Как армията на Лихтенщайн се върна от война с повече хора, отколкото отиде
Разположена сред Швейцария и Австрия, Лихтенщайн е една от най-малките страни в света. Нейният сегашен държател, конституционният монарх Негово ярко височество принц Ханс Адам II, има персонално благосъстояние на стойност 5 милиарда $, което конкурира като стойност годишния експорт и импорт на страната.
Ханс Адам II
Малката немскоговоряща нация печели доста пари от туризъм, само че множеството туристи не остават дълго и са или на пренос за Австрия през Швейцария, или назад. Някои просто пресичат границата, с цел да им слагат щемпел в паспорта, с цел да могат да кажат кажат, че са били там, и се връщат назад в една от по-големите народи.
По-голямата част от парите на Лихтенщайн идват от производството като това е домът на огромната интернационална компания Hilti, която създава разнообразни електроинструменти. Страната все по-често е дестинация на кулинари от цялостен свят, които идват да се насладят на питателните и ястията, създадени в дребни ферми в цялата страна.
37-те хиляди души в Лихтенщайн са измежду най-заможните в света, с приход на глава от популацията от близо 140 000 $ годишно.
Днес страната няма войска. Не е под никаква опасност от съседите си, а дребните й полицейски сили поддържат реда в страната с едно от най-ниските равнища на престъпност в света. Княжеството е било задължено от остарелия Германския съюз да поддържа войска, само че това обвързване е прекъснато, когато този Съюз е престава да съществува, откакто доста от страните в него се сплотяват под Прусия, с цел да станат Германия.
По време на Втората международна война Лихтенщайн е публично безпристрастен и поверява своята дипломация на Швейцария, макар че по време на войната се бори със личната си прохождаща нацистка партия. Повечето лихтенщайнци не желаят нищо общо с войната или една такава политическа партия и до 1943 година тя е неразрешена след доста антисемитска пропаганда и опити за рекрутиране за немските Вафен-СС.
Историята на Лихтенщайн за приемане на еврейски и други бежанци е доста сходна на тази на Швейцария – някои влязоха, доста не.
Вадуц
Въпреки че може да прочетете разкази, в които се приказва по какъв начин Лихтенщайн изпраща дребен контингент да служи в Първата международна война от името на Австро-Унгария, това е погрешно: „ армията “ от 80 души е разформирована след Австро-пруската война от 1866 година Но присъединяване на Лихтенщайн в тази война дава една от най-странните глави във военната история.
Мъжете от армията на Лихтенщайн са изпратени да охраняват прохода Бренер сред Австрия и Италия. Наистина няма какво да вършат там, с изключение на да седят в красивите планини, да пият вино и бира, да пушат лула и да се успокояват. Когато армията се връща във Вадуц, столицата на Лихтенщайн, тя е с един човек повече, в сравнение с потегля. Този спомагателен човек е италиански боец, който се отдръпва в Лихтенщайн в търсене на работа.
Трябва да се знае, че тази история има разнообразни разновидности, нито един от които не е аргументиран. Според една от тях лихтенщайнска част отпътува с 58 души и се връща с 59. Допълнителният човек е австрийски офицер телеграфист.
Друга версия загатва същите числа, само че австрийският офицер в действителност е етнически италианец: изцяло допустимо в ера, когато Австро-Унгария е формирана от стотици етнически групи.
Някои версии описват, че лихтенщайнците са се забавлявали на границата, а италианският боец просто ги харесал, включил се към групата и решил да се прибере с тях.
