Бюджет на крак, политика на нерви: Как Борисов и Василев обсъдиха бюджета
Размяната на реплики сред Бойко Борисов, Асен Василев и Ивайло Мирчев в коридорите на Народното събрание е единствено следващият епизод от една по-дълбока институционална рецесия. Бюджетът – най-важният финансов документ на страната – вместо да бъде обсъждан в зала, по правила и с разбори, още веднъж се трансформира в мотив за политически спектакъл, импровизации и показни спорове. А когато бюджетът се прави на крайник, неизбежно идва подозрението, че се ръководи „ на мускули “, а не с визия и разсъдък.
Поведението на политическите водачи ясно демонстрира, че липсва освен консенсус, само че и обикновена непоклатимост в процеса. Оттеглянето на проектобюджета след улични митинги и остра реакция на бизнеса беше предстоящо, само че не и добре ръководено.
Вместо да се води открит и транспарантен спор, тематиките бяха изнесени в коридорите – безусловно и политически. Диалогът с работодатели и синдикати се употребява повече като мотив за закъснение, в сравнение с като действителен инструмент за реформиране на противоречивите текстове.
В репликите сред Борисов, Василев и Мирчев ясно проличава отмалялост и неспокойствие. Едните упрекват в безредно ръководство, другите – в популизъм и блокиране. И всички са прави в някаква степен, което е най-големият проблем: политическата неустойчивост към този момент е по този начин надълбоко вплетена в процесите, че се възприема като естествена. Но тя не е естествена. И не е безобидна.
Бюджет, който би трябвало да зададе рамки за вложения, обществена политика, пенсии и сигурност, не може да бъде съставян под напън – нито от улицата, нито от партийни нерви.
Всяко зрелищно прекачване на отговорност, всяко бързо оттегляне след гръмък напън, всяко закъсняло деяние усилва чувството, че системата е нестабилна. В последна сметка, това чувство плаши освен жителите, а и бизнеса, а най-вече – вложителите. Една страна, в която бюджетът е пленник на политически импровизации, мъчно може да вдъхва доверие.
Размяната на реплики сред водачите не е просто персонален спор – тя е признак на разпадналия се модел на политически диалог. Вместо причини – реплики. Вместо комисии – коридори. Вместо правила – импровизации. Вместо новаторски небосвод – пожарно ръководство на рецесии.
Това не е метод да се прави държавност.
Бюджетът би трябвало да бъде изведен от сферата на политическите шоута и върнат там, където му е мястото: в обществен, експертен, спокоен и транспарантен развой. Държавата не може да си разреши още един бюджет, роден в напрежение и безпорядък. Защото хаосът, в последна сметка, постоянно се заплаща от едни и същи – хората, които чакат предвидимост, непоклатимост и минимална институционална нормалност.
