Плоският данък: Случаят „България”
Разработването на данъчна система, която лимитира укриването на налози, е основно предизвикателство за доста нововъзникващи пазари. Въвеждането на плосък налог, което ще даде подтик на следвоенното възобновяване в Украйна, е осъществимо, в случай че сходна промяна поддържа фискален неутралитет.
Реформата в България реализира мечтаната цел за разширение на данъчната основа посредством ограничение на размера на неофициалната стопанска система. Тя се смята за обективна, защото при напредничав данъчен режим богатите хора и огромните компании постоянно се възползват от наличните малки врати и изключения, с цел да избегнат заплащането на какъвто и да е налог, показва в публикация някогашният финансов министър Симеон Дянков. Тя е част от дебата на VoxEu за последствията от войната.
Укриването на налози е необятно публикувано събитие в доста нововъзникващи пазари. Добре документирано е, че високото облагане на персоналните приходи е частично отговорно за укриването на налози, изключително в нововъзникващите пазари на Източна Европа и някогашния Съветски съюз, и се свързват с негативни резултати върху икономическата интензивност.
Украинското държавно управление обмисля промяна, известна като самодейността от 10/10/10, с която ще вкара 10%ен плосък налог върху персоналния, корпоративния и дивидентния приход.
Фискалната индиферентност, главното условие за поддръжка на данъчната промяна от МВФ, може да бъде реализирана, в случай че плоският налог разшири данъчната основа посредством понижаване на каузи на неофициалната икономическа активност, оценен на 40-45% от цялата икономическа активност преди войната. Подобни спадове са документирани в България и Грузия, откакто тези страни приложиха своите версии на промяна на плоския налог.
Плоският налог в посткомунистическите страни
Въвеждането на плосък налог е известна промяна в Източна Европа и някогашния Съветски съюз през последните три десетилетие. Първата вълна е в балтийските страни в средата на 90-те години на предишния век, последвана от втора вълна в Централна Европа и няколко постсъветски стопански системи (България, Грузия, Румъния, Русия, Словакия) десетилетие по-късно.
Има внезапно разграничаване сред първата вълна от промени в балтийските страни с данъчни ставки на умерени равнища - 20% или по-високи, близки до най-високия граничен налог преди промяната - и втората, която стартира в Словакия с данъчни ставки, близки до най-ниските ставки от преди промяната. В България, Грузия и Румъния даже по-ниски - по-близо до 10%.
През 2001 година Русия вкара плоския налог и стана първата огромна стопанска система, направила това. Данъчният кодекс размени стандартната прогресивна конструкция на ставката на налога върху приходите на физическите лица с плоска данъчна ставка от 13%. През първата година след промяната съветската стопанска система набъбна с 5% в действително изражение, до момента в който приходите от налог върху приходите на физическите лица се усилиха с над 25% в действително изражение. Освен това доста нарастване на приходите, плоският налог е обвързван и с удобни промени в действителната стопанска система през идващите пет години.
В по-голямата част от посткомунистическите страни промяната се счита за краткотрайна като средство за понижаване на сивата стопанска система. Балтийските стопански системи се върнаха към прогресивни персонални данъчни ставки. Например през 2018 година Латвия размени своя плосък налог с прогресивни ставки от 20%, 23% и 31.4%; Литва го направи със ставки от 20% и 27% през 2019 година Така е и с съвсем всички стопански системи от втората вълна, като само България резервира плоския налог в първичния му тип.
Реформата в България
Влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година е белязано от редица промени, ориентирани към понижаване на огромния дял на неофициалната стопанска система, оценен на 43% през 2006 година Парламентът утвърди въвеждането на 10% данъчна ставка на корпоративния подоходен налог за 2007 година, последвана с 10% налог върху приходите на физическите лица през идната година. МВФ е внимателен към тази промяна с аргумента, че опростената данъчна система ще понижи бюджетния остатък и ще насърчи по-голям недостиг по настоящата сметка. По време на тези полемики обаче, българското държавно управление не се нуждаеше от външно финансиране и продължи с проектите си за промени.
2007 година донесе голям растеж на приходите от корпоративен подоходен налог (с 39% по отношение на миналата година) и надвиши личната прогноза на Министерството на финансите (27% на годишна база). Бюджетният остатък се усили макар забележителните изключителни разноски в края на годината. Имаше няколко аргументи за този удобен резултат:
Нямаше политическа поддръжка за доста понижаване на осигурителните вноски – друга допустима промяна. Въпреки това в края на 2007-а Народното събрание гласоподава както въвеждането на 10% налог върху приходите на физическите лица, по този начин и намаляването на социално-осигурителните вноски. След наново гласоподаване обаче намаляването им е отсрочено за юли 2008 година и обусловено от това бюджетният остатък да бъде по-висок от планувания.
Излишъкът в средата на 2008 година в действителност е по-висок от предстоящото – приходите от корпоративни и персонални подоходни налози се усилват с още 16% на годишна база – и социално-осигурителните вноски са понижени, въпреки и единствено с три процентни пункта. Опитите за по-нататъшно понижаване на осигуровките се провалят през 2010 година и 2011 година след международната рецесия.
Изчислено е, че плоският налог е свил неофициалната стопанска система с две трети във връзка с заетостта сред 2008 и 2012 година С въвеждането му през 2007-2008 година са отстранени две данъчни облекчения. Първо, ставките на налог облага за дребния и огромния бизнес са изравнени. От икономическа позиция приходите от предприемаческа активност са хармонизирани с приходите от дялово присъединяване в бизнеса. Второ, разнообразието от ставки на прогресивния налог върху приходите от труд е сменено с единна ставка от 10%. Като част от тази смяна е отстранен необлагаемият най-малък приход, тъй че политиката за налог върху приходите обгръща еднообразно всички групи от обществото.
Плоското данъчно облагане е по-страведливо
За разлика от прогресивните налози, които включват комплицирани и многочислени изключения, оставени на преценката на бирниците, плоският налог е явен. В композиция с ниския %, неговата елементарност доста понижава тласъците за неформалност. Каквато и неофициална икономическа активност към момента да има в България, към 2009-2010 година тя престана да се дължи на опити за икономисване на налози от физически лица или компании.
Този аспект на плоския данъчен режим е значим от позиция на това по какъв начин хората възприемат неговата правдивост. Тя изисква по-богатите хора да заплащат по-голяма част от приходите си под формата на налози. Но действителността в страни като България и Украйна е друга – с прогресивните налози богати хора и огромни компании се възползват разнообразни малки врати и процедури, с цел да избегнат заплащането им. Цялата данъчна тежест пада върху хората със междинен приход сред необлагаемия най-малко и по-високите ставки. В този смисъл плоският налог се възприема като по-справедлив.
Парадоксално е да се сочи за обективна данъчна промяна, която понижава налога за хората с най-високи приходи. И въпреки всичко в няколко източноевропейски страни използването й докара до понижаване на неравенството в приходите след облагане (т.нар. коефициент на Джини). Този резултат значително зависи от разширението на данъчната основа и увеличението на тласъците за работа.
Реформата в България реализира мечтаната цел за разширение на данъчната основа посредством ограничение на размера на неофициалната стопанска система. Тя се смята за обективна, защото при напредничав данъчен режим богатите хора и огромните компании постоянно се възползват от наличните малки врати и изключения, с цел да избегнат заплащането на какъвто и да е налог, показва в публикация някогашният финансов министър Симеон Дянков. Тя е част от дебата на VoxEu за последствията от войната.
Укриването на налози е необятно публикувано събитие в доста нововъзникващи пазари. Добре документирано е, че високото облагане на персоналните приходи е частично отговорно за укриването на налози, изключително в нововъзникващите пазари на Източна Европа и някогашния Съветски съюз, и се свързват с негативни резултати върху икономическата интензивност.
Украинското държавно управление обмисля промяна, известна като самодейността от 10/10/10, с която ще вкара 10%ен плосък налог върху персоналния, корпоративния и дивидентния приход.
Фискалната индиферентност, главното условие за поддръжка на данъчната промяна от МВФ, може да бъде реализирана, в случай че плоският налог разшири данъчната основа посредством понижаване на каузи на неофициалната икономическа активност, оценен на 40-45% от цялата икономическа активност преди войната. Подобни спадове са документирани в България и Грузия, откакто тези страни приложиха своите версии на промяна на плоския налог.
Плоският налог в посткомунистическите страни
Въвеждането на плосък налог е известна промяна в Източна Европа и някогашния Съветски съюз през последните три десетилетие. Първата вълна е в балтийските страни в средата на 90-те години на предишния век, последвана от втора вълна в Централна Европа и няколко постсъветски стопански системи (България, Грузия, Румъния, Русия, Словакия) десетилетие по-късно.
Има внезапно разграничаване сред първата вълна от промени в балтийските страни с данъчни ставки на умерени равнища - 20% или по-високи, близки до най-високия граничен налог преди промяната - и втората, която стартира в Словакия с данъчни ставки, близки до най-ниските ставки от преди промяната. В България, Грузия и Румъния даже по-ниски - по-близо до 10%.
През 2001 година Русия вкара плоския налог и стана първата огромна стопанска система, направила това. Данъчният кодекс размени стандартната прогресивна конструкция на ставката на налога върху приходите на физическите лица с плоска данъчна ставка от 13%. През първата година след промяната съветската стопанска система набъбна с 5% в действително изражение, до момента в който приходите от налог върху приходите на физическите лица се усилиха с над 25% в действително изражение. Освен това доста нарастване на приходите, плоският налог е обвързван и с удобни промени в действителната стопанска система през идващите пет години.
В по-голямата част от посткомунистическите страни промяната се счита за краткотрайна като средство за понижаване на сивата стопанска система. Балтийските стопански системи се върнаха към прогресивни персонални данъчни ставки. Например през 2018 година Латвия размени своя плосък налог с прогресивни ставки от 20%, 23% и 31.4%; Литва го направи със ставки от 20% и 27% през 2019 година Така е и с съвсем всички стопански системи от втората вълна, като само България резервира плоския налог в първичния му тип.
Реформата в България
Влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година е белязано от редица промени, ориентирани към понижаване на огромния дял на неофициалната стопанска система, оценен на 43% през 2006 година Парламентът утвърди въвеждането на 10% данъчна ставка на корпоративния подоходен налог за 2007 година, последвана с 10% налог върху приходите на физическите лица през идната година. МВФ е внимателен към тази промяна с аргумента, че опростената данъчна система ще понижи бюджетния остатък и ще насърчи по-голям недостиг по настоящата сметка. По време на тези полемики обаче, българското държавно управление не се нуждаеше от външно финансиране и продължи с проектите си за промени.
2007 година донесе голям растеж на приходите от корпоративен подоходен налог (с 39% по отношение на миналата година) и надвиши личната прогноза на Министерството на финансите (27% на годишна база). Бюджетният остатък се усили макар забележителните изключителни разноски в края на годината. Имаше няколко аргументи за този удобен резултат:
Нямаше политическа поддръжка за доста понижаване на осигурителните вноски – друга допустима промяна. Въпреки това в края на 2007-а Народното събрание гласоподава както въвеждането на 10% налог върху приходите на физическите лица, по този начин и намаляването на социално-осигурителните вноски. След наново гласоподаване обаче намаляването им е отсрочено за юли 2008 година и обусловено от това бюджетният остатък да бъде по-висок от планувания.
Излишъкът в средата на 2008 година в действителност е по-висок от предстоящото – приходите от корпоративни и персонални подоходни налози се усилват с още 16% на годишна база – и социално-осигурителните вноски са понижени, въпреки и единствено с три процентни пункта. Опитите за по-нататъшно понижаване на осигуровките се провалят през 2010 година и 2011 година след международната рецесия.
Изчислено е, че плоският налог е свил неофициалната стопанска система с две трети във връзка с заетостта сред 2008 и 2012 година С въвеждането му през 2007-2008 година са отстранени две данъчни облекчения. Първо, ставките на налог облага за дребния и огромния бизнес са изравнени. От икономическа позиция приходите от предприемаческа активност са хармонизирани с приходите от дялово присъединяване в бизнеса. Второ, разнообразието от ставки на прогресивния налог върху приходите от труд е сменено с единна ставка от 10%. Като част от тази смяна е отстранен необлагаемият най-малък приход, тъй че политиката за налог върху приходите обгръща еднообразно всички групи от обществото.
Плоското данъчно облагане е по-страведливо
За разлика от прогресивните налози, които включват комплицирани и многочислени изключения, оставени на преценката на бирниците, плоският налог е явен. В композиция с ниския %, неговата елементарност доста понижава тласъците за неформалност. Каквато и неофициална икономическа активност към момента да има в България, към 2009-2010 година тя престана да се дължи на опити за икономисване на налози от физически лица или компании.
Този аспект на плоския данъчен режим е значим от позиция на това по какъв начин хората възприемат неговата правдивост. Тя изисква по-богатите хора да заплащат по-голяма част от приходите си под формата на налози. Но действителността в страни като България и Украйна е друга – с прогресивните налози богати хора и огромни компании се възползват разнообразни малки врати и процедури, с цел да избегнат заплащането им. Цялата данъчна тежест пада върху хората със междинен приход сред необлагаемия най-малко и по-високите ставки. В този смисъл плоският налог се възприема като по-справедлив.
Парадоксално е да се сочи за обективна данъчна промяна, която понижава налога за хората с най-високи приходи. И въпреки всичко в няколко източноевропейски страни използването й докара до понижаване на неравенството в приходите след облагане (т.нар. коефициент на Джини). Този резултат значително зависи от разширението на данъчната основа и увеличението на тласъците за работа.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ