Разказът за Китай често е разказ за растеж. За икономическо

Разказът за Китай постоянно е роман за напредък. За икономическо знамение, за урбанизация с мащабите на човешка ера, за милиони извадени от беднотия и промишлен мотор, който задвижваше света. Но през днешния ден този роман стартира да се пренаписва – с по-бавен темп, с по-малко звук и повече терзание. Китай към този момент не пораства както преди. Това не е краткотрайна уязвимост, а структурна смяна. И нейното отражение няма да се усеща единствено в Пекин или Шанхай, а в цените на немските машини, в растежа на показателя S&P 500, в търсенето на мед в Чили или на соя в Бразилия. Светът е надълбоко преплетен с Китай – и когато един толкоз значим състезател сменя скоростта, следствията са световни.Преди десетилетие растежът на Брутният вътрешен продукт в Поднебесната империя беше над 10% годишно. Днес е под 5%, като някои тримесечия едвам надвишават 4%. Това не е просто число – това е темпото на света. Китай дава отговор за близо 30% от световното индустриално произвеждане и за към 15% от международното ползване. Когато той пораства с 10%, търсенето на сила, метали, коли, технологии пораства в синхрон. Когато обаче растежът се задъхва, световният вкус за първични материали се свива. А с това – и инфлационният напън. И тук стартира най-интересната част – за първи път от десетилетие Китай не е мотор на световната инфлация, а по-скоро фактор за световна дефлация.През последните месеци следим необикновен абсурд – в свят с висока базова инфлация, доста артикули, свързани с Китай, поевтиняват. Желязната руда, медта, зърното, даже някои типове сила като въглища, записват непредвидени спадове. Част от това се дължи на слабата вътрешна интензивност в Китай – слаба индустриална продукция, съмнение в имотния бранш и закъснение на потреблението. Китайският консуматор, който години наред беше знак на жадност за ново, през днешния ден пести. Китайският бизнесмен, който създаваше нови мегаполиси, през днешния ден изплаща задължения.Тази уязвимост има и политически измерения. Правителството в Пекин наподобява по-предпазливо. За разлика от минали цикли, когато огромни фискални и парични тласъци бяха отговорът на всяко закъснение, през днешния ден ръководещите се пробват да балансират сред стимулиране и финансова непоклатимост. Това е стратегическа смяна. Страховете от балони, от несъразмерен дълг и от ерозия на доверието към този момент са по-силни от желанието за кратковременен напредък. И това е добра вест за дълготрайната непоклатимост, само че и предизвестие – не очаквайте остарелия Китай да се върне.Какво значи това за Европа? За континент, чието индустриално сърце бие в Германия, забавянето на Китай е разтърсване. Експортът на машини, коли и съоръжение се охлажда. Немските индустриални поръчки спадат, икономическите вероятности стават по-мрачни. Същото важи и за Италия, Франция и даже Източна Европа, където доста стопански системи са включени в световната индустриална верига, обвързвана с Китай.САЩ, от своя страна, изпитват амбивалентна реакция. От една страна, дефлационният подтик от Китай е добре пристигнал – той охлажда инфлацията и облекчава ФЕД. От друга страна обаче, американските софтуерни и потребителски колоси губят пазар. Китай към този момент не е извор на безкрайно търсене на iPhone, на Tesla, на първокласни марки и онлайн платформи. Има нови играчи, има регулации, има културна промяна.А за нововъзникващите пазари? Китай беше магнит и модел. Времето, когато взривът на Китай дърпаше Бразилия, Южна Африка, Индонезия и Русия нагоре посредством суровините, наподобява като далечна ера. Днес ролята на Китай се трансформира – не като мотор, а по-скоро като съперник. Китай към този момент е експортна мощ в браншове като акумулатори, електрически автомобили, слънчеви панели и даже химикали – конкурирайки се със страни, които до неотдавна доставяха на него. Това провокира напрежение и геоикономически несъответствия. Но и благоприятни условия – нововъзникващите пазари, които могат да предложат опция на китайското произвеждане, ще завоюват.В последна сметка, забавянето на Китай е не просто икономическа вест. То е промяна на световната картина. Пазарите, вложителите и политиците занапред ще би трябвало да се приспособяват към свят, в който Китай към този момент не дърпа, а по-скоро тегли в друга посока. Това не е покруса, само че е предизвестие. Време е да спрем да чакаме възобновяване „ както преди “ и да стартираме да мислим за новия Китай – този на трансформациите, на провокациите, само че и на новите пътища. Защото, когато колос като Китай сменя походката си, земята под всички нас стартира да вибрира друго.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.