Американската мисия Джуно разгада някои от най-интригуващите тайни на атмосферата на Юпитер
Разкритията са разказани в поредност от научни публикации, оповестени на страниците на списанието Journal of Geophysical Research: Planets.
“Преди време “Джуно ” съумя да ни изненада като загатна, че явленията в атмосферата на Юпитер се простират по-дълбоко, в сравнение с чакахме ”, написа ръководителят на задачата Скот Болтън от Югозападния проучвателен институт в Сан Антонио. “Сега започваме да сглобяваме всички тези самостоятелни части от пъзела и за пръв път разбираме по какъв начин работи красивата и бурна атмосфера на Юпитер – в 3D ”.
Микровълновият радиометър на “Джуно ” разрешава на откривателите да обхванат под облачната завивка на планетата и да изследват структурата на множеството вихрушки. Най-известната от тези вихрушки е иконичният антициклон, прочут под названието Голямо алено леке. Този антициклон е по-голям от Земята и вълнува учените още откогато е открит преди повече от два века.
Новите резултати от задачата демонстрират, че циклоните са по-топли в горната си част и там атмосферната им компактност е по-ниска, до момента в който в основата си са по-студени и по-плътни. Обратното, антициклоните, които се въртят в противоположната посока, са по-студени в горната си част и по-топли в основата.
“Джуно ” също по този начин разкрива, че тези стихии са значително по-големи от предстоящото, като някои от тях се простират на 100 километра под облачната завивка. Голямото алено леке е дори по-дълбоко, доближава до 350 километра. Това изненадващо изобретение демонстрира, че вихрите навлизат под тези райони, където водата кондензира и се образуват облаци и оттатък атмосферния пласт, който се подгрява от слънчевите лъчи.
Освен циклоните и антициклоните, Юпитер има характеристични пояси и зони – бели и червеникави линии от облаци, които обгръщат планетата. Силни ветрове духат в противоположни направления и по този начин разделят зоните. Преди време “Джуно ” откри, че тези ветрове доближават до дълбочини от близо 3 200 километра. Изследователите към момента се пробват да схванат техния механизъм на образуване. Сега към този момент се оформя съмнение: евентуално амонякът в атмосферата се придвижва нагоре и надолу, подравнявайки се чудесно с следените атмосферни потоци.
“Докато следвахме държанието на амоняка ние открихме циркулационни кафези, както в северното, по този начин и в южното полукълбо, които са сходни със земните кафези на Ферел, виновни за управлението на огромна част от нашия климат ”, оповестява Керен Дюър от Научния институт Вайсман в Израел и водещ създател на обявата за Ферелоподобните кафези на Юпитер. “Но до момента в който на Земята във всяко полукълбо има единствено по една Ферелова клетка, Юпитер има осем – и всяка от тях е 30 пъти по-голяма ”.
“Джуно ” разкрива характерностите и на многоъгълните циклони, които се следят на двата полюса на Юпитер. Пет години след тяхното първо снимане екипът на задачата съумя да удостовери, че тези атмосферни феномени са извънредно устойчиви и са на практика застопорени на едно място.
“Юпитерианските циклони въздействат едни на различен на напредването си и по този начин осцилират в равновесно състояние ”, твърди Алесандро Мура от Националния институт по астрофизика в Рим, водещ създател на една от научните изявления. “Поведението на тези осцилации загатва, че те имат дълбоки корени ”.
Инфо: НАСА
