Разликата с другите специалности е, че кардиохирургът трябва да има

Разликата с другите специалности е, че кардиохирургът би трябвало да има доста сериозна връзка сред главата и ръцете 

Решението би трябвало да се вземе в границите на не повече от 3 минути, другояче мозъкът умира

Правех по към 300 интервенции годишно, в този момент - по 180, малко смъкнах темпа

Релаксирам с тенис, фитнес и хубава книга. Всяка вечер пия чаша алено вино, от време на време две

Правите всичко, което ви е прелестно, с мярка. Иначе не е потребно за здравето. 



 - Проф. Начев, Отделението по кардиохирургия в УМБАЛ „ Св. Георги “ се употребява с огромно доверие от пациенти в цялата страна. Това се дължи на Вас, и на останалите експерти в екипа. Тук се правят едни от най-тежките животоспасяващи интервенции. Стрес, натоварване, отговорност и ежедневна битка за нечий живот - на това ли е подложен един кардиохирург?

 - Прав сте, че утвърждението на хората е резултат от работата на целия екип. Специално кардиохирургията не е one man show, а е въпрос на екип, тъй като вземат участие доста хора от разнообразни специалности. И една от тези брънки да не работи, машината стопира. 

Започнахме на 8 октомври 2002 година с една интервенция, по-късно увеличихме оборотите, тъй като има доста заболели хора, които се нуждаят и не могат да чакат такива интервенции. Стремили сме се през цялото това време да бъдем на европейско равнище, вследствие на което доста от сътрудниците всяка година отиват на международни конгреси.

През последните 10 години към този момент изнасяме и нашия опит, което е добре. След като се върнат, обсъждаме какво е забелязано, какво е чуто, какво може да се имплементира тук, в действителностите, които имаме, което е обвързвано, несъмнено, с нова инсталация. В това отношение сме имали напълно поддръжката на управлението на болничното заведение. Винаги когато е имало потребност от нещо да се купува, се е осъществило, и то в оптимално къси периоди. Разбира се, би трябвало да се съобразяваме с това, че се вършат публични поръчки, че това желае време, само че са откликвали на нашите потребности.



За натоварването - тази работа е рутинна. Не би трябвало да мислим, че е нещо свръхестествено. Разликата с другите специалности е тази, че кардиохирургът би трябвало да има доста сериозна връзка сред главата и ръцете. Решението би трябвало да се вземе в границите на не повече от 3 минути, другояче мозъкът умира. След това може да направиш най-хубавото, само че индивидът няма да оживее.

Това от психическа позиция е много натоварващо. Поне първоначално. Затова виждам да щадя по-младите сътрудници - дават им се малко по-леки случаи първоначално, би трябвало да натрупат опит, да асистират, с цел да видят по какъв начин се работи в сериозни обстановки, тъй като едно е по книгите, а друго е в реалност. Но мисля, че се привиква и има известно текучество единствено в сестринските екипи, особено в интензивното поделение, тъй като там натоварването е грубо. Това текучество го има в целия свят. Не единствено в развитите страни в Европа, а и в Америка го има.



 - Живеем във време, в което кардиограмата на живота ни не наподобява по никакъв начин добре. Все повече хора имат сърдечни проблеми, от ден на ден пада и възрастта. Колко годишен е най-младият Ви пациент?  

 - В последните три месеца оперирах трима млади пациенти. Най-младият беше на 28 години. Другите двама бяха на по 32, още по-интересно  е, че единият от тези пациенти беше жена. И тримата бяха със с притеснение на съдовете на сърцето, така наречен „ коронарни пациенти “. И се постановяваше да се направи байпас. Но при дамите, особено в тази ранна възраст, е по-рядко. При мъжете възрастта, при която имат сърдечни проблеми, се изтегли по-напред, тъй като много от тях взимат протеини, анаболи, поради фитнес тренировки. Това работи отрицателно на сърцето.



 - Какви са най-честите болести на сърцето, поради  които се стига до сърдечна интервенция? Различни ли са трендовете спрямо отпреди 20-30 години да вземем за пример? 

- Да, преди 30 години главното бяха клапни пороци, тъй като ревматизмът в България към момента беше много постоянно срещан. Постепенно броят на интервенциите се усили в региона на „ коронарните пациенти “, на тези, които имат стеснения на съдовете на сърцето. А от клапните пороци се усилиха тези след инфекциозно заболяване, било то грип или друго,  което вторично визира сърцето и клапите.

Като брой се усилиха и дисекациите. Това е разслояване на възходящата аорта, при което кръв влиза сред пластовете на аортата и рискът да се спука е доста огромен. Това е най-жестокото заболяване в нашата област. Ако няма лекуване в първите 48 часа, в 50% от случаите пациентът умира. А до края на първата година по-малко от 10% са живи. Това е в следствие главно на нелекувана хипертония, на нелекувано високо кръвно налягане. Разбира се, в някои случаи е вследствие на вродена малоценност на еластичната тъкан на аортата.



 - Какви са новите способи за лекуване и техните преимущества, с изключение на, допускам, че са все по-щадящи към пациента? 

 - Това се цели и в това отношение конкуренцията сред инвазивните кардиолози и кардиохирурзите води до основаване на по-добри способи във връзка с бързото възобновяване на пациентите. Развитието на едната компетентност води до развиване на другата. 

В началото, когато Грюнциг за пръв път поставя стент на коронарна артерия, водещи бяха кардиохирурзите, а инвазивните кардиолози гледаха да ги стигнат. Постепенно с годините водещи започнаха да стават инвазивните кардиолози и в този момент хирурзите отново се пробват да ги стигнат. В това отношение тук сме въвели към този момент няколко такива метода за минимално инвазивни интервенции със срезване не на цялата гръдна кост, а на част от нея. Специално тук дори взехме филм и създаваме един акселарен способ, т.е. при подмишницата се прави един дребен прорез сред 5 и 8 см, през който може да се смени аортна клапа, може да се смени и митрална клапа или да се направи пластика на митралната клапа.

Това са способи, които разрешават доста по-бързо възобновяване на пациента, само че в същото време би трябвало да се има поради, че те не са панацея, т.е. не стават за всеки пациент. Изисква са в допълнение проучване, компютърна томография да се направи, да се види дали анатомията на сърцето и излизащите от него съдове разрешават да се употребява подобен способ. Така че тези способи не могат да станат за всички пациенти.

Изобретиха се по този начин наречените „ безшевни клапи “, които в контраст на клапите, които се поставят през катетър от кардиолозите, редуцират времето на самата интервенция и също усъвършенстват възобновяване на пациента.



 - А Вие какъв брой интервенции вършиме седмично? Имате ли някакъв обред преди интервенция?

 - Ритуал нямам. Няма нещо, което да върша наложително преди интервенция, като да вземем за пример да излизам от вратата с левия крайник. Интересното е, че напоследък започнах да проследявам какъв брой светофара ми дават алено, до момента в който стигна до болничното заведение. Но по този начин или другояче, от статистиката, която направих, не свързах светофарите с резултатите от работата. Всеки хирург, малко или доста, е суеверен. Аз мисля, че съм малко суеверен. По отношение на това какъв брой интервенции върша, допреди 3 години правех по към 300 на година. Миналата година съм направил 180. Малко смъкнах темпа. Но за мен е рутина. Не се изтощавам от това.

  - Все отново по какъв начин релаксира един кардиохирург?

 - Всеки несъмнено релаксира по друг метод. Но е наложително да го прави. Ако желае по-дълго да е в интерес на пациентите си, би трябвало да резервира личното си здраве. Сега няма да приказвам за здравословен метод на живот. Във всички случаи има значение храненето, поддържането на добър тонус. Аз особено релаксирам, доколкото мога, със спорт. През уикенда играя тенис. Старая се два пъти в седмицата да съм на фитнес. Човек, който каже, че няма време, значи лъже. Той просто няма задоволително организация за тези неща. Иначе обичам всяка вечер да изпия една чаша алено вино. Понякога и две. Хубавата книга също има значение. Телевизия съвсем не виждам, изключително напоследък. Но всеки ден чета вестници, което е позабравено към този момент. 

 - Спомняте ли си началото си в медицината, по какъв начин решихте да станете кардиохирург? 

 - Спомням си, естествено, началото. Баща ми беш хирург, Бог да го елементарни. И от дребен прякорът ми беше Доктора. Аз приключих математическа гимназия и в един миг си споделих - ще завърша, примерно, някакво инженерство, ще ми споделят инженер Начев - Доктора. И някак си не вървеше. Затова взех решение да последвам медицина. 

След това ориста се намеси - започнах след следването в обща хирургия в Стара Загора, след това пристигнах в Пловдив ​- ортопедия. Появиха се два състезанието в София - за помощник по ортопедия и за помощник по сърдечносъдова хирургия. Започнах да сготвям и двата, само че се оказа, че първият е кардиохирургия. Явих се и го завоювах. 

И това ми беше шансът в действителност, тъй като през 1984 година пристигна Александър Чирков и прекатурна нещата. Дотогава се работеше по метод, по който може би при започване на века се е работило. Той вкара един способ на модерна кардиохирургия, изпрати ни четирима в чужбина да специализираме. И в действителност сътвори модерната кардиохирургия в България. И аз постоянно съм казвал, че съм възпитаник на професор Александър Чирков. И това ми беше шансът. 

Правехме по 10 интервенции в годината, а щом пристигна той, започнахме да вършим по 300. А и стилът на работа стана напълно различен. Дотогава се гледаше работно време, по-късно разбрахме, че работно време в тази компетентност не може да има. Трябва да си там, до момента в който си необходим, а не да си оставиш болния и да чака другият лекар да пристигна. Трябва да му предадеш всичко. И ред други неща в организацията, които бяха доста значими. А това имайте поради е 1984 година.

Аз през 1989-а към този момент имах две специалности в Германия. Отидох в Съединените щати с двама братя, избягали в чужбина. Нали се сещате, че това не може да стане, в случай че не беше Чирков. По този метод потеглих. Иначе, от 1978 година шест  години работих единствено съдова хирургия, до 1984-та. И по-късно, като пристигна Чирков, започнах сърдечна хирургия. Това е историята.



 - Спазвате ли някаква " хигиена ", или живеете с историята на всеки пациент? 

 - Това е доста прекрасен въпрос. Всеки човек има страсти. И не може да не реагира на страстите на близките, изключително когато той е обвързван с тях. Дали са на наслада, или на тъга, той е обвързван. От друга страна, кардиохирургът не може да се отдаде единствено на тези страсти, тъй като на идващия ден го чакат други пациенти. Той би трябвало да откри  докъде тъкмо е границата.

Не може да бъде безсърдечен. Много значимо е за всеки доктор да е доброжелателен. Както ни учеше проф. Чирков - да приема пациента по този начин, все едно е татко, майка, брат, сестра, а не като инцидентен човек. Няма метод да  спиш умерено, когато един пациент не е приключил добре. След това обаче би трябвало да си наложиш да спиш, поради идващите пациенти.

 - Знаете ли какъв брой живота сте избавили и спомняте ли си думи или жест, които са Ви докоснали и трансформирали?

- Първо, би трябвало да се знае, че хирургът не избавя живот. Животът е даден от Бога и той споделя дали ще оживее, или не. Хирургът е единствено инструмент в неговите ръце и в случай че стартира да си мисли, че той избавя живот, значи е умрял. Така че аз съм доста надалеч от тази мисъл.

Естествено, най-щастливият миг е, когато болният си отива с усмивка. И ти прати картичка, написана с признателност,  виждаш сълзата, която е капнала на нея. Това е най-голямото задоволство. 

 - На какво равнище сме като техника, инсталация, професионализъм на фрагментите по кардиохирургия, сполучливо ли се конкурираме с другите страни? 

- Мисля, че сме на едно доста положително равнище и се конкурираме напълно сполучливо. Блазни самочувствието, че когато наш опериран пациент отиде в чужбина, му споделят: да, знаем кой е професор Начев. Предполагам, тъй като съм бил президент на Световната асоциация, само че даже да не знаят, споделят, че интервенцията е направена доста добре.

По отношение на апаратурата мисля, че се стараем да имаме най-съвременната инсталация. Това, което по-трудно става, са новите неща. Иновациите са свързани с пари. Касата би трябвало да ги одобри, с цел да ги заплаща. Тя мъчно се съгласява. Има потребност от лобиране. Дори и Българският лекарски съюз е малко по-тромав в тези връзки. Но с помощта на упорития труд във връзка с лобирането, намирането на контакти и най-важното обяснението, аргументацията, че това в действителност е нужно и това ще помогне на пациенти, води до триумф. Така  например тази година вкараха за първи път един стент-графт, който се употребява за дисекация на аорта или за огромни аневризми на аортата и икономисва доста време. Най-важното, че покачва успеваемостта при една такава процедура, която ви споделих, че е доста мортабилна. Хората умират 50% в първите 48 часа. Разбира се, по този начин успяхме да наложим да се заплащат от Касата безшевните клапи, които са много по-скъпи, само че пък са на половина от цената, дори една трета от цената на тези, които се поставят с катетър. 

Според мен е недомислие, когато Касата споделя: тази година ще сложите толкоз и толкоз от този артикул, от този имплант. След него понижават цената на компаниите. И като понижат повторно цената, компаниите споделят: не може да го продаваме, тъй като ни е на загуба. Добре, в случай че стотният пациент е заплатен, какво да вършим със 101-вия? Да го оставим да почине ли? И нормално това е за сметка на загубата на болничното заведение. А не би трябвало да е по този начин. 



- Вероятно постоянно Ви питат какъв метод на живот би трябвало да повеждам, с цел да нямам проблеми със сърцето. Как отговаряте?

 - Най-добрият отговор би бил да вършиме всичко, което ви е прелестно, с мярка. И една статистика ще ви кажа. Преди три години имаше едно американско проучване, че от време на време стресът от отказването на цигарите е по-вреден, в сравнение с самите цигари. Затова споделям - всичко, което ви е прелестно, само че с мярка. Защото всичко, което се прави без мярка, поврежда здравето.

Нарочно не се спирам на тези неща, които се знаят. Това с по този начин наречения здравословен метод на живот, да поддържате избрани килограми, да се храните с повече плодове, зеленчуци, да избягвате доста сол, захар и по този начин нататък. 

Но отново споделям, прекаляването с каквото и да било, освен с цигарите, с алкохол и с храна, даже и с физическо натоварване, би трябвало да има мярка. Иначе не е потребно за здравето на индивида. 

- Има ли случаи или интервенции, които в никакъв случай няма да забравите? А какъв брой е траела най-дългата интервенция? 

 - На доста от конгресите, които организираме, има специфична сесия за персонален призрачен сън (Personal nightmare), в която в стеснен кръг споделяме това, което ни е основало ужасни компликации и не е довело да триумф при пациента. Защото, когато се явяваш на конгрес и изнасяш данни, нормално статистиката ти е прелестна, ти си един от най-хубавите.

В този аспект се сещам за една сръбска сентенция, че статистиката е като хубавата жена. Колкото е по-хубава, по-малко би трябвало да <210> вярваш. В този смисъл всеки има призрачен сън. Затова споделям, че след подобен призрачен сън нормално не може да се спи, само че отново би трябвало да се откри границата.

Иначе съм имал случай с един пациент на 28 година, беше задграничен студент от Африка и с заразен ендокардит, зараза на клапата. Трябваше да се смени, сменихме я и момчето полудя една нощ. Аз бях дежурен, това бе в по-младите ми години. И той тръгнал и се хвърлил през прозореца. Това е на втория етаж. Обаче, преди да се хвърли, аз не съм стаята в този миг, сестрата съумяла да го хване. Той виси, тя го държи и пищи. Аз пристигнах, с още един сътрудник го вързахме с чаршаф и го изтеглихме. Успокоихме го. След това момчето не помнеше тези неща, изписахме го и си отиде.

Друг обаче скочи през прозореца и си счупи таза. И по-късно корито лежа в болничното заведение един месец и нещо. Не бях го оперирал аз, само че отново на дежурство стана. И оживя, оправи се. Има доста случаи, само че човек би трябвало да ги записва, с цел да ги помни. Иначе се не помни. Защото всеки нов случай замества остарелия.

 - Отличен сте с голям брой награди и всеобщо самопризнание. Коя е най-голямата и скъпа за вас премия? 

 - Във всички случаи премиите водят до по-голяма отговорност. Нямат огромно значение за мен, а и не са единствено за мен, а за целия екип. На всички, които са работили с мен, с цел да мога да получа такава премия. Пак ви споделям, кардиохирургията не е one man show. Тя е въпрос на екип.

Може би най-ценната ми премия е медал „ Стара планина “. И то не тъй като е най-високата държавна премия, а тъй като предлагането пристигна от гилдията. Това за мен е доста значимо по простата причина, че както всички знаем, в гилдията сме ревностни. Много мъчно ще каже някой, че другият е по-добър. В България всички са първи, няма втори, всички са най-хубави. И дори бях сюрпризиран малко, когато самодейността беше от Лекарския съюз. Затова я оценявам най-вече. Но в действителност най-хубавата, най-положителната премия, най-ценената е отношението на хората.

 

Проф. Генчо Начев е създател и шеф на Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ " Св. Георги ". Роден е на 9.11.1951 година в Казанлък. През 1969 година приключва гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ в Казанлък със златен орден. През 1975 година се дипломира в компетентност „ Медицина “ в Медицинска академия - София. През 1981 година придобива тапия за добита компетентност по обща хирургия. През 1988 година става претендент на медицинските науки с научната работа „ Остри дисекации на възходящата аорта - хирургично лекуване “. През 1991 година придобива научно звание " доцент ". През 1997 година получава удостоверение за научна степен " лекар на медицинските науки " с научната работа „ Аневризми на гръдната аорта - хирургично лекуване “, а през 1998 година придобива научното звание " професор ". През 1999 година придобива компетентност по кардиохирургия в Медицинския университет - София и компетентност по сърдечносъдова хирургия към Европейския ръб по гръдна и сърдечносъдова хирургия. През 2000 година приключва натоварен квалификационен курс „ Основи на здравния мениджмънт “. През 2002 година придобива професионална подготовка по здравен мениджмънт в Университета за национално и интернационално стопанство - София. Има голям брой изявления в профилирани научни издания, както и голям брой оценки, измежду които медал „ Стара планина “ - първа степен, най-високото отличие на Медицински университет - София: почетен знак, първа степен, AESCLAPIUS за огромни заслуги в развиването на българското здравно обучение, просвета и процедура, нееднократен притежател на наградата " Лекар на годината ". Членува в редица влиятелни научни организации.