Разположен на два континента, Истанбул е вкусна точка на пресичане

Разположен на два континента, Истанбул е вкусна точка на секване на кулинарни въздействия. Тук с изключение на лист със забележителности за разглеждане, имате и лист с храни за опитване. А след втория ден - и лист с такива, които желаете да повторите.

Чаят и турското кафе са ясни. Особеното е, че когато ги поръчвате в Истанбул, постоянно би трябвало да уточнявате дали ги желаете със захар или без захар. Иначе нормално идват с доста захар.

Дори и познати храни като саралия, дюнер или кюнефе, имат друг усет, когато ги поръчате в Турция по тази причина не бързайте да ги махнете от листата си за дегустация. Ето някои от кулинарните емблеми на Града на Босфора, които да опитате при идващото си пътешестване до там.

Балък екмек

Ако би трябвало да опитате единствено една улична храна в Истанбул, тя би трябвало да е " балък екмек ", тъй като всички останали можете да намерите и в други турски градове. В превод " балък екмек " значи " самун и риба " и името споделя задоволително - прясно хлебче, в което се поставя филе печена или пържена риба в компанията на свежи зеленчуци. Целият кулинарен развой се случва пред очите ви на лодки, закотвени за брега на Босфора край площад Еминьоню.

Баклава

Колкото и саралии да сте изяли в България, би трябвало да опитате и десетките усети и разновидности, които се оферират в Истанбул. Тънките кори, напоени с гъст сироп и цялостни с шам фъстък или други пълнежи, се топят в устата и оставят паметен спомен. В квартал Каракьой се намират най-автентичните сладкарници, където майстори от генерации подготвят саралията една и съща предписания. Малцина знаят, че саралията е предходник на щрудела. Когато османските нашественици стигат до Европа през 16-и век, те донасят саралията, чиято рецепта след това е модифицирана и се трансформира в част от менютата на благородниците в Централна и Западна Европа.

Искендер кебап

Това ядене носи името на своя основател - Искендер Ефенди от Бурса, който за пръв път подредил фино нарязано месо от дюнер върху части питка пиде, залял го с масло, кисело мляко и доматен сос. Можете да поръчате искендер кебап из цялостен Истанбул и на всички места го подготвят добре.

Симит

Тези кръгли хлебчета, покрити със сусам, са обичана закуска на локалните поданици. Според архивите в Истанбул се продава симит най-малко от 1525 година, а през 1593 година за първи път били стандартизирани тежестта и цената на хлебното произведение. Според разказите на пътешественика Евлия Челеби през 1630 година в Константинопол имало най-малко 70 пекарни за симит. Наистина историческа хапка.

Днес може да го намерите на всеки ъгъл, предлаган от улични търговци с емблематичните им червени колички. Хрупкав извън и мек от вътрешната страна, той е съвършен с чаша турски чай, до момента в който си почивате сред две забележителности.

Дюнер

Макар да е прочут по целия свят, достоверният турски дюнер е напълно друг като усет и прекарване. Вертикално изпеченото месо се реже на тънки ленти и се сервира с разнообразни подправки и зеленчуци. Ако питате истанбулчани, регионът на Таксим е с най-хубавите дюнерджийници в града.

Лахмаджун

Често споделят, че лахмаджунът е арабският отговор на пицата, само че по състав и технология се отличава от нея. Представлява арабска питка, върху която компания си вършат кайма, зеленчуци, лук, домати и подправки. Всичко това е запечено и идва при вас с апетитна пара.

Кюнефе

Този десерт се подготвя от сирене хатай (подобно на свежата моцарела), покрито с тънък кадаиф и залято със сладостен сироп. В традицията на свръхкалоричните турски десерти, се сервира с в допълнение разтопено масло от горната страна и натрошен шамфъстък. Някога кюнефе се е ядяло единствено на празника Рамазан - съгласно легендите, с цел да утоли глада на халифите по време на поста, само че в наши дни можете да го намерите на всички места и когато и да е на годината.

Инфо: dir.bg