Средствата за здравеопазване не са разходи, а инвестиция
Разходите за опазване на здравето непрекъснато нарастват, само че към момента сме на най-ниските нива Европейски Съюз. От позиция на икономическата логичност няма по какъв начин да имаш непрекъснато застаряващо население и извънреден напън за търсене на тази услуга, а въпреки това все по-намаляващ брой на лекарите и сестрите. Това съобщи икономистът Кузман Илиев във връзка изследването „ Икономическия принос на лечебните заведения в България “, осъществено от IQVIA по самодейност на БЛС.
По думите на Илиев демографската рецесия, в която е България се отразява и на застаряването на лекарското съсловие. Данните демонстрират, че в България 50% от лекарите са над 55-годишна възраст, до момента в който приблизително в Европейски Съюз те са не повече от 35%.
„ Смятам, че е нужна смяна в модела на финансиране. Когато имаш монопол, неефективността е неизбежна. Една деликатна демонополизация на Здравната каса, по-голям фокус върху ефикасното разходване на средства и конкуренция, с цел да се наблюдават разноските в системата, биха могли да повлияят положително на системата “, сподели той.
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов акцентира, че застаряващото население значи и по-малко хора, които работят. „ Изниква въпросът от кое място да дойдат парите. Това ни навежда на мисълта, че казусът не е единствено със опазването на здравето: в случай че имаме по-ефективна стопанска система, по-производителен бизнес, по-продуктивна работна мощ, ще има и по-високи приходи и по-голяма данъчна база, върху която да взимаме осигуровки, било то 6%, 10%. Въпросът е основата ", сподели той.
Според юриста по здравно право Величка Костадинова има демографски и стопански дефицити, само че дефицитите в законодателството са във връзка с качеството на здравната помощ. Тя означи неналичието на Медицински стандарти по доста специалности, както и на правила на добра здравна процедура. По думите на адв. Костадинова има проблем и с нормативната уредба във връзка с лекуването в чужбина, защото тя е толкоз усложнена, че доста пациенти не могат да стигнат до него.
Пряко въздействие върху икономическия принос на лечебните заведения с негативен знак имат делата за лекарски неточности при неподходящи събития, които всяка година се усилват лавинообразно, сподели още адв. Костадинова. Тя посочи, че междинното компенсацията е сред 150 000 и 200 000 лева, а настрана лихвата върху тази сума е доста огромна, защото делата приблизително не престават 6-7 години. „ Законът за здравето категорично планува, че медицинските експерти би трябвало да бъдат застраховани за професионална отговорност. Това е доста значим текст, тъй като при положение, че лечебното заведение е наказано да заплати това обезщетение, застрахователят би трябвало да понесе тежестта. За страдание огромна част от застрахователните компании отхвърлят да вършат тази застраховка. Това е сериозен проблем, който занапред ще има съществени стопански последици “, сподели тя.
Съветникът на здравния министър доцент Антон Тонев съобщи, че и в Европа има дефицит на лекари и медицински сестри. „ Хората, които работят обществена специалност, са сключили контракт с обществото. Последният подобен контракт е подписан след Втората международна война. Тогава лекарите и сестрите са приели да работят при такива условия главно поради провалите от войната. 70 години по-късно обаче с смяната на икономическата система се появяват и новите условия на другарство. Време е за нов контракт с обществото “, безапелационен беше той.
Той напомни, че финансирането на опазването на здравето не е единствено през директни, само че и през косвени налози. „ Пушещите и пиещите хора доплащат в допълнение през акцизи. Проблемът е, че тези акцизи не се употребяват за здраве “, сподели доцент Тонев.
Зам.-председателят на БЛС доктор Николай Брънзалов сподели, че данните са потвърдили, че средствата за опазване на здравето не са разноски, а инвестиция в здравето на българите. Той обаче повдигна въпроса за неналичието на данни какъв брой са тъкмо здравно неосигурените хора в България. „ Защо една огромна част от българското общество са освободени със закон от заплащане на здрави и обществени осигуровки? Това би трябвало да се промени и е чисто политическо решение “, сподели той.
„ Нещата ще се трансформират, когато решенията стартират да се взимат от експерти, а не от популисти. Когато е казано, че здравната вноска е 8%, тя би трябвало да 8%, а не да има различен % за привилегировани хора “, съобщи и ръководителят на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари доцент Любомир Киров.
Политиките в здравния бранш се дефинират в доста дребна степен от хората, които са директни участници в системата. Това сподели ръководителят на ББА адв. Свилена Димитрова. Според нея Националната здравна тактика би трябвало да бъде построена в синхрон с данните от изследването и съсловните организации да намерят мястото си при построяването на политики.
„ Видяхме действителни стопански данни, които могат да служат за разбор и да се дават рекомендации на политиците. Няма нещо, което да се случва отвън политиката. Макрорамката за 2022 е обществени разноски за опазване на здравето от 5,6% от Брутният вътрешен продукт, през 2023 година те са били 4,8 от Брутният вътрешен продукт, а през 2024 – 4,9%. Трябва да се стремим към обществени разноски от 5,6%, тъй като в противоположен случай системата ще си вземе това, което и е нужно. Ако обществените разноски са 4,9%, ще има 45% доплащане от пациентите “, съобщи някогашният здравен министър доктор Илко Семерджиев.
Той беше безапелационен, че съсловните организации, следва да изискват от политиците да подчертават своите послания. „ Ключовият миг е какво вършим в този момент. Ако не подчертаваме в този момент проблемите, идващите 4 години ще са изгубени за нас. Има и тежки несъответствия в разноските за опазване на здравето. Виждаме в последните години растеж на разноските за лекарства, което понижава разноските за чиста медицина. Фармацевтичната система е супер пазарна, а здравната – супер контролирана. Всичко в опазването на здравето би трябвало да бъде насочено към индивида “, сподели доктор Семерджиев.
По думите на Илиев демографската рецесия, в която е България се отразява и на застаряването на лекарското съсловие. Данните демонстрират, че в България 50% от лекарите са над 55-годишна възраст, до момента в който приблизително в Европейски Съюз те са не повече от 35%.
„ Смятам, че е нужна смяна в модела на финансиране. Когато имаш монопол, неефективността е неизбежна. Една деликатна демонополизация на Здравната каса, по-голям фокус върху ефикасното разходване на средства и конкуренция, с цел да се наблюдават разноските в системата, биха могли да повлияят положително на системата “, сподели той.
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов акцентира, че застаряващото население значи и по-малко хора, които работят. „ Изниква въпросът от кое място да дойдат парите. Това ни навежда на мисълта, че казусът не е единствено със опазването на здравето: в случай че имаме по-ефективна стопанска система, по-производителен бизнес, по-продуктивна работна мощ, ще има и по-високи приходи и по-голяма данъчна база, върху която да взимаме осигуровки, било то 6%, 10%. Въпросът е основата ", сподели той.
Според юриста по здравно право Величка Костадинова има демографски и стопански дефицити, само че дефицитите в законодателството са във връзка с качеството на здравната помощ. Тя означи неналичието на Медицински стандарти по доста специалности, както и на правила на добра здравна процедура. По думите на адв. Костадинова има проблем и с нормативната уредба във връзка с лекуването в чужбина, защото тя е толкоз усложнена, че доста пациенти не могат да стигнат до него.
Пряко въздействие върху икономическия принос на лечебните заведения с негативен знак имат делата за лекарски неточности при неподходящи събития, които всяка година се усилват лавинообразно, сподели още адв. Костадинова. Тя посочи, че междинното компенсацията е сред 150 000 и 200 000 лева, а настрана лихвата върху тази сума е доста огромна, защото делата приблизително не престават 6-7 години. „ Законът за здравето категорично планува, че медицинските експерти би трябвало да бъдат застраховани за професионална отговорност. Това е доста значим текст, тъй като при положение, че лечебното заведение е наказано да заплати това обезщетение, застрахователят би трябвало да понесе тежестта. За страдание огромна част от застрахователните компании отхвърлят да вършат тази застраховка. Това е сериозен проблем, който занапред ще има съществени стопански последици “, сподели тя.
Съветникът на здравния министър доцент Антон Тонев съобщи, че и в Европа има дефицит на лекари и медицински сестри. „ Хората, които работят обществена специалност, са сключили контракт с обществото. Последният подобен контракт е подписан след Втората международна война. Тогава лекарите и сестрите са приели да работят при такива условия главно поради провалите от войната. 70 години по-късно обаче с смяната на икономическата система се появяват и новите условия на другарство. Време е за нов контракт с обществото “, безапелационен беше той.
Той напомни, че финансирането на опазването на здравето не е единствено през директни, само че и през косвени налози. „ Пушещите и пиещите хора доплащат в допълнение през акцизи. Проблемът е, че тези акцизи не се употребяват за здраве “, сподели доцент Тонев.
Зам.-председателят на БЛС доктор Николай Брънзалов сподели, че данните са потвърдили, че средствата за опазване на здравето не са разноски, а инвестиция в здравето на българите. Той обаче повдигна въпроса за неналичието на данни какъв брой са тъкмо здравно неосигурените хора в България. „ Защо една огромна част от българското общество са освободени със закон от заплащане на здрави и обществени осигуровки? Това би трябвало да се промени и е чисто политическо решение “, сподели той.
„ Нещата ще се трансформират, когато решенията стартират да се взимат от експерти, а не от популисти. Когато е казано, че здравната вноска е 8%, тя би трябвало да 8%, а не да има различен % за привилегировани хора “, съобщи и ръководителят на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари доцент Любомир Киров.
Политиките в здравния бранш се дефинират в доста дребна степен от хората, които са директни участници в системата. Това сподели ръководителят на ББА адв. Свилена Димитрова. Според нея Националната здравна тактика би трябвало да бъде построена в синхрон с данните от изследването и съсловните организации да намерят мястото си при построяването на политики.
„ Видяхме действителни стопански данни, които могат да служат за разбор и да се дават рекомендации на политиците. Няма нещо, което да се случва отвън политиката. Макрорамката за 2022 е обществени разноски за опазване на здравето от 5,6% от Брутният вътрешен продукт, през 2023 година те са били 4,8 от Брутният вътрешен продукт, а през 2024 – 4,9%. Трябва да се стремим към обществени разноски от 5,6%, тъй като в противоположен случай системата ще си вземе това, което и е нужно. Ако обществените разноски са 4,9%, ще има 45% доплащане от пациентите “, съобщи някогашният здравен министър доктор Илко Семерджиев.
Той беше безапелационен, че съсловните организации, следва да изискват от политиците да подчертават своите послания. „ Ключовият миг е какво вършим в този момент. Ако не подчертаваме в този момент проблемите, идващите 4 години ще са изгубени за нас. Има и тежки несъответствия в разноските за опазване на здравето. Виждаме в последните години растеж на разноските за лекарства, което понижава разноските за чиста медицина. Фармацевтичната система е супер пазарна, а здравната – супер контролирана. Всичко в опазването на здравето би трябвало да бъде насочено към индивида “, сподели доктор Семерджиев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ