През 2017 година датите на източния и западния Великден съвпадат - 16 април
Различните дати в празнуването на Великден е едно от нещата, които разделят християнството. По предписание, признато още през 325 година, Великден се чества на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Но за източноправославни, от една страна, и католици и протестанти, от друга, това са разнообразни дати. По Великден се управляват и значително празници като Цветница, Лазаровден, Томина неделя, Петдесетница, интервалът на постите.
Защо се разграничават датите по този начин?
Западните течения в християнството - католицизъм и протестанство, честват Възкресение съгласно Грегорианския календар, а източното, православното - съгласно Юлианския календар. Разликата сред двата е 13 дни (у нас даже вършим разлика " по нов жанр " и " по остарял жанр " ) И при двете църкви интервалът, в който може да се празнува Великден, е петседмичен, само че за католическата черква този интервал стартира по-рано. Допълнително отклоняване прави Православната черква, която управлява дата и да се падне след юдейската Пасха, който също е преносим празник.
Малко история за разделянето
До 325 година всяка християнска общественост чества Великден на своя дата. През 325 година, на Първия космополитен събор, се приема единно решение за датата съгласно пълнолунието. През 1054 година се случва източно-западната схизма - разделянето на Източна и Западна (католическа) черква. Въпреки разделянето, правилото продължава да се съблюдава до 1582 година
През 1582 година папа Григорий прави промяна на календара - измества датата с 13 дни напред и календарът се смята за по-точен астрономически. Католиците одобряват смяната и новия жанр, само че на Изток не се приема, тъй като това може да значи Великден да се случи преди Пасха. И по този начин, след тази година дефинитивно се разделят и датите на Великден.
През 2017 година двете дати съответстват - 16 април. Това стана още веднъж и през 2014 година Тогава беше мотив да се заприказва за доближаване на вярващите, макар разликите в канона. Колко това се е осъществило, никой не може да каже, само че е реалност, че разделения във религията може да има, само че в сърцето си всички християни носят една религия - в саможертвата, в чудото, в любовта.
На заглавната фотография вселенският патриарх Вартоломей и папа Франциск на срещата им през 2014 г.
Защо се разграничават датите по този начин?
Западните течения в християнството - католицизъм и протестанство, честват Възкресение съгласно Грегорианския календар, а източното, православното - съгласно Юлианския календар. Разликата сред двата е 13 дни (у нас даже вършим разлика " по нов жанр " и " по остарял жанр " ) И при двете църкви интервалът, в който може да се празнува Великден, е петседмичен, само че за католическата черква този интервал стартира по-рано. Допълнително отклоняване прави Православната черква, която управлява дата и да се падне след юдейската Пасха, който също е преносим празник.
Малко история за разделянето
До 325 година всяка християнска общественост чества Великден на своя дата. През 325 година, на Първия космополитен събор, се приема единно решение за датата съгласно пълнолунието. През 1054 година се случва източно-западната схизма - разделянето на Източна и Западна (католическа) черква. Въпреки разделянето, правилото продължава да се съблюдава до 1582 година
През 1582 година папа Григорий прави промяна на календара - измества датата с 13 дни напред и календарът се смята за по-точен астрономически. Католиците одобряват смяната и новия жанр, само че на Изток не се приема, тъй като това може да значи Великден да се случи преди Пасха. И по този начин, след тази година дефинитивно се разделят и датите на Великден.
През 2017 година двете дати съответстват - 16 април. Това стана още веднъж и през 2014 година Тогава беше мотив да се заприказва за доближаване на вярващите, макар разликите в канона. Колко това се е осъществило, никой не може да каже, само че е реалност, че разделения във религията може да има, само че в сърцето си всички християни носят една религия - в саможертвата, в чудото, в любовта.
На заглавната фотография вселенският патриарх Вартоломей и папа Франциск на срещата им през 2014 г.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ