Размяната на престъпници между САЩ и Великобритания е традиция на

Размяната на нарушители сред Съединени американски щати и Англия е традиция на повече от 200 години. Двете страни в никакъв случай не са отказвали подпомагане, изключително в случай че преследваният има съществени заслуги за пробива на сигурността. Англо-американските връзки в никакъв случай не са спирали, но не всяко име може да се озове в листата за екстрадиция. Доналд Тръмп и Джо Байдън бяха безапелационни, че няма да върнат Ан Сакулас назад в правосъдната зала.

Дамата е обвинена в убийството на младежа Хари Дън през 2019 година Отказът се гради на база нейния дипломатически имунитет. Притежаването му ще охлади пристрастеностите на всеки държавен съд. Ан Сакулас взе участие в злополука с 19-годишния юноша, случила се отвън рамките на американска база във Англия. Преди да се стигне до издаването на присъда, американката е отзована бързо в страната си. Очевидно е от изключително значение за двама разнообразни президента, откакто отводът продължава да е в действие.

Ако Ан може да премине през бурята без даже да се намокри, Джулиан Асандж няма подобен шанс. Създателят на WikiLeaks ще бъде първият човек в Съединени американски щати с присъда за шпионаж. Властите са подготвени да връчат присъдата и да го задържат още на летището. Джулиан към момента има шанса да изчезне от картата и да потърси политическо леговище в друга страна, само че практиката демонстрира, че самата интервенция лишава доста време. Съединени американски щати и Англия имат общи правила, които са оформяни в продължение на 200 години и на практика остават невъзможни за продупчване.

Основата на този развой може да се наблюдава към 1794 година с слагането на Джейското помирение. Това е началото на самостоятелните американски щати и добросъседството с Англия. В тези точки участва решение за правораздаване без граници. При залавянето на контрабандисти или убийци, паспортът ще показва кой съд ще се занимава с закононарушението. Един от първите хванати е ирландец на име Томас Наш.

Морякът влиза в кавга с сътрудници на борда на HMS Hermione, убива капитана и ранява един от офицерите покрай крайбрежията на Пуерто Рико през 1797 година Британският консул разпознава Наш и го открива с подправена идентичност в Северна Америка. Данните му и подправената идентичност (тогава се показва с името Джонатан Робинс) са предадени на американския президент Джон Адамс. Спазвайки разпоредбите за добросъседство, той ще е моторът за раздаването на правораздаване. Мъжът е хванат и екстрадиран в Ямайка (тогава е към момента английска колония) и през 1799 година е обесен.

Този ход ще коства политическата кариера на Адамс. Противниците му ще побързат да заявят, че е предал американски жител на Англия. Томас Джеферсън ще бъде един от основните съперници на закона и през 1800 година ще бъде определен за президент, а някъде в програмата му е наранена тъкмо тази точка. През идващите 43 години няма да има нито един предаден британец. Самият закон не се възобновява. Американската конституция показва, че след неналичието на прегласуване, съглашението не може да визира никого.

Затягащите се връзки сред Канада и Съединени американски щати ще изисква преразглеждане и основаването на нова лавица за екстрадиция. Канадското колониално държавно управление ще прибере към 10 000 избягали плебеи, преди да бъде подложено на наказания. През 1841 година ще се преглежда делото на Нелсън Хакет – пиколо и иконом, който бяга от ферма в Арканзас. Хакет е упрекнат за кражба на кон, златен часовник, палто и седло. Една година по-късно е върнат в Съединени американски щати.

За наказване е унизен от своя стопанин и най-сетне е продаден на различен притежател в Тексас. До през днешния ден никой не знае каква тъкмо е неговата орис, само че съдейки по гнева на притежателя му, подозираме и тъкмо какъв ще е краят на живота му. Публичното мнение също не може да се пренебрегва. Американските робовладелци постоянно ще упорстват за по-сериозни наказания, тъй като един избягал афро-американец може да сътвори мода и да стимулира доста други да последват образеца.

Англия също осъзнава, че изпуска контрола над популацията си. Съединени американски щати се трансформира в сигурен кей за всеки виртуоз в измамите. Лорд Ашбъртън идва във Вашингтон през 1842 година и показва проекта си Уебстър-Ашбърн пред американския секретар Даниел Уебстър. В него участват сложени граници на дебат за „ окончателното преустановяване на търговията с африкански плебеи. Следващата точка изисква и връщането на нарушители и бегълци, опитващи се да избягат от правораздаването. Посочват се и случаите за безусловна екстрадиция – ликвидиране, нахлуване, пиратство, измами, изнудване и грабеж.

Първата екстрадиция има малко внимание. Съединени американски щати връщат Кристина Гилмор – шотландка, която убива брачна половинка си през 1843 година Арестувана е в Ню Йорк, а по подигравка на ориста се е возила на същия транспортен съд, който е пренасял това съглашение.

Установява се малко по-специална методика за активиране на закона. Отказът може да бъде публикуван от американския или английския съд. При завръщането на Гилмор във Англия, магистратите от улица Боу ще откажат изгонването на Андрю Полък в Съединени американски щати. Полък е бил упрекнат за подправяне на документи, благосъстоятелност на Банката на Америка. Британският съд отхвърля да извърши настояването, заради простата причина, че новият закон не включва заграбване. Отговорът е обективен и американците нямат различен избор, с изключение на да се съгласят.

Един финален случай ще засегне робите през 1854 година Канадският съд се съгласява да върне робът Джон Андерсън за ликвидиране. Жертвата е фермер и ловджия на глави, който преследвал точно Андерсън. Канадският съд минава дълъг развой на обжалване, само че най-после дава делото на сътрудниците си от Висшия съд.

През 1861 година Андерсън е освободен и екстрадицията е отказана. Отговорът на управляващите там е, че на никое място не участва закононарушение като ликвидиране, което да изисква безусловна екстрадиция. Връзката сред Англия и Съединени американски щати е надалеч по-добре премислена, по отношение на тази с Канада. Андерсън ще се трансформира в звезда и даже ще обикаля Канада и Англия, канен от разнообразни групи, с цел да приказва по отношение на изискванията на робите в своята родна страна.

По време на Гражданската война в Америка ще има доста молби за изгонване. Канада съвсем постоянно ще отхвърля да извърши настояванията на своята южна съседка. Нейните граници са отворени за всеки един боец, без значение на коя страна се бори. През 1864 година ще се употребява същото съглашение. Американският съд желае да бъдат предоставени 21 боеца от конфедерацията, а обвиняването е плячкосване на банка във Върмонт. Канада ще отговори, че действието е осъществено по време на война и не би трябвало да се преглежда като закононарушение, засягащо цивилни закони.

Ядосаните съдружници подвигат писък до небесата и ще продължат да недоволстват, че Канада дава своите граници за доставка на оръжие и играе ролята на избавителен пояс. Англия също има място за въвличане в този спор, откакто Канада е тясно обвързана и по никакъв метод не би трябвало да се преглежда като съперник. Нещо повече, проектът на великите сили към този миг е да наливат масло в огъня и да се надяват на разделяне сред севера и юга – детайл, който ще даде преимущество на Европа. Не инцидентно идват и съветските бойни кораби, които би трябвало да показват поддръжка за Линкълн.

За да има някакво деяние, Канада дава обещание, че ще съди бойците локално, само че действително не издава присъда. Чак през 1865 година ще бъде подписан неутралитет.

Само 10 години по-късно ще се роди идващият забавен случай. През 1875 година британците връщат собствен жител на име Чарлз Лорънс в Ню Йорк. Той е задържан в Ирландия и върнат за банкови измами. Съединени американски щати изявяват предпочитание да упражнят своето право за присъда и желаят да добавят листата с прегрешения. Тогавашният английски министър на външните работи Едуард Хенри Стенли ще стачкува и ще уточни „ специфичните правила “ на съглашението.

Там ясно е посочено, че един нарушител може да бъде съден за закононарушението, за което се отнася неговото връщане, само че не и за спомагателни. Това също е пропуснато в самата конвенция. По същото време ще има отвод за екстрадиция и на фалшификатора Езра Уинслоу. След близо 20 години, Лорънс ще излезе пред екстрадиращите офицери и ще се признае за отговорен, те го освобождават без присъда.

За да няма повече пропуски, англичаните ще изискат преразглеждане на закона, слагане на нови и по-добри основи, затварящи всевъзможни шансове за извъртане. Подобрената версия е открита през 1870 година Американците не престават да съблюдават своя закон на екстрадиция, заради простата причина, че има още няколко години, преди да влезе в действие. Всеки закон има период на валидност и би трябвало да се приема или поправя незабавно след приключването му. Вашингтон за първи път ще наруши своята лична конституция и ще вкара новото съглашение по-бързо. Все повече крадци правят своите закононарушения и бягат умерено в Канада. Резултатът е Блейн-Паунчефоте от 1889 година

По време на динамитната акция на Ирландия сред 1880 и 1885 година ще има напор от атентатори, опитващи се да избягат от закона. Убийството на ирландския основен секретар лорд Фредерик и градския прокурор Томас Бърк ще бъдат сложени като основен миг от „ Революцията на феникса “. Англичаните са шокирани от дързостта на ирландците и незабавно ще желаят правдивост. Проблемът е, че атентаторите Патрик Шеръдън и Джон Уолш са избягали сполучливо в Съединени американски щати.

Домакинът ще откаже да ги върне назад, откакто короната не може да даде съответни доказателства. Въпреки настояването, нито една от страните не може да удовлетвори настояването на другата. През 1902 година ще има още едно искане от острова – Джеймс Линчехаун е нападнал земевладелец на име Агнес МакДонъл през 1894 година Престъплението избухва по време на Ирландския дебат за земята. Пораженията са толкоз огромни, че някои рани от побоя в никакъв случай не заздравяват и лицето се крие под воал.

Въпросният воин е открит в Индианаполис през 1903 година Екстрадицията е отказана, тъй като признатите ремонти не включват политически закононарушения и осъщественото е част от селския протест. Англичаните не са удовлетворени от това решение, само че предумишленото ликвидиране няма мощ върху решението на американците.

Прави се втори опит през 1917 година с настояването на Майкъл О’Калахан. Той е отговорен за убийството на двама служители на реда. Американското посолство забавя изпращането на документите под претекст, че не може да разбере тъкмо молбата на Лондон и най-после преследването пропада.

Предстои сключване на ново съглашение в края на декември 1931 година Този път самодейността е на американския секретар Франк Келог. По негово гледище би трябвало да се преследват и хора, занимаващи се с наркотрафик. Допълнението на закона се приема и за известно време има някакво стопляне сред участниците. От време на време се откриват аномалии и пропуски, само че разсъдъкът надвива. Английският лъжец Джон Бръснаря Фактор съумява да задигне милиони и да избяга в Съединени американски щати.

След къс спор сред двете страни, мъжът е върнат назад във Англия и квалифициран за съд! Вашингтон бави неговото изгонване, с цел да може да събере малко повече данни по други каузи – Джон е забъркан с няколко чикагски семейства. Самото задържане се счита за нелегално и неговите показания в никакъв случай не се одобряват. След като излежава присъдата си, нарушителят се завръща в Съединени американски щати и съумява да влага средствата си в недвижимо имущество. Фактор е един от най-големите спонсори на семейство Кенеди по време на президентските акции.

Законът се усъвършенства още един през 1972 година и още веднъж основава главоболия – този път фокусът е ориентиран към политически нарушавания. Между 1981-1985 година ще има отвод за връщането на 4-ма души от ИРА. Американската правораздаваща система ги преглежда като политически бежанци. Администрацията на Рейгън ще одобри новите промени. Насилието и тероризмът няма да се преглеждат като политически нарушавания. Единствените изключения са на база раса, вяра, народност или политически пристрастия или отзиви. Американците са задължени да не ползват смъртна присъда на дезертьор, дошъл на тяхна територия. Тяхната задача е единствено да го върнат.

През 2003 година има още веднъж договаряния и модернизиране на изискванията. Англия предлага този закон да се приложи в Европейския съюз. Въпросната конвенция ще докара до доста разпалени диспути. Съединени американски щати упорства за доказателства, преди да стартира да се разпорежда. Въвежда се заповедта за арест, която би трябвало да се популяризира от Интерпол.

Самият закон работи и има по-сериозен триумф, по отношение на предходните версии. Интересен случай е този на Гари Маккинън. Тереза Мей ще откаже връщането на известния хакер. Нейните терзания са ориентирани към здравословното му положение. Гари страда от синдрома на Аспергер и може да отнеме живота си по време на полета към Съединени американски щати.

Нека не забравяме, че има страни, където този закон не е признат. При тях има договаряния със самото държавно управление и крайното решение се взима постоянно от съда или вероятно от властта. Сърбия е тъкмо подобен образец. Миладин Ковачевич е сръбски студент и баскетболист, популяризирал се като бияч в Съединени американски щати. След като съумява да осакати човек и да нанесе тежка телесна щета, неговите родители бързат да го върнат назад в Сърбия, където стои и до през днешния ден. Не е екстрадиран и не е предаден на американските управляващи. Там ще го чака присъда от най-малко 20 години, само че той самият няма никакво желание да стига до там.