Археолози разкриха три епохи история край руенското с. Трънак, откъдето ще мине газовият коридор
Разкопките разкриват тракийска могила, раннохристиянска базилика и феодален некропол
Спасителните археологически разкопки по трасето на газопровода край село Трънак, община Руен, разкриха впечатляваща многопластова картина на човешко наличие в региона. Проучването се прави от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките. Научен началник е доктор Красимир Велков - шеф на Исторически музей Твърдица, а негов заместител е Константин Господинов, специалист към Регионален исторически музей Бургас.
Обектът е ситуиран в централната част на долина в местността Токат тарла, във Върбишкия дял на Източна Стара планина. В хода на разкопките са разпознати три значими археологически структури. Първата е част от каменна надгробна могила, построена от ломени камъни с дребни и междинни размери. Два ясно завършени каменни пояса обрисуват две обособени гробни пространства - в северния и южния край. В тях са открити човешки кости, а в непосредствена непосредственост археолозите записват фрагменти от тракийски глинени съдове, датирани към късножелязната ера V-I в. прочие Хр., подчертаващи приемствеността на района още от тракийско време.
Втората съществена конструкция е трикорабна, едноабсидна раннохристиянска базилика, издигната с присъщата за интервала техника opus mixtum, при която каменни редове се редуват с тухлени пояси. Южният дял на източната стена дружно с абсидата се е запазил до височина към 0,80 м. В абсидата е открит каменен реликварий с кости - евентуално мощи на страдалец или друга канонизирана персона. В южния транспортен съд е разкрита част от кръщелен купел, а при западния вход на северния транспортен съд са открити две вградени каменни плочи с надписи на латински език.
Археолозите записват следи от вадене на камък за вторична приложимост, както и иманярски намеси, които отчасти са компрометирали структурата. Откритите монети датират базиликата към края на IV-V век.
Третият оголен обект е феодален християнски некропол от X-XI век. В размера на базиликата и към нея са открити 31 погребения. Всички са осъществени посредством трупополагане, в изпънато състояние по тил, с глава на запад и ръце скръстени върху тялото, съгласно християнския канон. В гробовете са открити персонални движимости - обеци, колиета от стъклени мъниста, гривни, които дават спомагателна информация за погребалните практики и обществения статус на хората.
Откритията край Трънак обрисуват важен културно-исторически слой, проследяващ развиването на района от античността през ранното християнство до българското средновековие. Проучването продължава да добавя историческата карта на Източна Стара планина с нови данни.
Спасителните археологически разкопки по трасето на газопровода край село Трънак, община Руен, разкриха впечатляваща многопластова картина на човешко наличие в региона. Проучването се прави от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките. Научен началник е доктор Красимир Велков - шеф на Исторически музей Твърдица, а негов заместител е Константин Господинов, специалист към Регионален исторически музей Бургас.
Обектът е ситуиран в централната част на долина в местността Токат тарла, във Върбишкия дял на Източна Стара планина. В хода на разкопките са разпознати три значими археологически структури. Първата е част от каменна надгробна могила, построена от ломени камъни с дребни и междинни размери. Два ясно завършени каменни пояса обрисуват две обособени гробни пространства - в северния и южния край. В тях са открити човешки кости, а в непосредствена непосредственост археолозите записват фрагменти от тракийски глинени съдове, датирани към късножелязната ера V-I в. прочие Хр., подчертаващи приемствеността на района още от тракийско време.
Втората съществена конструкция е трикорабна, едноабсидна раннохристиянска базилика, издигната с присъщата за интервала техника opus mixtum, при която каменни редове се редуват с тухлени пояси. Южният дял на източната стена дружно с абсидата се е запазил до височина към 0,80 м. В абсидата е открит каменен реликварий с кости - евентуално мощи на страдалец или друга канонизирана персона. В южния транспортен съд е разкрита част от кръщелен купел, а при западния вход на северния транспортен съд са открити две вградени каменни плочи с надписи на латински език.
Археолозите записват следи от вадене на камък за вторична приложимост, както и иманярски намеси, които отчасти са компрометирали структурата. Откритите монети датират базиликата към края на IV-V век.
Третият оголен обект е феодален християнски некропол от X-XI век. В размера на базиликата и към нея са открити 31 погребения. Всички са осъществени посредством трупополагане, в изпънато състояние по тил, с глава на запад и ръце скръстени върху тялото, съгласно християнския канон. В гробовете са открити персонални движимости - обеци, колиета от стъклени мъниста, гривни, които дават спомагателна информация за погребалните практики и обществения статус на хората.
Откритията край Трънак обрисуват важен културно-исторически слой, проследяващ развиването на района от античността през ранното християнство до българското средновековие. Проучването продължава да добавя историческата карта на Източна Стара планина с нови данни.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ