разкри в своя профил в социалната мрежа Facebook нови данни

разкри в своя профил в обществената мрежа Фейсбук нови данни по отношение на настройките на българските жители към въвеждането на предмет „ Религия “ в учебните заведения . 

За задачите на проучването на организация „ Мяра “ са обхванати 807 души в интервала от 3 до 13 април тази година. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души .

Въпросът този път е бил заложен по този начин: „ Обсъжда се в учебните заведения, вместо досегашното свободно избираемо проучване на вяра, да се вкара наложително избираемо проучване на вяра от най-ранна ученическа възраст. В тази наложителна стратегия ще може да се избира проучване на вяра или различно нравственос, философия и история на религиите. Независимо дали сте вярващ/а и коя е Вашата вяра, апелирам за всяко едно от следните да ми кажете дали одобрявате, или не одобрявате Вие персонално?

 – Да се учи вяра християнство като наложително избираем предмет в учебните заведения

 – Да се учи вяра ислям като наложително избираем предмет в учебните заведения

 – Да се учи общ предмет за добродетелите в другите религии. “

По трите варианти данните са както следва:

34,2% утвърждават да се учи вяра християнство като наложително избираем предмет в учебните заведения – против 46,5%, които не утвърждават. Останалите не могат да преценяват.

15,7% утвърждават да се учи вяра ислям като наложително избираем предмет в учебните заведения, само че 70,1% не утвърждават. Останалите не могат да преценяват.

41,2% утвърждават да се учи общ предмет за добродетелите в другите религии, а 43,4% не утвърждават. Останалите не могат да преценяват.

„ Последната алтернатива е моя интерпретация на опциите и е безусловно хипотетична. Но дава отговор на моя прочит и метод “ , акцентира Първан Симеонов. Той напомни и какво е показвал техен сондаж, извършен през месец март : 

„ Сондажът беше извършен по телефона сред 14 и 18 март 2025 година измежду 801 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души. Въпросът беше:

„ Обсъжда се въвеждане на наложителна стратегия за проучване на вяра в учебните заведения, в границите на която може да се избира проучване на вяра или различно нравственос, философия и история на религиите. Моля да ми кажете Вие персонално по-скоро сте склонен, или по-скоро не сте склонен, с въвеждането на сходен предмет в учебно заведение? “. Резултатите бяха: 63,4% – „ по-скоро склонен “, 33% – „ по-скоро несъгласен “, 3,6% – „ не знам/без отговор “. При пречистване на отговорите единствено измежду родители на възпитаници (базата е дребна: 207 души), се получава: 56,2% – „ по-скоро склонен “, 40,1% – „ по-скоро несъгласен “ и 3,7% „ не знам/без отговор “.

И по този начин. На пръв взор може да ви си стори, че данните в този момент съдържат по-скоро основно отричане. Но аз бих ги интерпретирал като съмнение, комплициране, може би. Промяната по отношение на времето месец по-рано демонстрира, че дебатът е сработил, повлиял е. Ако тогава сме имали публични инстинкти, базови настройки, в този момент към този момент сякаш стартира да проличава мнение, а не просто конфигурация. Скоро в действителност ще се образува публично мнение и е същностно значимо накъде ще тръгне полемиката. Всеки откривател ще ви каже, че за публичния климат у нас такива разпределения „ 30 на 40 “ или „ 40 на 40 “ са към този момент добър отзив – на фона на обичайния песимизъм и отричане към всевъзможни властови хрумвания у нас. Отрицание е отчетливо единствено при концепцията за проучване на ислям. Тя подхожда повече – закономерно – на самите мюсюлмани. Те, прочее, нямат срещу и проучването на християнството. Онова, което обаче условно можем да назовем с обобщението българи – т.е. не етнически турци или други етноси, да вземем за пример – е очевидно срещу опцията за проучване на ислям.

Тук светва и първата алена лампа – опцията учениците да бъдат делени на учещи едната и другата вяра. Разбира се, контрааргументът е, че е по-добре проучването на ислям да е държавна работа, а не работа на „ вносни “ духовни практики. Казано напълно малко. В същото време, това може да се окаже едно от най-мащабните проучвания на ислям в Европа. При това – на Балканите. Не разисквам религиите, разисквам практическия еспект.

Въобще, данните се подчиняват на етнос (ралигия), само че и на възраст. Най-младите са най-против. Това също е предстоящо. Като чи ли родителите на възпитаници са и по-скептични.

Тук светва и втората алена лампа: общите отзиви са в нормата, само че родителските отзиви са по-тревожни. Следователно: нужно е ясно пояснение по какъв начин на процедура ще се случва преподаването.

Надявам се сътрудници да продължат да изследват тематиката също и да влезем в диалог. Приемам всевъзможни корекции и хрумвания.

В резюме: тематиката не среща социална опозиция, каквато при други управнически хрумвания в годините постоянно се открива. За съпоставяне – напълно примерно – давам отношението към настоящата тематика за еврото: там имаме съответствие 39% „ за “ при 57% „ срещу “. Но концепцията би могла да бъде призната най-много като образование в добродетели. Ако се трансформира в налагане на религии, тя може да провокира публичен проблем. “

Присъединете се към нашия 

Гражданин опроверга изцяло изказванията на Община Бургас, че нямало сигнали за велоалеите! Вижте цялостен лист!