Непознатият Афганистан - преди съветските танкове и талибаните
Разруха, беднотия, атентати и обгърнати в бурки дами. Вероятно това са първите асоциации на всеки, чул името на Ислямска република Афганистан.
След руската инвазия и 10-годишна брутална война, оставила страната опустошена, с 2 милиона цивилни жертви, 5 милиона бежанци и изгорена земя, не настава мир, а нов безпорядък. Гражданската война печелят талибаните и трансформират образа на Афганистан за една нощ. Забраняват се малкия екран, музиката, разрушени са кина, културни обекти, не разрешава се даже обичайното за страната стартиране на хвърчила.
Най-тежко е за афганистанските дами, за които родината към този момент е затвор. Всички нови закони на талибаните лимитират или напряко лишават техните свободи и права. Жените не могат свободно да излизат от у дома, длъжни са да носят бурка, не могат да следват или да работят. В противоположен случай те се изправени пред обществено линчуване и даже гибел посредством мятане на камъни.
На фона на всичко това, звучи необикновено, че единствено две десетилетия по-рано по улиците на Кабул умерено се разхождат девойки с къси поли и високи токчета, а пациентите в лечебните заведения се поемат от дами лекарки. Нещо повече - в продължение на четири десетилетия - от 30-те до 70-те години на XX век, Кабул е прочут като " Париж на Централна Азия ".
Всичко стартира през 1919 година след подписването на мирния контракт от Равалпинди, когато афганистанският крал Аманула Хан прогласява независимостта на страната и подхваща редица промени за рационализация, в това число премахването на обичайна бурка и въвеждането на наложително главно обучение. Промените настъпват постепенно и мъчно, само че въпреки всичко при започване на 50-те години Афганистан следва прозападния метод на живот, а в столицата Кабул в съседство с обичайните глинени къщи има към този момент стотици нови модерни здания.
Кина, кафенета, публични френски градини, учебни заведения, библиотеки, университети и изискани бутици. До всичко това имат достъп и мъже, и дами по време на 40-годишното ръководство на Захир шах от 1933 година до 1973 година Все повече туристи посещават страната и са удивени от хубостите на градините и планините, както и от гостоприемността на народа.
Още от 40-те години младите дами биват окуражавани да се образоват, в това число завършвайки висше обучение. Увеличава се броят на наетите на работа учителки, лекарки и медицински сестри. От края на 60-те до завършек на 70-те в афганистанските лечебни заведения е нормална панорама пациентите да бъдат лекувани най-вече от дами.
В продължение на съвсем 3 десетилетия, студентските кампуси в Кабул по нищо не се разграничават от тези във Вашингтон и Ню Йорк, а младежи и девойки могат свободно да споделят едни и с други.
Афганистанската столица се развивала като промишлен град, а след това и вселенски център. Оформила се каста от богата интелигенция. Улиците са били павирани, а търговците се надпреварвали кой по-атрактивно да предложи продукцията си на клиентите. В Кабул бил отворен първият в централна Азия магазин на веригата " Маркс и Спенсър ".
От 1945 до 1954 година, Съединени американски щати влагат минимум 50 милиона $ в инфраструктурата на Афганистан, като първият и един от най-големите планове е построяването на автомагистралата Кандахар-Херат. Само 5-6 години по-късно вложенията от Съединени американски щати са към този момент стотици милиони.
Напредъкът обаче стопира в края на 70-те години с нахлуването на руските войски. Военната интервенция е замислена като къса военна намеса, само че се трансформира в най-дългата война, водена в миналото от Съветския съюз. Москва се надява, че посредством военната намеса ще успее да наложи държавно управление, което да следва политиката й. Концепцията сработва, само че единствено в афганистанската столица. В отдалечените региони на страната съпротивата бързо се разраства, а ислямските муджахидини стартират война против " безбожния режим " в Кабул и непознатите окупатори.
Последните руски елементи напущат Афганистан на 15 февруари 1989 година. Животът в страната обаче не се възстановява. Хаосът продължава, а от него печеливши излизат талибаните.
Днес дамите крият лицата си и огромна част от телата си даже в Кабул. Само половин век, откакто афганистанската столица бе наречена " Париж на Централна Азия " мъжете и дамите в Афганистан живеят в разнообразни светове.
Снимка: Getty Images
След руската инвазия и 10-годишна брутална война, оставила страната опустошена, с 2 милиона цивилни жертви, 5 милиона бежанци и изгорена земя, не настава мир, а нов безпорядък. Гражданската война печелят талибаните и трансформират образа на Афганистан за една нощ. Забраняват се малкия екран, музиката, разрушени са кина, културни обекти, не разрешава се даже обичайното за страната стартиране на хвърчила.
Най-тежко е за афганистанските дами, за които родината към този момент е затвор. Всички нови закони на талибаните лимитират или напряко лишават техните свободи и права. Жените не могат свободно да излизат от у дома, длъжни са да носят бурка, не могат да следват или да работят. В противоположен случай те се изправени пред обществено линчуване и даже гибел посредством мятане на камъни.
На фона на всичко това, звучи необикновено, че единствено две десетилетия по-рано по улиците на Кабул умерено се разхождат девойки с къси поли и високи токчета, а пациентите в лечебните заведения се поемат от дами лекарки. Нещо повече - в продължение на четири десетилетия - от 30-те до 70-те години на XX век, Кабул е прочут като " Париж на Централна Азия ".
Всичко стартира през 1919 година след подписването на мирния контракт от Равалпинди, когато афганистанският крал Аманула Хан прогласява независимостта на страната и подхваща редица промени за рационализация, в това число премахването на обичайна бурка и въвеждането на наложително главно обучение. Промените настъпват постепенно и мъчно, само че въпреки всичко при започване на 50-те години Афганистан следва прозападния метод на живот, а в столицата Кабул в съседство с обичайните глинени къщи има към този момент стотици нови модерни здания.
Кина, кафенета, публични френски градини, учебни заведения, библиотеки, университети и изискани бутици. До всичко това имат достъп и мъже, и дами по време на 40-годишното ръководство на Захир шах от 1933 година до 1973 година Все повече туристи посещават страната и са удивени от хубостите на градините и планините, както и от гостоприемността на народа.
Още от 40-те години младите дами биват окуражавани да се образоват, в това число завършвайки висше обучение. Увеличава се броят на наетите на работа учителки, лекарки и медицински сестри. От края на 60-те до завършек на 70-те в афганистанските лечебни заведения е нормална панорама пациентите да бъдат лекувани най-вече от дами.
В продължение на съвсем 3 десетилетия, студентските кампуси в Кабул по нищо не се разграничават от тези във Вашингтон и Ню Йорк, а младежи и девойки могат свободно да споделят едни и с други.
Афганистанската столица се развивала като промишлен град, а след това и вселенски център. Оформила се каста от богата интелигенция. Улиците са били павирани, а търговците се надпреварвали кой по-атрактивно да предложи продукцията си на клиентите. В Кабул бил отворен първият в централна Азия магазин на веригата " Маркс и Спенсър ".
От 1945 до 1954 година, Съединени американски щати влагат минимум 50 милиона $ в инфраструктурата на Афганистан, като първият и един от най-големите планове е построяването на автомагистралата Кандахар-Херат. Само 5-6 години по-късно вложенията от Съединени американски щати са към този момент стотици милиони.
Напредъкът обаче стопира в края на 70-те години с нахлуването на руските войски. Военната интервенция е замислена като къса военна намеса, само че се трансформира в най-дългата война, водена в миналото от Съветския съюз. Москва се надява, че посредством военната намеса ще успее да наложи държавно управление, което да следва политиката й. Концепцията сработва, само че единствено в афганистанската столица. В отдалечените региони на страната съпротивата бързо се разраства, а ислямските муджахидини стартират война против " безбожния режим " в Кабул и непознатите окупатори.
Последните руски елементи напущат Афганистан на 15 февруари 1989 година. Животът в страната обаче не се възстановява. Хаосът продължава, а от него печеливши излизат талибаните.
Днес дамите крият лицата си и огромна част от телата си даже в Кабул. Само половин век, откакто афганистанската столица бе наречена " Париж на Централна Азия " мъжете и дамите в Афганистан живеят в разнообразни светове.
Снимка: Getty Images Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ