Нова „електронна кожа“ прави роботите способни да усещат болка
Разработчиците на роботи от дълго време се пробват да основат електронна кожа (e-skin), която може да се държи като нашия личен великански сензорен орган при предаване на информация от околната среда. За да стигнат до там, належащо е електронно устройство, което е широкообхватно, мощно сензитивно и може да предава информация необикновено бързо – и в този момент инженерите от университета в Глазгоу считат, че може да са основали тъкмо такова.
Прототип на електронната кожа, който разрешава на роботите да записват болежка, е показан в списанието Science Robotics и се твърди, че е забележителен прогрес в сензитивната на досег роботика, който даже може да усъвършенства протезните крака, като им даде съвсем човешка сензитивност към допиране.
Предишни опити за основаване на роботи с такова осезание се сблъскват с компликации към времето за обработка на входящите данни, защото разпределените датчици са в положение да препредават огромен размер данни, само че по-късно лишава малко, до момента в който компютърът преведе данните в нещо свястно.
Периферната нервна система на хората въодушевява този нов дизайн, защото той стартира да обработва чувствата от точката на допиране и изпраща единствено в действителност значимите неща до мозъка. Подобен метод в роботиката освобождава информационните канали от натоварване и пречи на компютъра да затъне в несъразмерни размери информация.
Решетка от 168 синаптични транзистора е ключът към сполучливата функционалността на това средство за обработка на информация, които са формирани от нанопроводници от цинков оксид, разпръснати по гъвкава повърхнина. Те са ситуирани върху робот с форма на човешка ръка като по този начин се основава крак, който е кадърен да разграничава мощно и едва допиране.
Снабдяването на робот със способността да усеща болежка може да звучи злокобно, само че желанието е да се увеличи чувствителността по метод, който е потребен за изкуствения разсъдък да учи посредством опити и неточности. Например, за дребните деца болката е потребен инструмент, защото по този начин те стартират да научават неща като да се допре нещо горещо е неприятно – та чувството за досег може да бъде от изгода за роботите, които се пробват да се учат от външни тласъци, по същия метод.
„ Това, което успяхме да създадем посредством този развой, е електронна кожа, способна да се образова на хардуерно равнище, която не би трябвало да изпраща известия напред-назад до централен процесор, преди да предприеме деяние “, споделя професор Равиндер Дахия, който оглавява групата по Огъваема електроника и сензорни технологии (Bendable Electronics and Sensing Technologies, BEST) на Университета в Глазгоу, в изказване.
„ Вместо това тя доста форсира процеса на реагиране при допиране, като понижава нужното количество калкулации. Вярваме, че това е действителна стъпка напред в нашата работа към основаване на широкомащабна невроморфна електронна кожа, способна да реагира по подобаващ метод на тласъци. “
Освен че оказва помощ на роботи да се научат да интерпретират околната среда и да заобикалят пострадвания, планува се, че един ден технологията може да има приложения и за човешки протези.
„ В бъдеще това проучване може да бъде основа за по-усъвършенствана електронна кожа, която разрешава на роботите да изследват и да взаимодействат със света по нови способи, или пък да се създадат протезни крака, които са способни на съвсем човешки равнища на сензитивност при допиране “, прибавя Фенгян Лиу, член на групата BEST и съавтор на публикацията.
Талос, античен митичен уред с изкуствен интелект, който пази остров Крит
Изкуствените същества с разсъдък се появяват още в древността и са били постоянно срещани във художествената литература – да вземем за пример, „ Франкенщайн “ на Мери Шели или „ R.U.R. “ на Карел Чапек. Тези герои и техните ориси повдигнаха доста от същите въпроси, обсъждани в този момент в етиката към изкуствения разсъдък.
Развитието на математическата логичност води непосредствено до теорията на Алън Тюринг за изчисленията, която допуска, че машина, посредством знаци, толкоз елементарни като „ 0 “ и „ 1 “, може да симулира всеки вероятен акт на математическа дедукция. Това просветление, че цифровите компютри могат да симулират всеки развой на официално размишление, е известно като Тезис на Чърч-Тюринг.
Това, дружно с едновременните открития в невробиологията, теорията на информацията и кибернетиката, карат откривателите да обмислят опцията за създаване на електронен мозък. Първата работа, която в този момент е общопризната като Изкуствен разсъдък, е по дизайн на Маккълъуч и Питс през 1943 година за „ изкуствени неврони “.
