Волейболистката на Италия Офелия Малинов: Мачът с България е много емоционален
Разпределителката на националния тим на Италия по волейбол при дамите Офелия Малинов, която е с български корени, разкри, че е щастлива от опцията още веднъж да играе в София. Тя даде изявление за уеб страницата на федерацията, в което приказва преди днешния дуел с България от Лигата на нациите в " Арена Армеец ".
Тя е родена на 29 февруари 1996 година в Бергамо. Родителите й са Атанас Малинов и Камелия Арсенова. Ражда се в миг, в който татко и написа историята на женския " Фопападрети " (Бергамо). Българският старши треньор първо извежда отбора до историческите първа шампионска купа и Купа на Италия, а през сезон 1996/1997 - до грандиозно достижение. Атанас Малинов изстрелва отбора от Бергамо до трофея в Шампионската лига, купа, купа и Суперкупа на Италия - 4 трофея в един приказен сезон. През 2014 година българската волейболна династия Малинови написа нова страница в историята на италианския волейбол. Във водения от Атанас отбор на Басано в игра се появяват и брачната половинка му Камелия, и щерка им Офелия.
Вече родила три деца, Камелия Арсенова се завръща на игрището на 46 година в мач от Серия В1 и слага връх за най-възрастен играч в Италия. Но фамилното благополучие е голямо - татко и брачен партньор треньор, майка и щерка дружно на игрището. 18-годишната тогава Офелия осъществя 11 точки, а майка й - 9. Неописуем ден за цялата фамилия. Логично, волейболната кръв тече и във вените на по-малките й сестри - близначките Ема и Микела. Но пътят на Офелия, която околните назовават Лия, към този момент я е отвел до високо волейболно равнище.
Тя е разпределител на националния тим на Италия за дами - настоящ европейски първенец. В момента Офелия е в София за шампионата от Лигата на нациите и ѝ следва мач против България.
- Офелия, след мачовете в София изживяваш доста прочувствени минути - виждаш се с родственици, близки, другари, получаваш доста дарове от дечица. Широката ти усмивка приказва доста. Какво значат тези моменти за теб?
- Много съм щастлива, тъй като за първи път имам опцията да дойда да играя в България. Затова съм доста разчувствана. Второ - доста съм щастлива, тъй като всички мои родственици са пристигнали да ме гледат през тези дни, а това е първи път, в който всички те имат опция да ме гледат онлайн. Минаха много години, в които нямахме опция да се забележим, изключително след пандемията от ковид. Най-малко от 4 години не ги бях виждала и в този момент в действителност съм доста щастлива.
- Колко постоянно успяваш да се прибираш до България или това е един от редките случаи?
- Преди години можех да се прибирам всяко лято. Сега, около уговорките ми с националния тим, в действителност е доста мъчно, тъй като постоянно имаме мачове, непрекъснато упражняваме, а шампионатът стартира незабавно по-късно. Много е мъчно, само че в случай че имам време, постоянно се връщам в България.
- Дори сега си получила една особено нарисувана кутийка за " Най-добър състезател ", на която с детска обич е написано Лия. Какво ти дава тази специфична обич, която получаваш в България?
- Много е хубаво. Да влезеш в сърцата на дребните деца, ти дава още по-голяма мощ за всичко, което правиш. Осъзнавайки, че си образец за дребните дечица, в действителност дава мощ да играеш още по-добре.
- Предстои ти мач против България, какъв брой по-различен, какъв брой по-интересен е за теб?
- Мачът с България е доста прочувствен. Не желая да мисля доста, тъй като е специфичен мач за мен. Но нямам самообладание мачът да стартира. Да видя залата, цялостна с хора.
- Какво споделят мама и тати преди мача с България, за кой тим ще са те?
- (Смее се.) Мама и тати гледат постоянно с интерес, ще наблюдават мача сигурно. Съжалявам, че не могат да бъдат тук. Трябва да питате тях кого ще поддържат.
- Какво си пожелаваш да постигнеш с националния тим на Италия?
- Засега мислим единствено за Волейболната лига на нациите - ще бъде доста хубаво да стигнем финала и да го спечелим. Тази година е годината на Световното състезание, тъй че е доста значима. Преди 4 години стигнахме на край и за доста малко изпуснахме златния орден. За тази година желаеме да опитаме отново да сме там и да стигнем по-нависоко. Знаем, че няма да е елементарно, че не би трябвало да подценяваме никой тим и би трябвало да се борим от началото до края постоянно.
- Какво ти прави усещане в българския тим - има и девойки, които познаваш от години, само че има и много млади девойки?
- Ние изиграхме две контроли в Италия. В тима в действителност има млади и надарени девойки. Трябва да работят доста, тъй като не са постигнали нищо единствено с обстоятелството, че са достигнали до националния тим. Трябва да имат волята да се усъвършенстват и да желаят да стигат все по-нависоко. Това би трябвало да е моторът, който да ги движи - да се усъвършенстват и да реализират нещо дружно.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:
Instagram:
Фейсбук:
LinkedIn:
TikTok:
Тя е родена на 29 февруари 1996 година в Бергамо. Родителите й са Атанас Малинов и Камелия Арсенова. Ражда се в миг, в който татко и написа историята на женския " Фопападрети " (Бергамо). Българският старши треньор първо извежда отбора до историческите първа шампионска купа и Купа на Италия, а през сезон 1996/1997 - до грандиозно достижение. Атанас Малинов изстрелва отбора от Бергамо до трофея в Шампионската лига, купа, купа и Суперкупа на Италия - 4 трофея в един приказен сезон. През 2014 година българската волейболна династия Малинови написа нова страница в историята на италианския волейбол. Във водения от Атанас отбор на Басано в игра се появяват и брачната половинка му Камелия, и щерка им Офелия.
Вече родила три деца, Камелия Арсенова се завръща на игрището на 46 година в мач от Серия В1 и слага връх за най-възрастен играч в Италия. Но фамилното благополучие е голямо - татко и брачен партньор треньор, майка и щерка дружно на игрището. 18-годишната тогава Офелия осъществя 11 точки, а майка й - 9. Неописуем ден за цялата фамилия. Логично, волейболната кръв тече и във вените на по-малките й сестри - близначките Ема и Микела. Но пътят на Офелия, която околните назовават Лия, към този момент я е отвел до високо волейболно равнище.
Тя е разпределител на националния тим на Италия за дами - настоящ европейски първенец. В момента Офелия е в София за шампионата от Лигата на нациите и ѝ следва мач против България.
- Офелия, след мачовете в София изживяваш доста прочувствени минути - виждаш се с родственици, близки, другари, получаваш доста дарове от дечица. Широката ти усмивка приказва доста. Какво значат тези моменти за теб?
- Много съм щастлива, тъй като за първи път имам опцията да дойда да играя в България. Затова съм доста разчувствана. Второ - доста съм щастлива, тъй като всички мои родственици са пристигнали да ме гледат през тези дни, а това е първи път, в който всички те имат опция да ме гледат онлайн. Минаха много години, в които нямахме опция да се забележим, изключително след пандемията от ковид. Най-малко от 4 години не ги бях виждала и в този момент в действителност съм доста щастлива.
- Колко постоянно успяваш да се прибираш до България или това е един от редките случаи?
- Преди години можех да се прибирам всяко лято. Сега, около уговорките ми с националния тим, в действителност е доста мъчно, тъй като постоянно имаме мачове, непрекъснато упражняваме, а шампионатът стартира незабавно по-късно. Много е мъчно, само че в случай че имам време, постоянно се връщам в България.
- Дори сега си получила една особено нарисувана кутийка за " Най-добър състезател ", на която с детска обич е написано Лия. Какво ти дава тази специфична обич, която получаваш в България?
- Много е хубаво. Да влезеш в сърцата на дребните деца, ти дава още по-голяма мощ за всичко, което правиш. Осъзнавайки, че си образец за дребните дечица, в действителност дава мощ да играеш още по-добре.
- Предстои ти мач против България, какъв брой по-различен, какъв брой по-интересен е за теб?
- Мачът с България е доста прочувствен. Не желая да мисля доста, тъй като е специфичен мач за мен. Но нямам самообладание мачът да стартира. Да видя залата, цялостна с хора.
- Какво споделят мама и тати преди мача с България, за кой тим ще са те?
- (Смее се.) Мама и тати гледат постоянно с интерес, ще наблюдават мача сигурно. Съжалявам, че не могат да бъдат тук. Трябва да питате тях кого ще поддържат.
- Какво си пожелаваш да постигнеш с националния тим на Италия?
- Засега мислим единствено за Волейболната лига на нациите - ще бъде доста хубаво да стигнем финала и да го спечелим. Тази година е годината на Световното състезание, тъй че е доста значима. Преди 4 години стигнахме на край и за доста малко изпуснахме златния орден. За тази година желаеме да опитаме отново да сме там и да стигнем по-нависоко. Знаем, че няма да е елементарно, че не би трябвало да подценяваме никой тим и би трябвало да се борим от началото до края постоянно.
- Какво ти прави усещане в българския тим - има и девойки, които познаваш от години, само че има и много млади девойки?
- Ние изиграхме две контроли в Италия. В тима в действителност има млади и надарени девойки. Трябва да работят доста, тъй като не са постигнали нищо единствено с обстоятелството, че са достигнали до националния тим. Трябва да имат волята да се усъвършенстват и да желаят да стигат все по-нависоко. Това би трябвало да е моторът, който да ги движи - да се усъвършенстват и да реализират нещо дружно.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:
Instagram:
Фейсбук:
LinkedIn:
TikTok:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ