Разходите за здравеопазване за тази година достигат почти 4 млрд.

Разходите за опазване на здравето за тази година доближават съвсем 4 милиарда лв., загатна

проф. Петко Салчев от Националния център за публично здраве и разбори по време на полемика за прозрачността в опазването на здравето.

Основен спор по отношение на прозрачността на една система е какви средства се изразходват, по какъв начин се разпределят и управляват, в това време никой не може да каже с акуратност какъв брой са здравноосигурените лица сега в страната, акцентира той.

Трябва да се промени моделът на финансиране и да има ясна регулаторна рамка при лекарствената политика, сподели проф. Даниел Вълчев от

Центъра за правни начинания. Бившият министър на образованието

разяснява, че опазването на здравето и образованието са близки системи и би трябвало да се водят от два съществени правилото - качество на услугата и достъп до съответното заведение.

През 1989 година популацията в България е било 9 млн. души, имало е 3000 учебни заведения и 350 лечебни заведения. 30 години по-късно популацията е намаляло с близо ¼, учебните заведения са 2200, а лечебните заведения са нарастнали с към 20%, разяснява той.

Според него вярно е да се премине гладко от застрахователен към осигурителен вид финансиране в опазването на здравето. Най-важно е въвеждането на делегиран бюджет на здравнитеосигурителни каси. "Ако шеф на РЗОК има 10 % преразход на публични средства, би трябвало да бъдат отхвърлен от позицията.”, е мнението на проф. Вълчев.

„ Много пъти е юридически опит да се разбере какво харчат лечебните заведения и какви са действителните им финансови доклади “, сподели доктор Станимир Хасърджиев, ръководител на Неправителствени организации. "Отговорът постоянно е бил, че са търговски сдружения и това е комерсиална загадка. Те употребяват обществен запас, а прикриват информация като да вземем за пример за какво пациентите доплащат в лечебните заведения. " разяснява той. Добрите западни модели

демонстрират, че лечебните заведения

би трябвало да имат добър публичен надзор, добави Хасърджиев.

Според доцент Любомира Коева от Катедрата по стопанска система и ръководство на опазването на здравето в МУ-Варна има усъвършенствания в здравно-политическия развой, наличността на публично-достъпните данни и в усилването на обществения надзор. Според нея

позитивен симптом

в тази тенденция са учредяването на съвета „ Партньорство за здраве” през 2015 година

и уеб порталът на Министерския съвет за обществени съвещания.

От друга страна, липсва интегрирана осведомителна система в опазването на здравето, акцентира тя, поради което и не се знае точният брой на здравноосигурени и надлежно неосигурени лица сега. „ По данни на НЗОК 50% от здравнонеосигурените лица живеят в чужбина, 25% са безработни и нямат опция да заплащат, а останалите 25% могат да заплащат, само че не желаят.”, уточни доцент Коева.

Свързани публикации.. Трябва да се построи верен за България здравноосигурителен модел 0 66 лечебни заведения съдят Здравната каса за неизплатена активност 0 Българска социалистическа партия предлага: Болниците да не са търговски сдружения, без Данък добавена стойност върху медикаментите 0

Дискусията се организира във връзка основаването на "Индекс на лечебните заведения " в някои обществено значими специалности, план на clinica.bg и "Галъп интернешънъл “. Индексът дава данни за активността на лечебните заведения по НЗОК в 3 медицински посоки: онкология, инвазивна кардиология и неврология, което е добър образец какво би трябвало да предприеме НЗОК във връзка с всички медицински действия, които финансира и какво следва да съдържа уеб сайтът на една публично финансирана институция и освен, с цел да се разчита на бистрота в ръководството на здравната система и гарантиране на едно от главните права на жителите приемането на здравна помощ и опция за осъществяване на осведомен избор за лекуване от пациентите.

Част от главните заключения, направени при основаване на "Индекса на лечебните заведения " са известни и задоволително коментирани в общественото простраство през последните години: броят на лечебните заведения, които дават лекуване в тези три посоки, е увеличен; налична е липса на комплексност на предоставяните медицински услуги; има неравномерно покритие на 28-те области с даване на медицинските услуги; откриват се съществени разлики в размера на осъществените медицински действия от обособените болници; такива се следят и по повод цената на медикаментозната онкотерапия в обособените лечебни заведения; достъпността на медицинските услуги не всеки път е обезпечена поради съществуването на доплащане на медицинските услуги и други

Липсата на интегрирана осведомителна система в опазването на здравето, каквато би трябвало да даде електронното опазване на здравето, толкоз пъти отлагано за осъществяване през годините, дава обещание преразход в здравната система, липса на бистрота и недостижимост на медицинските услуги за българите. Затова приказва невъзможността да се изведат водещи данни като брой на здравноосигурени и здравнонеосигурени към даден миг и неспособност за провеждането на обикновен разбор, оттова и промяна на практикуваните способи в системата.