Трудният път на Съединението
Разпокъсването на българските земи, наложено от Берлинския контракт 1878 година, основава трудности за тяхното политическо и икономическо развиване. Поради това битката за цялостно национално избавление и обединяване става главен блян на българския народ. Тя стартира от първите дни след Освобождението през 1878 и се разпростира наред с напъните за създаване и одобряване на Княжество България и отбрана на българския темперамент на Източна Румелия. Общонароден блян е цялостно национално обединяване, като се съединят Северна и Южна България и се освободят и причислят Македония и Одринско, които по Берлинския контракт остават под османска власт.
Първият опит за съединяване е изработен през 1880 година по отношение на изостряне на гранични разногласия сред Турция, Гърция и Черна Гора.
През май 1880 година в Сливен е учреден Централен национален комитет (К. Величков, Ив. Ст. Генов, Г. Тилен, Г. Странски и Г. Хаканов) за образуване битката за обединяване на България. По самодейност на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов с задача да ревизира отношението на британското държавно управление към замисляното съединяване на Северна и Южна България. Великите сили, в това число и Русия, заемат негативна позиция по този въпрос. Против съединяване, несъгласувано с Русия, се афишира и демократичното държавно управление на Драган Цанков.
През идващите години подготовката за съединяване се прави посредством определяне на тесни връзки сред княжеството и самостоятелната област и национална консолидация на българското население в Източна Румелия.
В края на 1884 и началото на 1885 година обществеността в княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със усилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По самодейност на Захари Стоянов през февруари 1885 година в Пловдив е проведен Български скришен революционен централен комитет (БТРЦК).
На 25 юли в Дермендере (дн. С. Първенец, Пловдивско) е свикано заседание на БТРЦК, на което е определен нов Централен комитет. Без да се отхвърля от подготовката на всеобща национална акция, ръководителите на комитета обръщат внимание основно на спечелването на войските в Източна Румелия.
Според проекта, одобрен на съвещание на БТРЦК на 23 август 1885 година, основен удар би трябвало да се нанесе в Пловдив против конака и представителните институции, локалните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в региона. През втората половина на август в доста селища стартират безредици и демонстрации, като най-масови са в с. Голямо Конаре (дн. Съединение), където работи Пр. Тошков (Чардафон Велики). На 2 септември в Панагюрище непринудено е извършена протестна проява, която служи като сигнал за всеобщи демонстрации в редица селища на региона. В идващите дни всеобщи митинги се организират даже в селища, в които няма локални комитети на БТРЦК.
На 6 септември рано сутринта, войските ситуирани в покрайнините на Пловдив, отпред с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват Г. Кръстевич. Румелийското държавно управление е свалено. Провъзгласява се Съединението на Северна и Южна България. То се посреща с възторг от българския народ.
След акта на 6 септември България изпада в мъчно интернационално състояние. Османската империя концентрира войски към българската граница. Сръбския крал Миланович дава заповед за активизиране на сръбската войска. На 24 октомври е свикана конференция на представители на Великите сили в Цариград за споразумяване на Източнорумелийския въпрос.
Под претекст, че се нарушава равновесието на Балканите сръбския крал, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 година заповядва на сръбските войски да атакуван България. В отбрана на Съединението се разгаря всеобщо патриотично национално придвижване. Победата на българите във войната довежда до закрепване на Съединението.
След продължителна дипломатическа битка на Цариградската посланическа конференция 1885-86 Съединението получава интернационално самопризнание с подписването на Българо-Турската конвенция 1886.
Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развиване на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общественост и се дава подтик на капиталистическото развиване на страната. България се трансформира в сериозен фактор на Балканите.
Енциклопедия " България "
Първият опит за съединяване е изработен през 1880 година по отношение на изостряне на гранични разногласия сред Турция, Гърция и Черна Гора.
През май 1880 година в Сливен е учреден Централен национален комитет (К. Величков, Ив. Ст. Генов, Г. Тилен, Г. Странски и Г. Хаканов) за образуване битката за обединяване на България. По самодейност на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов с задача да ревизира отношението на британското държавно управление към замисляното съединяване на Северна и Южна България. Великите сили, в това число и Русия, заемат негативна позиция по този въпрос. Против съединяване, несъгласувано с Русия, се афишира и демократичното държавно управление на Драган Цанков.
През идващите години подготовката за съединяване се прави посредством определяне на тесни връзки сред княжеството и самостоятелната област и национална консолидация на българското население в Източна Румелия.
В края на 1884 и началото на 1885 година обществеността в княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със усилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По самодейност на Захари Стоянов през февруари 1885 година в Пловдив е проведен Български скришен революционен централен комитет (БТРЦК).
На 25 юли в Дермендере (дн. С. Първенец, Пловдивско) е свикано заседание на БТРЦК, на което е определен нов Централен комитет. Без да се отхвърля от подготовката на всеобща национална акция, ръководителите на комитета обръщат внимание основно на спечелването на войските в Източна Румелия.
Според проекта, одобрен на съвещание на БТРЦК на 23 август 1885 година, основен удар би трябвало да се нанесе в Пловдив против конака и представителните институции, локалните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в региона. През втората половина на август в доста селища стартират безредици и демонстрации, като най-масови са в с. Голямо Конаре (дн. Съединение), където работи Пр. Тошков (Чардафон Велики). На 2 септември в Панагюрище непринудено е извършена протестна проява, която служи като сигнал за всеобщи демонстрации в редица селища на региона. В идващите дни всеобщи митинги се организират даже в селища, в които няма локални комитети на БТРЦК.
На 6 септември рано сутринта, войските ситуирани в покрайнините на Пловдив, отпред с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват Г. Кръстевич. Румелийското държавно управление е свалено. Провъзгласява се Съединението на Северна и Южна България. То се посреща с възторг от българския народ.
След акта на 6 септември България изпада в мъчно интернационално състояние. Османската империя концентрира войски към българската граница. Сръбския крал Миланович дава заповед за активизиране на сръбската войска. На 24 октомври е свикана конференция на представители на Великите сили в Цариград за споразумяване на Източнорумелийския въпрос.
Под претекст, че се нарушава равновесието на Балканите сръбския крал, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 година заповядва на сръбските войски да атакуван България. В отбрана на Съединението се разгаря всеобщо патриотично национално придвижване. Победата на българите във войната довежда до закрепване на Съединението.
След продължителна дипломатическа битка на Цариградската посланическа конференция 1885-86 Съединението получава интернационално самопризнание с подписването на Българо-Турската конвенция 1886.
Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развиване на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общественост и се дава подтик на капиталистическото развиване на страната. България се трансформира в сериозен фактор на Балканите.
Енциклопедия " България "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ