Евростат: Българките живеят средно със 7 години по-дълго от мъжете
Разликата сред междинната дълготрайност на живота на дамите и мъжете у нас е тъкмо 7 години в интерес на нежния пол, като дамите у нас записват междинна възраст на преживяемост от 78,4 години, до момента в който за мощния пол статистиката регистрира 71,4 години. Това демонстрират данни от разбор на Евростат за междинната дълготрайност на живота в Европейски Съюз за интервала 2017-2018 година
Общо за популацията на страната ни за посочения интервал междинната дълготрайност на живота е била 74,8 години, което ни подрежда измежду страните с най-ниска междинна дълготрайност на живот в Европейски Съюз дружно с Латвия /75 г./. Средният индикатор за дълготрайност на живота в Европейски Съюз е бил 81 години.
Различните равнища на смъртност при мъжете и дамите у нас дефинират и междинната смъртност на популацията в страната, като за 10-годишен интервал /2008-2018 г./ има записано доста нарастване на преживяемостта при мъжете у нас - 1,9 години, както и при дамите - 1,8 години. Регистрирана е също и доста по-висока междинна дълготрайност на живота измежду популацията у нас в градовете по отношение на селата - хората в градовете живеят с към 2,9 година по-дълго в сравнение с в селата.
Средната дълготрайност на живота у нас варира доста и съгласно някои райони - от 73 година в област Монтана /по-ниска от междинната за страната/ - до 77 година в София-град и област Кърджали.
Освен това предстоящата междинна дълготрайност на живота на българите, навършили 65-годишна възраст през предходната година, е регистрирана в размер на плюс 16 години, като за 10-годишен интервал този индикатор се е повишил с 1,2 години.
За съпоставяне - междинната дълготрайност на живота на 65-годишните мъже във Франция за интервала 2017-2018 година се мери с индикатор от към плюс 20 години, а за дамите там - към плюс 24 години.
Средната предстояща дълготрайност на живота в Европейски Съюз се прави оценка на 81 години
Средната предстояща дълготрайност на живота в Европейски Съюз за регистрирания интервал се прави оценка на към 81 години, като за мъжете в Европейски Съюз цифрата е 78,3 година, а за дамите - 83,5 години, демонстрират данните на Евростат.
Във всички страни-членки на Европейски Съюз е регистрирана по-висока дълготрайност на живота при дамите, в сравнение с при мъжете, сочи европейската статистика. Според разбора най-големи диспропорции в равнищата на междинната преживяемост сред мъжете и дамите в Европейски Съюз са регистрирани в Латвия - 9,9 година, Литва - 9,8 година, Естония - 8,8 година, Полша - 7,9 година, Румъния - 7,4 година и България - 7 години. Сравнително по-малки разлики са регистрирани в Словакия /6,9 г./, Унгария /6,8 г./, Португалия /6,2 г./, Хърватия и Франция - по 6 година и други
Най-ниски равнища на преживяемост сред мъже и дами са регистрирани в Холандия - 3,2 година, Швеция - 3,3 година, Англия и Дания - по 3,6 година и Кипър - 4 години. Сравнително ниски индикатори на дълготрайност на живота сред двата пола са регистрирани и при съседите ни - в Турция разликата е 5,6 година, в Гърция - 5,1 година, в Сърбия - 5 година и в Северна Македония - 3,8 години - в интерес на дамите.
Като цяло продължителността на живота в Европейски Съюз за 10-годишен интервал /2008-2018 г./ се е удължила с 3,2 години. Страните с най-висока междинна дълготрайност на живота като цяло за популацията са били Испания /83,4 г./ и Италия /83,1 г./, сочат данните на Евростат.
Постепенното повишаване на продължителността на живота в Европейски Съюз е един от факторите, които способстват за застаряването на популацията на ЕС-28 - наред с релативно ниските нива на раждаемост, които не престават да съществуват от десетилетия. Така да вземем за пример съвсем всеки пети гражданин на Европейски Съюз или към 20 на 100 от популацията на Евросъюза, е на възраст над 65 и повече години, което е много отрицателен индикатор, регистрира още Евростат.
Общо за популацията на страната ни за посочения интервал междинната дълготрайност на живота е била 74,8 години, което ни подрежда измежду страните с най-ниска междинна дълготрайност на живот в Европейски Съюз дружно с Латвия /75 г./. Средният индикатор за дълготрайност на живота в Европейски Съюз е бил 81 години.
Различните равнища на смъртност при мъжете и дамите у нас дефинират и междинната смъртност на популацията в страната, като за 10-годишен интервал /2008-2018 г./ има записано доста нарастване на преживяемостта при мъжете у нас - 1,9 години, както и при дамите - 1,8 години. Регистрирана е също и доста по-висока междинна дълготрайност на живота измежду популацията у нас в градовете по отношение на селата - хората в градовете живеят с към 2,9 година по-дълго в сравнение с в селата.
Средната дълготрайност на живота у нас варира доста и съгласно някои райони - от 73 година в област Монтана /по-ниска от междинната за страната/ - до 77 година в София-град и област Кърджали.
Освен това предстоящата междинна дълготрайност на живота на българите, навършили 65-годишна възраст през предходната година, е регистрирана в размер на плюс 16 години, като за 10-годишен интервал този индикатор се е повишил с 1,2 години.
За съпоставяне - междинната дълготрайност на живота на 65-годишните мъже във Франция за интервала 2017-2018 година се мери с индикатор от към плюс 20 години, а за дамите там - към плюс 24 години.
Средната предстояща дълготрайност на живота в Европейски Съюз се прави оценка на 81 години
Средната предстояща дълготрайност на живота в Европейски Съюз за регистрирания интервал се прави оценка на към 81 години, като за мъжете в Европейски Съюз цифрата е 78,3 година, а за дамите - 83,5 години, демонстрират данните на Евростат.
Във всички страни-членки на Европейски Съюз е регистрирана по-висока дълготрайност на живота при дамите, в сравнение с при мъжете, сочи европейската статистика. Според разбора най-големи диспропорции в равнищата на междинната преживяемост сред мъжете и дамите в Европейски Съюз са регистрирани в Латвия - 9,9 година, Литва - 9,8 година, Естония - 8,8 година, Полша - 7,9 година, Румъния - 7,4 година и България - 7 години. Сравнително по-малки разлики са регистрирани в Словакия /6,9 г./, Унгария /6,8 г./, Португалия /6,2 г./, Хърватия и Франция - по 6 година и други
Най-ниски равнища на преживяемост сред мъже и дами са регистрирани в Холандия - 3,2 година, Швеция - 3,3 година, Англия и Дания - по 3,6 година и Кипър - 4 години. Сравнително ниски индикатори на дълготрайност на живота сред двата пола са регистрирани и при съседите ни - в Турция разликата е 5,6 година, в Гърция - 5,1 година, в Сърбия - 5 година и в Северна Македония - 3,8 години - в интерес на дамите.
Като цяло продължителността на живота в Европейски Съюз за 10-годишен интервал /2008-2018 г./ се е удължила с 3,2 години. Страните с най-висока междинна дълготрайност на живота като цяло за популацията са били Испания /83,4 г./ и Италия /83,1 г./, сочат данните на Евростат.
Постепенното повишаване на продължителността на живота в Европейски Съюз е един от факторите, които способстват за застаряването на популацията на ЕС-28 - наред с релативно ниските нива на раждаемост, които не престават да съществуват от десетилетия. Така да вземем за пример съвсем всеки пети гражданин на Европейски Съюз или към 20 на 100 от популацията на Евросъюза, е на възраст над 65 и повече години, което е много отрицателен индикатор, регистрира още Евростат.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ