Любовта е сляпа и Лудостта я води за ръка…
Разказват, че един път в едно ъгълче на земята се събрали дружно всички човешки усеща. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
– Хайде да играем на гоненица, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
– Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, да вземем за пример тя, стартира - затваря си очите и брои до милион, а в това време всички останали се крият. Последният, който открият, стартира да брои идната игра и по този начин нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала по този начин, че съумяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която в никакъв случай от нищо не се интересувала, отказала да взе участие в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, тъй като в края на краищата, постоянно я откриват, ГОРДОСТТА споделила, че това е безусловно глупава игра (нищо друго не я вълнувало с изключение на нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не желала да рискува много-много.
– Едно, две, три,... – започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със лични сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, защото всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите другари: Кристално чистото езеро – за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата – за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът напразно – той е за СВОБОДАТА! И по този начин, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, в противен случай, намерил си едно топло и уютно местенце единствено за себе си. ЛЪЖАТА се скрила надълбоко в океана (а в реалност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, даже не помня къде се скрила, само че това не е значимо.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, само че към този момент всичко било заето. И внезапно тя видяла прелестен розов шубрак и решила да се скрие сред цветовете му.
– Един милион, – изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, на първо време намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това по какъв начин трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало потребност да търси ЕГОИЗМА, тъй като мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения посетител. Търсейки, ЛУДОСТТА се доближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И не щеш ли всички били открити: ТАЛАНТЪТ – в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА – в тъмната пещера, ЛЪЖАТА – в дъгата (за да сме почтени, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-сетне, тя решила да огледа в розовите шубраци, почнала да разтваря клоните и чула зов. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, почнала да се извинява, плакала, молила за амнистия и с цел да изкупи виновността си, дала обещание на ЛЮБОВТА да стане неин лидер.
И ето, от това време, когато за първи път на земята играли на гоненица, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...
Картини: Salvador Dali, Tristan and Iseult, 1944; Rosa Meditativa, Salvador Dalí
