Учени разкриха: Оризът е №1 „замърсител“
Фермите рядко са първото, за което се сещаме, когато чуем „ огромни замърсители “. Обикновено виновността се пада на коли, заводи, комини и самолети – а от време на време и на кравите. Но нов разбор, оповестен през февруари 2026 година, изважда на ярко непредвидена истина - най-големият източник на парникови газове в международните обработваеми земи е оризът, пишат от Meteo Balkans.
Това не е субективно чувство, а резултат от високорезолюционна световна карта, основана на данни за 2020 година и оповестена в Nature Climate Change на 13 февруари.
Емисии и „ скрити “ източници
Обработваемите земи са отделили към 2,5 гигатона CO₂e през 2020 година Около 70% от излъчванията идват от два съществени източника:
- Източени торфища – 35%
- Наводнени оризища – 35%
- Синтетични азотни торове – 23%
Тоест главният замърсител не е цех или електроцентрала, а селското стопанство, което работи като химическа фабрика, само че без „ табела на входа “.
Оризът – международният първенец по излъчвания
Само оризовите полета отделят към 1 090 MtCO₂e, или 43% от всички излъчвания от обработваеми земи. Причината е в метода, по който се отглежда: оризът обича непрекъснато наводнена почва, където неналичието на О2 кара микроорганизмите да създават метан (CH₄) – мощен парников газ с къс период на живот, чието понижаване носи бързи климатични резултати.
География на казуса
Най-голямата част от излъчванията идва от Източна Азия и Тихоокеанския район – към 50% от международните излъчвания от обработваеми земи. Китай, Индонезия, Индия, Съединени американски щати, Тайланд и Бразилия образуват към 61% от общото количество.
Торфищата, от своя страна, са „ CO₂ бомби със закъснител “. Когато се източат, складираният въглерод стартира бързо да се освобождава като CO₂. Решението – наново навлажняване – понижава излъчванията на CO₂, само че връща метана, което изисква деликатно инженерно ръководство.
Изходът без „ по-малко ориз “
Намаляване на излъчванията не значи безусловно да се понижава производството. Например методът Alternate Wetting and Drying (AWD) – от време на време пресушаване и наново напояване – може да смъкна метановите излъчвания с 30–70% без забележителна загуба на рандеман.
Това не е субективно чувство, а резултат от високорезолюционна световна карта, основана на данни за 2020 година и оповестена в Nature Climate Change на 13 февруари.
Емисии и „ скрити “ източници
Обработваемите земи са отделили към 2,5 гигатона CO₂e през 2020 година Около 70% от излъчванията идват от два съществени източника:
- Източени торфища – 35%
- Наводнени оризища – 35%
- Синтетични азотни торове – 23%
Тоест главният замърсител не е цех или електроцентрала, а селското стопанство, което работи като химическа фабрика, само че без „ табела на входа “.
Оризът – международният първенец по излъчвания
Само оризовите полета отделят към 1 090 MtCO₂e, или 43% от всички излъчвания от обработваеми земи. Причината е в метода, по който се отглежда: оризът обича непрекъснато наводнена почва, където неналичието на О2 кара микроорганизмите да създават метан (CH₄) – мощен парников газ с къс период на живот, чието понижаване носи бързи климатични резултати.
География на казуса
Най-голямата част от излъчванията идва от Източна Азия и Тихоокеанския район – към 50% от международните излъчвания от обработваеми земи. Китай, Индонезия, Индия, Съединени американски щати, Тайланд и Бразилия образуват към 61% от общото количество.
Торфищата, от своя страна, са „ CO₂ бомби със закъснител “. Когато се източат, складираният въглерод стартира бързо да се освобождава като CO₂. Решението – наново навлажняване – понижава излъчванията на CO₂, само че връща метана, което изисква деликатно инженерно ръководство.
Изходът без „ по-малко ориз “
Намаляване на излъчванията не значи безусловно да се понижава производството. Например методът Alternate Wetting and Drying (AWD) – от време на време пресушаване и наново напояване – може да смъкна метановите излъчвания с 30–70% без забележителна загуба на рандеман.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ