степен ще те води. “ - споделя Иън Ламбот, фотограф, който в съавторство с сътрудника си Грег Жирар, документират живота на това място и издават книгата „ Град на мрака “.
До 1990 година постройките в града стават 500. В тях има единствено два асансьора и голям брой „ мостове “ сред горните етажи. Благодарение на тях жителите си икономисват слизането до първия етаж, с цел да отидат в съседна постройка. Коулун се строи в придвижване, без проект и правила, пространствата нямат прозорци и вентилационна апаратура. Това архитектурно знамение, противоречащо на всякаква логичност, към момента разсънва интереса и почудата на архитекти и строители. Жилищата са с величина сред 4 кв.м. и 16 кв.м. и служат по едно и също време за работни места.
В тези апартаменти-фабрики фамилиите съумяват да поместят магазин, тъкачна фабрика, завод за нудли, бонбони, пластмаса или да организират произвеждане на подготвена храна като пържени рибни топчета и печено месо. Достъпът до вода е сложен. На разположение са единствено осем тръби за захранване (една от тях е в границите на града, останалите седем отвън него), обслужващи около 33 хиляди поданици и стотици заводи.
Собственици на приземни жилища изкопават кладенци в имотите си, с цел да имат достъп до вода. Хигиената е предизвикателство, с което хората не съумяват да се оправят, съжителстват с голям брой плъхове и хлебарки:„ Идвам от оскъдно село, където хигиенните условия са доста по-лоши. Само въздухът беше по-хубав. В Оградения град е добре. “ споделя Им Куок Юен търговец на печено месо.
Електричеството е другият огромен проблем, а за производството във фабриките е нужна доста електрическа енергия. В държавен документ от 1964 година се отбелязва, че „ в градчето Коулун имаше доста неразрешени снадки на електрическата мрежа, кабелите бяха съществено претрупани, заплахата от пожар беше висока, а аварийните екипи всяка вечер бяха в региона за промяна на системата. “
Най-големият разкош, наличен за най-малък брой хора, е балконът с аспект към отвореното пространство отвън града. Покривите са единственото място, на което жителите могат да излязат на слънце, децата да играят или даже да пишат домашните си. Но почиващите навън са изложени на силния шум от кацащи самолети на тогавашното хонконгско летище, чиито кулоар минава точно над града.
Тежките условия на работа и живот са цената, която жителите плащат с цел да се погрижат за фамилиите си. Не всички деца вървят на училище, някои оказват помощ на родителите си в изкарването на прехраната, други са отглеждани от бабите си или стоят сами у дома до момента в който възрастните се приберат. Градът разполага единствено с една детска ясла, а децата в нея се хранят и спят на смени заради незадоволителното пространство.
Но въпреки това, в Коулун има голям брой зъболекарски кабинети, тъй като, за разлика от Хонконг, в Оградения град не е необходим лиценз за осъществяване на стоматологична активност. Занаятът се усвоява в движение, предава се от по-възрастните на децата, които се учат и оказват помощ от съвсем дребни.
Медицинските и здравни служби не подхващат дейности против нерегистрирани зъболекари и лекари, даже са на мнение, че би трябвало да продължат да ги толерират, с изключение на в случаите когато има заплаха за живота на пациентите. Ниските цени на здравните услуги ги вършат желани изключително от живеещите отвън рамките на града.
Този продан на нелицензирани действия и производства, който протича сред жителите на Коулун и тези на Хонконг, е основата за развитие на селището. Именно гостите на града зареждат незаконната активност, като в него намират всичко, другояче неразрешено в английските територии.
Ресторанти предлагащи ястия от кучешко месо, квартири, в които се пуши опиат, достъп до хероин, хазарт, проституция. Реалната власт е в ръцете на триадите (китайски незаконни организации), които контролират криминалните действия. И макар, че в Града на мрака всекидневно патрулират полицаи, те се намесват единствено при тежки закононарушения, а за останалото си сътрудничат с представители на триадите. Полицай, изискал анонимност, разказва пред фотографите Иън Ламбот и Грег Жирар: „ Когато трябваше да се позволи даден проблем, ние искахме помощ от „ шефа на улицата “ и той обещаваше да направи нещо по въпроса. Работейки с някои от криминалните елементи в града, нормално можехме да разгадаем не малко проблеми. “
В последните години преди разрушаването на Коулун, закононарушенията и броят на наркозависимите, които изпълват улиците му, драстично понижават. Някой свидетелства сочат, че по това време триадите осъществяват контрол на първо място върху снабдяването с вода, което си остава най-незаменимият ресурс за жителите. Не липсват и обществени действия, появяват се дребни учебни заведения, клиники, църкви, център за възрастни хора.
С подписването на Китайско-британската взаимна декларация през 1984 година, Китай си връща Хонконг. Правят се първите стъпки по посока разрешаване на въпроса със статута на Коулун. Три години по-късно двете страни се договарят градът да бъде опустошен, а жителите му да получат парични компенсации.
Изненадващо, множеството от тях отхвърлят да изоставен, животът отвън Оградения град е доста по-скъп, някои се съмняват, че ще могат да изхранват фамилиите си в случай че би трябвало да се преценяват с регулациите валидни за Хонконг: „ Събарянето е реален проблем, ще останем без работа. Обезщетението е толкоз дребна сума пари, как можем да оцелеем на открито? “ споделя страховете си Чан Пак, притежател на хранителен магазин.
Въпреки митингите и отводите да изоставен жилищата си, до 1992 година и последните останали хора са изселени, а Градът на мрака е окончателно опустошен през април 1994 година
Само в границите на една година на негово място е построен необятен парк, с голям брой зеленина. Там могат да се видят артефакти от крепостта, а алеите носят имената на улиците и разрушените здания от бившия град.
