Чеченските войни и конфликтът в Украйна – уроците на историята
Разпадането на Съветския съюз е едно от най-значимите събития на XX век. То докара до радикални промени на международна политическа карта и постави завършек на траялата десетилетия Студена война, а няколко страни се откъснаха от Съюз на съветските социалистически републики и оповестиха своята самостоятелност. Една от тях е Чечения. През 90-те години на предишния век там избухнаха две кръвопролитни войни, вследствие на които Русия съумя да си върне контрола над този регион. Според доста специалисти, съществуват редица прилики сред въпросните спорове и продължаващите сражения в Украйна.
Чечения през вековете
За да разберем аргументите, довели до експлоадирането на двете войни в Чечения, би трябвало да се срещнем малко по-подробно с историята на този регион. Според множеството специалисти, чеченците са директни наследници на аланите – иранска националност, част от сарматите. В края на IX век те основават страна в Северен Кавказ, наречена Алания. Тя била унищожена от монголското настъпление през 1238 – 1239 година През XIV и XV век в региона се водели непрекъснати сражения сред разнообразни племена. По това време било формирано чеченското кралство Симсир. През 1558 година неговият държател Темрюк изпратил свои представители в Москва, с цел да изиска помощ от съветския цар Иван IV Грозни. Именно това бил и първият документиран контакт сред двете страни.
Russian Assault on Gimry, Caucasian War - Franz Roubaud
— Alexander's Cartographer (@cartographer_s)
През идващите епохи съветското въздействие в региона почнало да нараства доста. Редица историци считат, че в опит да му се опълчват, чеченците решили да одобряват исляма за своя вяра. Повратен миг се оказало експлоадирането на Кавказката война през 1817 година Тя траяла до 1864 година и довела до присъединението на Кавказкия район към Руската империя. Местните поданици, обаче, било твърдо решени да се борят за свободата си и организирали няколко въстания. На 21 декември 1917 година Ингушетия, Чечения и Дагестан оповестили своята самостоятелност. Четири години по-късно, съветски войски още веднъж нахлули в региона и трите страни били присъединени към Съюз на съветските социалистически републики.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и Първата Чеченска война
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики отворило нова страница в историята на Чечения. На 1 октомври 1991 година Джохар Дудаев оповестил нейната самостоятелност и станал президент на новата република. Около половин година по-късно, тя била разграничена на две елементи – Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. Съвсем скоро, обстановката в региона почнала да се утежнява фрапантно. Десетки хиляди хора били принудени да избягат от Чечения, защото били подложени на непрекъснат тормоз и дискриминация (повечето от тях били руснаци, украинци и арменци). Новообразуваната страна била обхваната от непрекъснати конфликти сред последователи и съперници на Дудаев. Съществуват доказателства, че Москва се пробвала да се възползва от размириците, подпомагайки опозицията с пари и оръжия.
Haunting images show how the first Chechen war humiliated post-Soviet Russia, exposed its weakness, strengthened hard-liners and enabled the rise of Vladimir Putin
— The New York Times (@nytimes)
Така се стигнало до експлоадирането на така наречен Първа чеченска война. Тя почнала през декември 1994 година и траяла до август 1996 година И двете страни в спора понесли тежки загуби, а десетки хиляди цивилни починали по време на боевете. Особено интензивни били сраженията в Грозни. Столицата на Чечения била подложена на натоварен артилерийски обстрел и най-тежките бомбардировки в Европа след нападението над Дрезден по време на Втората международна война. Руската войска съумяла да завладява града, само че множеството специалисти дефинират това като пирова победа поради големия брой убити бойци.
Конфликтът завършил с подписването на Хасавюртското съглашение на 31 август 1996 година Чрез него трябвало да се създаде „ кардинално установяване основите на взаимоотношенията сред Руската федерация и Чеченската република “. С контракта били прекъснати военните дейности, а съветските войски почнали изтеглянето си от Чечения. Въпросът за териториалния статут, обаче, бил отсрочен до 31 декември 2001 година
Russia’s war in Chechnya offers Ukraine only grim lessons: The Kremlin will pay a steep price in death and destruction, even for impossible ends
— The Wall Street Journal (@WSJ)
Втората чеченска война
Хасавюртското съглашение по никакъв метод не изгладило напрегнатите връзки сред Чечения и Русия. Според Москва, документът показвал готовността на страните да разрешат спора по кротичък път, само че нямал юридическа тежест. Сред чеченците пък почнал да се популяризира религиозният екстремизъм. След приключването на войната, страната изпаднала в тежка рецесия. Много региони попаднали под контрола на сепаратистки водачи, които отхвърляли властта на държавното управление в Грозни. Сражения се водели съвсем непрестанно. По разнообразни оценки, минимум 1300 души били отвлечени в Чечения в интервала 1996 – 1999 година
През 1997 година президент на размирната страна станал сепаратистът Аслан Масхадов. През идващите две години против него били осъществени няколко несполучливи опита за нападение, за които президентът обвинил съветските управляващи. През март 1999 година дипломатическият представител на Кремъл в Чечения ген. Генадий Шпигун бил похитен от летището в Грозни и по-късно погубен. В Русия пък били осъществени серия от бомбени набези, при които починали над 350 души. Според Москва, те били осъществени от чеченски терористи. И до през днешния ден, обаче, съществуват подозрения дали това в действителност е по този начин. Според редица интернационалните наблюдаващи и специалисти, зад офанзивите в действителност стои съветската Федерална работа за сигурност. Те считат, че задачата била да се оправдае започването на нова война в Чечения и да се усили известността на тогавашния министър председател и някогашен шеф на службата Владимир Путин.
Конкретният мотив за започването на втората война станало нахлуването на военни елементи, ръководени от Шамил Басаев, от Чечения в Дагестан. Конфликтът траял до май 2000 година и този път завършил с безапелационна победа за Русия. В резултат била основана проруска Чеченска република, а неин президент станал Ахмад Кадиров. Той умрял през 2004 година при терористичен акт, а властта минала в ръцете на сина му – Рамзан Кадиров, който ръководи Чечения и до през днешния ден.
Chechnya's Kadyrov says his soldiers control Popasna, Ukraine disagrees
— Reuters (@Reuters)
Чеченските войни и съветската инвазия в Украйна
Съществуват ли прилики сред двете войни в Чечения и сегашния спор в Украйна? Категорично да, счита проф. Джон Коларусо от университета „ Макмастър “ в Хамилтън, Онтарио. Ето какво съобщи той за Vesti.bg: „ Първата Чеченска война имаше за цел да задържи тази територия в рамките на Руската федерация. Втората трябваше да показа Путин като мощен и кадърен президент – нещо, което може да се каже и за сегашния спор в Украйна.
По време и на трите войни се видя по какъв начин доста руснаци в началото споделяха нереалистичното мнение, че победа може да бъде реализирана в границите на няколко седмици или даже дни. Има и още една аналогия – сериозните проблеми, които изпитва съветската войска. В резултат, тя е принудена да разчита на бомбардировки и артилерийски обстрел. Резултатът от това е отблъскващ – големи опустошения и доста цивилни жертви.
Russia's initial failures have prompted heavy bombardments of densely populated areas, such as Kharkiv and Mariupol — a tactic it used previously in Chechnya and Syria
— Financial Times (@FinancialTimes)
Първата Чеченска война приключи в патова обстановка. Втората докара до полуавтономен статут на Чечения. Все още никой не знае по какъв начин ще завърши войната в Украйна, само че считам, че Русия ще откри цялостен надзор над Крим и Донбас. Останалата част от Украйна ще остане суверенна, само че осакатена, защото ще загуби достъпа си до Черно море.
Чеченските войни не привлякоха интереса на Запада, защото доста хора не знаеха нищо за този народ, нито за смисъла, което тези спорове имаха за Русия. Сегашната обстановка не е такава. Политическите и обществените последствия от войната в Украйна ще се окажат по-съществени от всички стопански наказания. Действията на Русия ще доведат както до огромна неустойчивост, по този начин и до съществена преоценка на ролята на страната в Евразия “.
General Alexander Dvornikov is a veteran of Syria’s civil war
— The Economist (@TheEconomist)
На сходна позиция е и проф. Матю Шмит от университета в Ню Хейвън. Пред Vesti.bg той обърна особено внимание на тактиката, употребена от главнокомандващия съветските войски в Украйна ген. Александър Дворников: „ Руските военни елементи следват оперативната теория, създадена в Чечения. Проблемът е, че ген. Дворников в никакъв случай не се е сблъсквал с зложелател, който е в положение да организира стандартни военни интервенции. Той се е борил единствено с бунтовници. Именно затова ген. Дворников атакува цели градове. Целта му е да принуди Украйна да пази популацията, попаднало под артилерийски обстрел, вследствие на което да бъдат убити колкото се може повече бойци. Казано по различен метод – Русия се пробва да обезкърви украинската войска. Тази тактичност беше приложена както по време на сраженията в Грозни, по този начин и в сирийския град Алепо “.
Чечения през вековете
За да разберем аргументите, довели до експлоадирането на двете войни в Чечения, би трябвало да се срещнем малко по-подробно с историята на този регион. Според множеството специалисти, чеченците са директни наследници на аланите – иранска националност, част от сарматите. В края на IX век те основават страна в Северен Кавказ, наречена Алания. Тя била унищожена от монголското настъпление през 1238 – 1239 година През XIV и XV век в региона се водели непрекъснати сражения сред разнообразни племена. По това време било формирано чеченското кралство Симсир. През 1558 година неговият държател Темрюк изпратил свои представители в Москва, с цел да изиска помощ от съветския цар Иван IV Грозни. Именно това бил и първият документиран контакт сред двете страни.
Russian Assault on Gimry, Caucasian War - Franz Roubaud
— Alexander's Cartographer (@cartographer_s)
През идващите епохи съветското въздействие в региона почнало да нараства доста. Редица историци считат, че в опит да му се опълчват, чеченците решили да одобряват исляма за своя вяра. Повратен миг се оказало експлоадирането на Кавказката война през 1817 година Тя траяла до 1864 година и довела до присъединението на Кавказкия район към Руската империя. Местните поданици, обаче, било твърдо решени да се борят за свободата си и организирали няколко въстания. На 21 декември 1917 година Ингушетия, Чечения и Дагестан оповестили своята самостоятелност. Четири години по-късно, съветски войски още веднъж нахлули в региона и трите страни били присъединени към Съюз на съветските социалистически републики.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и Първата Чеченска война
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики отворило нова страница в историята на Чечения. На 1 октомври 1991 година Джохар Дудаев оповестил нейната самостоятелност и станал президент на новата република. Около половин година по-късно, тя била разграничена на две елементи – Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. Съвсем скоро, обстановката в региона почнала да се утежнява фрапантно. Десетки хиляди хора били принудени да избягат от Чечения, защото били подложени на непрекъснат тормоз и дискриминация (повечето от тях били руснаци, украинци и арменци). Новообразуваната страна била обхваната от непрекъснати конфликти сред последователи и съперници на Дудаев. Съществуват доказателства, че Москва се пробвала да се възползва от размириците, подпомагайки опозицията с пари и оръжия.
Haunting images show how the first Chechen war humiliated post-Soviet Russia, exposed its weakness, strengthened hard-liners and enabled the rise of Vladimir Putin
— The New York Times (@nytimes)
Така се стигнало до експлоадирането на така наречен Първа чеченска война. Тя почнала през декември 1994 година и траяла до август 1996 година И двете страни в спора понесли тежки загуби, а десетки хиляди цивилни починали по време на боевете. Особено интензивни били сраженията в Грозни. Столицата на Чечения била подложена на натоварен артилерийски обстрел и най-тежките бомбардировки в Европа след нападението над Дрезден по време на Втората международна война. Руската войска съумяла да завладява града, само че множеството специалисти дефинират това като пирова победа поради големия брой убити бойци.
Конфликтът завършил с подписването на Хасавюртското съглашение на 31 август 1996 година Чрез него трябвало да се създаде „ кардинално установяване основите на взаимоотношенията сред Руската федерация и Чеченската република “. С контракта били прекъснати военните дейности, а съветските войски почнали изтеглянето си от Чечения. Въпросът за териториалния статут, обаче, бил отсрочен до 31 декември 2001 година
Russia’s war in Chechnya offers Ukraine only grim lessons: The Kremlin will pay a steep price in death and destruction, even for impossible ends
— The Wall Street Journal (@WSJ)
Втората чеченска война
Хасавюртското съглашение по никакъв метод не изгладило напрегнатите връзки сред Чечения и Русия. Според Москва, документът показвал готовността на страните да разрешат спора по кротичък път, само че нямал юридическа тежест. Сред чеченците пък почнал да се популяризира религиозният екстремизъм. След приключването на войната, страната изпаднала в тежка рецесия. Много региони попаднали под контрола на сепаратистки водачи, които отхвърляли властта на държавното управление в Грозни. Сражения се водели съвсем непрестанно. По разнообразни оценки, минимум 1300 души били отвлечени в Чечения в интервала 1996 – 1999 година
През 1997 година президент на размирната страна станал сепаратистът Аслан Масхадов. През идващите две години против него били осъществени няколко несполучливи опита за нападение, за които президентът обвинил съветските управляващи. През март 1999 година дипломатическият представител на Кремъл в Чечения ген. Генадий Шпигун бил похитен от летището в Грозни и по-късно погубен. В Русия пък били осъществени серия от бомбени набези, при които починали над 350 души. Според Москва, те били осъществени от чеченски терористи. И до през днешния ден, обаче, съществуват подозрения дали това в действителност е по този начин. Според редица интернационалните наблюдаващи и специалисти, зад офанзивите в действителност стои съветската Федерална работа за сигурност. Те считат, че задачата била да се оправдае започването на нова война в Чечения и да се усили известността на тогавашния министър председател и някогашен шеф на службата Владимир Путин.
Конкретният мотив за започването на втората война станало нахлуването на военни елементи, ръководени от Шамил Басаев, от Чечения в Дагестан. Конфликтът траял до май 2000 година и този път завършил с безапелационна победа за Русия. В резултат била основана проруска Чеченска република, а неин президент станал Ахмад Кадиров. Той умрял през 2004 година при терористичен акт, а властта минала в ръцете на сина му – Рамзан Кадиров, който ръководи Чечения и до през днешния ден.
Chechnya's Kadyrov says his soldiers control Popasna, Ukraine disagrees
— Reuters (@Reuters)
Чеченските войни и съветската инвазия в Украйна
Съществуват ли прилики сред двете войни в Чечения и сегашния спор в Украйна? Категорично да, счита проф. Джон Коларусо от университета „ Макмастър “ в Хамилтън, Онтарио. Ето какво съобщи той за Vesti.bg: „ Първата Чеченска война имаше за цел да задържи тази територия в рамките на Руската федерация. Втората трябваше да показа Путин като мощен и кадърен президент – нещо, което може да се каже и за сегашния спор в Украйна.
По време и на трите войни се видя по какъв начин доста руснаци в началото споделяха нереалистичното мнение, че победа може да бъде реализирана в границите на няколко седмици или даже дни. Има и още една аналогия – сериозните проблеми, които изпитва съветската войска. В резултат, тя е принудена да разчита на бомбардировки и артилерийски обстрел. Резултатът от това е отблъскващ – големи опустошения и доста цивилни жертви.
Russia's initial failures have prompted heavy bombardments of densely populated areas, such as Kharkiv and Mariupol — a tactic it used previously in Chechnya and Syria
— Financial Times (@FinancialTimes)
Първата Чеченска война приключи в патова обстановка. Втората докара до полуавтономен статут на Чечения. Все още никой не знае по какъв начин ще завърши войната в Украйна, само че считам, че Русия ще откри цялостен надзор над Крим и Донбас. Останалата част от Украйна ще остане суверенна, само че осакатена, защото ще загуби достъпа си до Черно море.
Чеченските войни не привлякоха интереса на Запада, защото доста хора не знаеха нищо за този народ, нито за смисъла, което тези спорове имаха за Русия. Сегашната обстановка не е такава. Политическите и обществените последствия от войната в Украйна ще се окажат по-съществени от всички стопански наказания. Действията на Русия ще доведат както до огромна неустойчивост, по този начин и до съществена преоценка на ролята на страната в Евразия “.
General Alexander Dvornikov is a veteran of Syria’s civil war
— The Economist (@TheEconomist)
На сходна позиция е и проф. Матю Шмит от университета в Ню Хейвън. Пред Vesti.bg той обърна особено внимание на тактиката, употребена от главнокомандващия съветските войски в Украйна ген. Александър Дворников: „ Руските военни елементи следват оперативната теория, създадена в Чечения. Проблемът е, че ген. Дворников в никакъв случай не се е сблъсквал с зложелател, който е в положение да организира стандартни военни интервенции. Той се е борил единствено с бунтовници. Именно затова ген. Дворников атакува цели градове. Целта му е да принуди Украйна да пази популацията, попаднало под артилерийски обстрел, вследствие на което да бъдат убити колкото се може повече бойци. Казано по различен метод – Русия се пробва да обезкърви украинската войска. Тази тактичност беше приложена както по време на сраженията в Грозни, по този начин и в сирийския град Алепо “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ