"Без опразване": Как се купуваше апартамент преди 60 години
Разгръщайки вътрешните страници на вестник " Вечерни вести " от началото на 60-те години на двадесети век, читателят се натъква на каретата с обявите за продажба на жилища. " Вечерни вести ", за разлика от " Работническо дело ", " Отечествен фронт и други тогавашни вестници, дава място на информация за продажби и покупки на недвижими парцели.
В тези разгласи наред с нормалните параметри – брой на стаите, етаж, ревю – е маркирано и едно друго значимо определение – жилището се предлага " с евакуиране " или " без евакуиране ". Може също и с " отчасти евакуиране ". Тази съществена характерност: " с " или " без " се отнася за всички жилища на скромния тогава пазар на парцели в огромните градове - като се изключи новото строителство. Тя води до основна разлика в цената на жилището.
Но какво значи това? Днес може би единствено по-възрастните помнят по какъв начин е било допустимо да си купиш жилище " без евакуиране ". Не става дума за мебелите.
През петдесетте години към огромните градове макар рестриктивните мерки на жителството и компликациите на неговото придобиване, се устремяват огромни групи хора, прогонени от родните си места от колективизацията на селското стопанство, или привлечени от по-доброто възнаграждение. Новите индустриални предприятия имат потребност от работна ръка, а администрацията търси предани на новата власт хора. Хиляди фамилии разчитат да бъдат устроени някъде и се нуждаят от жилища. Наемането на стая коства скъпо, а търсенето е доста огромно. Т. нар. " свободен наем " е прекомерно висок.
Жилищната политика следва в общи линии руския модел. От национализираните жилища е основан така наречен " жилфонд " (в столицата Софжилфонд). В по-луксозните здания са настанени фамилиите на началниците, а някогашните притежатели най-често са изселени в провинцията.
Обяви от 60-те години на предишния век
Жилищата на останалите жители са оптимално обитаеми, а жителите им - сгъстени, като в жилищата, само че също по този начин и в тавани и изби, са настанени допустимо максимален брой хора. За разлика от национализираните здания, тук собствеността върху парцелите не е отнета и те не престават да принадлежат на старите си стопани. Собствениците обаче не могат да употребяват своите стаи, а когато резервират едно или две пространства, разделят баня, кухня и тоалетна с настанените в жилищата им 3-4 фамилии, които заплащат най-малък - така наречен " нормиран " наем.
Собствениците на такива жилища, в които със заповед са настанени фамилии, не могат да дадат стаите си на " свободен наем ", само че въпреки всичко те имат право да продадат парцела си " без евакуиране ", т. е. дружно с настанените в тях наематели. Новият притежател ще купи жилището на относително по-ниска цена с вярата, че някой ден заварените наематели ще предпочетат да живеят в лично жилище. Свободното лично жилище се трансформира в фантазия и водеща витална цел както за притежателите, по този начин и за наемателите.
В края на шестдесетте години нещата се трансформират. Промяната в жилищния закон до известна степен облекчава търсенето на опция да се освободят някои от заетите стаи. Но и за натъпканите в непознатите жилища хора, най-накрая се появява опция за лично жилище в новите градски елементи. В Съюз на съветските социалистически републики Хрушчов подхваща огромно строителство на жилищни комплекси в огромните градове. Смята се, че това е най-хубавото, което властта е направила за хората в цялата руска история. Стотици хиляди фамилии напущат света на комуналките, изтерзани от кухненската бедност и безконечните съседски кавги, и най-накрая получават, въпреки и маломерно, само че настрана свое жилище в постройките на новите комплекси. На промяна в живота на новите генерации идват панелките.
И в българските градове през шестдесетте години израстват обширни квартали с жилищни блокове. Новите жилища разтоварват образуваните няколко години по-рано комуналки от градските центрове. Обявите за продажба на жилища " без евакуиране " в огромните градове понижават и през седемдесетте години към този момент са забравени. Старите вестници остават да ни припомнят тази толкоз публикувана в миналото опция за пазаруване на жилище, която не можа да доживее времето на демокрацията, с цел да може тя да ни я отнеме.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (230)
В тези разгласи наред с нормалните параметри – брой на стаите, етаж, ревю – е маркирано и едно друго значимо определение – жилището се предлага " с евакуиране " или " без евакуиране ". Може също и с " отчасти евакуиране ". Тази съществена характерност: " с " или " без " се отнася за всички жилища на скромния тогава пазар на парцели в огромните градове - като се изключи новото строителство. Тя води до основна разлика в цената на жилището.
Но какво значи това? Днес може би единствено по-възрастните помнят по какъв начин е било допустимо да си купиш жилище " без евакуиране ". Не става дума за мебелите.
През петдесетте години към огромните градове макар рестриктивните мерки на жителството и компликациите на неговото придобиване, се устремяват огромни групи хора, прогонени от родните си места от колективизацията на селското стопанство, или привлечени от по-доброто възнаграждение. Новите индустриални предприятия имат потребност от работна ръка, а администрацията търси предани на новата власт хора. Хиляди фамилии разчитат да бъдат устроени някъде и се нуждаят от жилища. Наемането на стая коства скъпо, а търсенето е доста огромно. Т. нар. " свободен наем " е прекомерно висок.
Жилищната политика следва в общи линии руския модел. От национализираните жилища е основан така наречен " жилфонд " (в столицата Софжилфонд). В по-луксозните здания са настанени фамилиите на началниците, а някогашните притежатели най-често са изселени в провинцията.
Обяви от 60-те години на предишния век
Жилищата на останалите жители са оптимално обитаеми, а жителите им - сгъстени, като в жилищата, само че също по този начин и в тавани и изби, са настанени допустимо максимален брой хора. За разлика от национализираните здания, тук собствеността върху парцелите не е отнета и те не престават да принадлежат на старите си стопани. Собствениците обаче не могат да употребяват своите стаи, а когато резервират едно или две пространства, разделят баня, кухня и тоалетна с настанените в жилищата им 3-4 фамилии, които заплащат най-малък - така наречен " нормиран " наем.
Собствениците на такива жилища, в които със заповед са настанени фамилии, не могат да дадат стаите си на " свободен наем ", само че въпреки всичко те имат право да продадат парцела си " без евакуиране ", т. е. дружно с настанените в тях наематели. Новият притежател ще купи жилището на относително по-ниска цена с вярата, че някой ден заварените наематели ще предпочетат да живеят в лично жилище. Свободното лично жилище се трансформира в фантазия и водеща витална цел както за притежателите, по този начин и за наемателите.
В края на шестдесетте години нещата се трансформират. Промяната в жилищния закон до известна степен облекчава търсенето на опция да се освободят някои от заетите стаи. Но и за натъпканите в непознатите жилища хора, най-накрая се появява опция за лично жилище в новите градски елементи. В Съюз на съветските социалистически републики Хрушчов подхваща огромно строителство на жилищни комплекси в огромните градове. Смята се, че това е най-хубавото, което властта е направила за хората в цялата руска история. Стотици хиляди фамилии напущат света на комуналките, изтерзани от кухненската бедност и безконечните съседски кавги, и най-накрая получават, въпреки и маломерно, само че настрана свое жилище в постройките на новите комплекси. На промяна в живота на новите генерации идват панелките.
И в българските градове през шестдесетте години израстват обширни квартали с жилищни блокове. Новите жилища разтоварват образуваните няколко години по-рано комуналки от градските центрове. Обявите за продажба на жилища " без евакуиране " в огромните градове понижават и през седемдесетте години към този момент са забравени. Старите вестници остават да ни припомнят тази толкоз публикувана в миналото опция за пазаруване на жилище, която не можа да доживее времето на демокрацията, с цел да може тя да ни я отнеме.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (230)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ