Парадоксът на съвременната финансова система се крие в това, че

Парадоксът на актуалната финансова система се крие в това, че най-сигурният актив в света — щатските държавни облигации - стартира да се възприема от огромните кредитори не като кей, а като източник на концентрационен риск. Директивата на китайските регулатори към най-големите търговски банки в страната за ограничение на експозицията към американски дълг не е просто административен акт, а признак за дълбока структурна смяна в световната архитектура на капитала. Това не е първият случай, в който Пекин алармира за нерешителност, само че моментът е индикативен: когато една от най-големите стопански системи стартира безшумно да „ орязва “ връзките си с главния международен авариен актив, пазарът би трябвало да се запита дали концепцията за безрискова инвестиция не се пренаписва пред очите ни.Вграждайки тези нови насоки в оперативната си активност, китайските финансови институции, които към септември предходната година управляваха близо 298 милиарда $ в деноминирани в долари облигации, в този момент са изправени пред задачата да балансират сред ликвидността и политическата целенасоченост. Инструкциите, въпреки и предадени устно и без съответни крайни периоди, към този момент оказаха своето въздействие, предизвиквайки лек растеж в доходността на облигациите в азиатската сесия и незабавно изстудяване на доларовия показател. Важно е да се означи, че това ограничаване не визира непосредствено държавните запаси на Китай, само че основава второстепенен фронт на разпродажби, който може да натежи на пазара в миг, когато фискалната дисциплинираност на Вашингтон е подложена на съществени рецензии оттатък океана.Поглеждайки към макроикономическата рамка, виждаме един свят, в който доверието в дълготрайната непоклатимост на Съединени американски щати към този момент не е консенсусно одобрявана аксиома. На фона на терзанията към уговорката на администрацията на Тръмп към „ мощния $ “ и независимостта на Федералния запас, решението на Пекин наподобява като разумна маневра за хеджиране на несигурността. Централните банки по света, а към този момент и комерсиалните банки в Изтока, следят с паника натрупването на фискални опасности и евентуалната ерозия на покупателната дарба на $. В този цикъл, където лихвените равнища стартират да се стабилизират или падат, волатилността в облигационния пазар се трансформира в по-голям зложелател от самата инфлация, принуждавайки играчите да търсят други възможности в злато или други суверенни задължения.Психологическият климат измежду вложителите сега е напоен от необикновен тип отмалялост — отмалялост от геополитическото напрежение и непрекъснатата опасност от тарифни войни. Макар връзките сред Пекин и Вашингтон да наподобяват по-спокойни след миналогодишното помирение, пазарът усеща, че това е „ въоръжен мир “. Когато регулаторите приказват за „ диверсификация на пазарния риск “, груповото схващане на трейдърите превежда това като подготовка за по-сериозни земетресения. Инвеститорите не реагират на обстоятелството, че Китай продава, а на чувството, че Пекин към този момент не има вяра в незаменимостта на американския дълг като котва на стабилността.Ако се върнем обратно в историята, ще открием паралели с цикъла от 2013 година, когато така наречен „ Taper Tantrum “ раздруса разрастващите се пазари, или по-скорошната 2022 година, когато агресивното стягане на паричната политика в Съединени американски щати обезцени портфейлите на задграничните кредитори. Историята ни учи, че когато огромните държатели на дълг стартират да се отдръпват, това рядко е плод на неочакван импулс; по-скоро е краят на един дълъг развой на ерозия на доверието. Китай, който в миналото беше най-големият заемодател на Америка, през днешния ден е едвам трети, преместен от Япония и Англия, като притежанията му са съвсем на половина по отношение на пика отпреди десетилетие. Значението на днешната вест не е в размера на продажбите, а в институционализирането на скептицизма към доларовите активи.Още по-тревожен е фактът, че този ход идва в подтекста на рекордно високи равнища на задгранична благосъстоятелност в щатски облигации като цяло — близо 9.4 трилиона $. Тук се крие главната теза: историята тук не е самият факт на продажбата, а неговото значение като сигнал за наближаваща смяна в режима на световната ликвидност. Когато страна с потенциала на Китай инструктира частния си бранш да се пази от съответен пазар, тя на процедура афишира този пазар за зона с нараснала неустановеност. Това основава казус, който може да бъде последван от други народи от Глобалния юг, търсещи метод да се еманципират от доларовата система.Инвеститорите евентуално ще преценят всяко изявление от Вашингтон през призмата на китайската нерешителност, търсейки знаци за по-нататъшно фрагментиране на финансовия свят. Цикълът на абсолютно доверие в „ безвредните активи “ наподобява навлиза в нов, по-сложен стадий, където сигурността се мери не посредством кредитен рейтинг, а посредством геополитическа отдалеченост. В този нов свят графиката ще продължи да следва логиката на психиката на суверенитета, а освен математиката на лихвените проценти.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.