Петър Иванов, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, пред “Труд” : САЩ са инвестирали 500 млн. долара в България през 2016 г.
Разговаряме с Петър Ивано в , изпълнителен шеф на Американската комерсиална камара в България (AmCham), за бизнес климата в страната, вложенията на американските компании у нас, предприемаческата екосистема и какво е нужно да се промени в просветителната система, с цел да намират компаниите по-лесно готови фрагменти. С какво сме атрактивни пред американските компании? Как се развива ИТ секторът у нас? Защо си приличаме с еврейте и с какво те са по-напред от нас? Има ли почва за внедряване на венчър капитал в Европа и за какво България може да е врата на Европа към страни като Съединени американски щати и Индия?
Ще бъде ли заплашен българският бизнес от решението на Тръмп да таксува с 25% мито вноса на стомана и с 10% на алуминия? Изнасяме ли подобен вид стока за Америка?
– Нека се фокусираме върху икономическата позиция на проблема. Всяко повдигане на мита не е добре за бизнеса, тъй като това е една изкуствена регулационна мярка, която може да докара до по-сериозни последици и да се влезе в серпантина на неприятни търговски връзки. Бизнесът и стопанската система би трябвало да се контролират с стопански лостове, а не с политически. Това, което виждам, е че всички търговски съглашения сред континенти или страни, сега се преразглеждат от администрацията на президента Тръмп. Очевидно считат, че е по-добре да има самостоятелни съглашения, отколко общи. Това, което се дискутира в Брюксел на Трансатлантическата конференция при започване на март, е че надали глобализираният свят ще тръгне още веднъж към обособени съглашения на страните. От двете страни на Атлантика се намира най-големият и най-съществен международен пазар: тук е концентрирано половината от международното самостоятелно ползване, като това прави 1/3 от международния Брутният вътрешен продукт по мощ на покупателната дарба. Жизнеспособността на търговията сред Съединени американски щати и Европа се крие в нуждата от усилване ролята на основни институции, като Световната комерсиална организация и НАТО. Ние би трябвало да преглеждаме българския бизнес дружно с европейския. Европейският и американският бизнес вършат най-големия оборот в света, тъй че това несъмнено ще засегне европейския бизнес, само че може би за България следствията няма да бъдат толкоз огромни.
И противоположният резултат, в случай че Европейски Съюз наложи мито на американски артикули, какво ще се случи с комерсиалните взаимоотношения сред Европа и Америка?
– Най-лошата реакция е да се отговори по същия метод. Мисля, че последователно всичко ще си пристигна по местата и ще се види, че такива решения не би трябвало да се вършат. В Брюксел са обезпокоени от тематиката и се дискусира интензивно, само че Европа е мъдра и надали ще подходи внезапно. Въпреки че е наранена, знаете за свръхпроизводството на метали в Китай и методът, по който те навлизат нападателно на всички пазари. Всички АмЧам в Европа се сплотяват за това, че би трябвало да се употребяват механизмите на Световната комерсиална организация, с цел да се адресират провокациите, произлизащи от дейностите на Китай, както и да се резервира системата, основана на правила.
България е желана страна за вложения поради ниските такси за бизнеса, само че поради какво друго сме атрактивна дестинация за инвестиции от позиция на американския бизнес?
-Данъците напълно не са единственият определящ фактор за американските вложения В България. Страните в Източна Европа се съревновават кой какъв брой ще понижи корпоративния налог, с цел да привлекат повече американски вложения към страната си, само че фирмите търсят устойчива бизнес среда, включваща инфраструктура, политическа непоклатимост и върховенството на закона. Нашата камара има Бяла книга, в която сме обрисували нашите цели за бизнес средата в България. Силна характерност на България е развиването на експертите в ИТ бранша, възходящата стартъп екосистемата с вложители, които желаят да влагат пари в обещаващи планове, както и отговорността, която и бизнес, и обучение имат, с цел да приготвят добре подготвени фрагменти за основните за страната промишлености – ИТ бранш, минно дело, енергетика, фармацевтика.
Какъв е размерът на вложенията на американски компании, освен за България, само че и за Европа?
– Много малко се знае за американските вложения в България, също така доста американски компании записват сдруженията си в Ирландия или Холандия и в случай че погледнете формалната статистика на вложенията в страната, ще забележите, че Холандия е номер едно по сума. Голяма част от тези вложения са американски, само че не са забележими. Според отчет за Транслатлантическата стопанска система за 2018 година на Американската комерсиална камара в Европейски съюз (AmCham EU) стокообменът сред Съединени американски щати и Европа възлиза на 5,5 трилиона $ от продажби на година. 54% от световните вложения в Америка са направени от страни в Европа, а 64% от вложенията в Европа са на американски компании. Бизнесите откриват 15 млн. работни места от двете страни на Атлантика. От друга страна стопанската система на Европейски Съюз е порастнала с 2,7% през 2017, а тази на Съединени американски щати – с 2,3%. Съединени американски щати и Европа реализират дружно 28% от международния експорт и близо 33% от международния импорт. САЩ са вложили 500 млн. $ в България единствено през 2016 година Докато българските вложения в Съединени американски щати са…нула. Разкритите работни места, свързани с американски вложения у нас са близо 10 000, което е два пъти повече по отношение на 2012 година
Въпреки това има фактори, които стопират американските вложения в страната ни?
– Образованието и фрагментите са много важени фактори за комапниите, търсещи почва у нас. Американците, да вземем за пример, харчат 400 милиарда $ за обучение за децата си, все пак просветителната им система създава фрагменти, които не съумяват да си намерят работа, а бизнесът основава работа, за които нямат подготвени фрагменти. Този проблем става световен, най- значимото е просветителната система да бъде гъвкава. В България този проблем частично се взема решение от частните компании, които основават свои обучителни центрове, да вземем за пример, защото страната е ориентирана към ИТ бранша, който генерира 2,5% от Брутният вътрешен продукт на страната, само че пораства със 600% за 10 години. Бизнесът се пробва да компенсира липсвата на фрагменти, само че е реалност, че има доста малко инженери, надлежно има и доста адвокати и икономисти. Въпросът за образованието изисква доста по-обширна полемика – като по какъв начин се финансират висшите учебни заведения, по какъв начин бизнесът може да подкрепя университетите, които създават фрагменти. Обща цел е да се осъществят положителни промени, които ще доведат до повишение на доверието на задграничните вложители към България, задържане на човешкия капитал у нас и неговото развиване, дълготрайна данъчна политика.
Посочете една близка до нас страна с положителни практики за привличане на американски вложения.
– Ако има страна, с която си приличаме, то това е Израел. Малка страна, с умни хора, макар че те са доста сполучливи в привличането на непознат капитал или по-скоро образецът огромни компании да получават дребни стартъпи. Само Microsoft е изкупил над 300 израелски компании. Ще проучим въпроса по какъв начин е основана тази предприемаческа екосистема. Там във всеки университет има патентен юрист и всяко откритие на студентите се патентова, а парите от патента се употребяват за стипендии към други студенти.
Бил сте шеф на три софтуерни колоса – Global US Corporation 3Com/USRobotics, Microsoft и Cisco Systems. Какви препоръки може да дадете на софтуерните компании у нас? Как може да се промени дефицитът на фрагменти в ИТ сферата?
– Ключово е да се промени просветителната система в страната – тя би трябвало да бъде ориентирана към технологиите. Трябва да имаме и политика, която да предизвиква сините карти, с цел да привличаме младите експерти, тъй като сигурно има дефицит на фрагменти. С немската, швейцарската и австрийската камари работим, с цел да върнем дуалното образование в междинното обучение – техникумите, които създаваха хора с специалности. На Запад хората не се стремят всеобщо да завършат висше обучение, по тази причина и в България процентът на висшистите е доста огромен от този на Запад. По-скоро би трябвало да се случи противоположното – да станеш бизнесмен и по-късно да надградиш знанието си в университет.
Има ли сполучливи български стартъпи? Как се развива предприемаческата екосистема у нас?
– България е на трето място в Европа по деятелност и по определяне на стартъпи в региона на високите технологии след Лондон и Берлин. В просветителната ни система образование по предприемачество е доста малко застъпено, а това движи икономиакта на всяка страна. Внедряването на образование по предприемачество ще докара до основаването на предприемаческа екосистема в страната. В Америка екосистемата на стартъпи и и новации се развива посредством рисковия капитал. Дори в Съединени американски щати има единствено три центъра на подобен капитал – Силиконовата котловина, Бостън и Ню Йорк. А различен образец за страна, която доста добре съумява да притегли рисков капитал, е Израел. Тук приказваме за големи суми. Цяла Европа изостава, а освен България и е нужно да се сътвори общ център на рисков и дялов капитал. Ние като камара желаеме да проучим по какъв начин работи моделът на привличането на венчър капитала в Израел, и в случай че е използван за страната ни, да дадем конретни стъпки за използването му у нас.
Възможно ли е България да стане ИТ хъб на Балканите и да е врата за бизнеса към страни като Индия и Съединени американски щати?
– Това ще се дискутира по време на конференцията IT Hub Connect. Тя е в програмата на Европредседателството, като концепцията е страните, които след нас ще поемат европредседателството – като Румъния, да продължат тази наклонност. Поканили сме сътрудниците от Израел, с цел да опишат по какъв начин сполучливо притеглят венчър капитал, и ще се опитаме полемиката да докара до на практика резултати и да излезем с общо мнение. Добре е обмяната на опит да бъде на бизнес и на държавно равнище. На форума ще участва и страна, която също има огромен опит в привличането на вложения в ИТ сферата – Индия. Тя е една от най-успешните страни, привлекли американски вложения в софтуерната сфера в света и в топ 10 на страните в света с бързорастяща стопанска система. Вторият ден от конференцията ще е отдаден на регулациите на цифровата стопанска система. Трябва доста деликатно да знаем кое и по какъв начин да контролираме и да запазим персоналността на хората, тя да не се търгува, само че и същевремнно да не бъдем изолирани от другия свят.
Ще дискутирате ли новия правилник за отбрана на персоналните данни – GDPR от страна на бизнеса?
-В АмЧам се опитваме да разясним регламента, с цел да не се окаже, че го дискутират единствено хората от Европейската комисия, а детайлностите да съумеят да стигнат и до хората от бизнеса. Има огромен интерес към тематиката, а откакто има закон, хората се интересуват по какъв начин да го ползват. Важното е да не се получи по този начин, че след внедряването на тази регулация да се появят да вземем за пример още 10 сходни, тъй като най-после компаниите ще заплащат повече, с цел да се контролират, в сравнение с да работят.
Търсят ли се български артикули в Съединени американски щати и вероятно с кои артикули и в кои браншове можем да пробием на подобен огромен непознат пазар?
– Добрата вест е, че българският експорт за Съединени американски щати възлиза на 604 млн. $, до момента в който американският е 269 млн. Това възлиза на 1,2% от общия брой артикули, които България изнася, само че когато се включат и стоките, които съдържат български артикули, делът на износа на България за Съединени американски щати скача до 3,8%. Сред главните артикули, които изнасяме, са текстил и аксесоари, компютри и електроника, машини и съоръжение, храни и хранителни артикули. Като следим растеж в техния експорт при всички, единствено при текстила има понижение. Наши артикули са най-вече търсени в щатите Ню Йорк, Ню Джързи, Калифорния, Мичиган, Илинойс. По отношение на услугите имаме позитивно комерсиално салдо – изнесли сме услуги за 556 млн.долара, а сме внесли 442 млн. АмЧам България поддържа дейни контакти с редица наши търговски аташета по света, като предпочитани са взаимоотношенията с сътрудниците във Вашингтон. Чрез тях и посредством Американската комерсиална камара (US Chamber of Commerce) вършим сполучливи срещи с капиталови банкери, сътрудници от другите АмЧам в Европа, търговски аташета и посланици. На тези срещи идват и законотворците във Вашингтон, както и евентуални компании, които желаят да излязат на тези пазари. Това е опцията ние да представим водещи наши компании както по настрана по този начин и цялата страна като евентуален сътрудник. Знаем, че български компании сполучливо навлизат на американския пазар с фармацевтични артикули, българските виновност се появяват на много места в магазините. Любопитно е, че имаме български вложения в областта на хидроенергетиката в Америка, само че те не са толкоз известни и считам, че от ден на ден би трябвало да приказваме за това. Имаме доста огромни български компании, които стават наши членове, тъй като желаят да излязат на огромен пазар, като Съединени американски щати. Заедно с Търговски отдел на посолството на Съединени американски щати работим интензивно, с цел да реализиран задачите си.
Нашият посетител
Петър Иванов приключва Управленската стратегия на Международния институт за управническо развиване (IMD), Лозана, Швейцария, както и магистратура по бизнес администрация в Нов български университет. Основава и развива бизнеса на американската 3Com в България и Русия сред 1996 и 1999 година, а от 2013 до 2016 година той е бил общоприет шеф на Майкрософт за България, Македония и Косово. Има 13 години опит в разнообразни локални и интернационалните структури на Cisco. От май 2017 година е виновен за цялостната организация на Американската комерсиална камара в България.
Ще бъде ли заплашен българският бизнес от решението на Тръмп да таксува с 25% мито вноса на стомана и с 10% на алуминия? Изнасяме ли подобен вид стока за Америка?
– Нека се фокусираме върху икономическата позиция на проблема. Всяко повдигане на мита не е добре за бизнеса, тъй като това е една изкуствена регулационна мярка, която може да докара до по-сериозни последици и да се влезе в серпантина на неприятни търговски връзки. Бизнесът и стопанската система би трябвало да се контролират с стопански лостове, а не с политически. Това, което виждам, е че всички търговски съглашения сред континенти или страни, сега се преразглеждат от администрацията на президента Тръмп. Очевидно считат, че е по-добре да има самостоятелни съглашения, отколко общи. Това, което се дискутира в Брюксел на Трансатлантическата конференция при започване на март, е че надали глобализираният свят ще тръгне още веднъж към обособени съглашения на страните. От двете страни на Атлантика се намира най-големият и най-съществен международен пазар: тук е концентрирано половината от международното самостоятелно ползване, като това прави 1/3 от международния Брутният вътрешен продукт по мощ на покупателната дарба. Жизнеспособността на търговията сред Съединени американски щати и Европа се крие в нуждата от усилване ролята на основни институции, като Световната комерсиална организация и НАТО. Ние би трябвало да преглеждаме българския бизнес дружно с европейския. Европейският и американският бизнес вършат най-големия оборот в света, тъй че това несъмнено ще засегне европейския бизнес, само че може би за България следствията няма да бъдат толкоз огромни.
И противоположният резултат, в случай че Европейски Съюз наложи мито на американски артикули, какво ще се случи с комерсиалните взаимоотношения сред Европа и Америка?
– Най-лошата реакция е да се отговори по същия метод. Мисля, че последователно всичко ще си пристигна по местата и ще се види, че такива решения не би трябвало да се вършат. В Брюксел са обезпокоени от тематиката и се дискусира интензивно, само че Европа е мъдра и надали ще подходи внезапно. Въпреки че е наранена, знаете за свръхпроизводството на метали в Китай и методът, по който те навлизат нападателно на всички пазари. Всички АмЧам в Европа се сплотяват за това, че би трябвало да се употребяват механизмите на Световната комерсиална организация, с цел да се адресират провокациите, произлизащи от дейностите на Китай, както и да се резервира системата, основана на правила.
България е желана страна за вложения поради ниските такси за бизнеса, само че поради какво друго сме атрактивна дестинация за инвестиции от позиция на американския бизнес?
-Данъците напълно не са единственият определящ фактор за американските вложения В България. Страните в Източна Европа се съревновават кой какъв брой ще понижи корпоративния налог, с цел да привлекат повече американски вложения към страната си, само че фирмите търсят устойчива бизнес среда, включваща инфраструктура, политическа непоклатимост и върховенството на закона. Нашата камара има Бяла книга, в която сме обрисували нашите цели за бизнес средата в България. Силна характерност на България е развиването на експертите в ИТ бранша, възходящата стартъп екосистемата с вложители, които желаят да влагат пари в обещаващи планове, както и отговорността, която и бизнес, и обучение имат, с цел да приготвят добре подготвени фрагменти за основните за страната промишлености – ИТ бранш, минно дело, енергетика, фармацевтика.
Какъв е размерът на вложенията на американски компании, освен за България, само че и за Европа?
– Много малко се знае за американските вложения в България, също така доста американски компании записват сдруженията си в Ирландия или Холандия и в случай че погледнете формалната статистика на вложенията в страната, ще забележите, че Холандия е номер едно по сума. Голяма част от тези вложения са американски, само че не са забележими. Според отчет за Транслатлантическата стопанска система за 2018 година на Американската комерсиална камара в Европейски съюз (AmCham EU) стокообменът сред Съединени американски щати и Европа възлиза на 5,5 трилиона $ от продажби на година. 54% от световните вложения в Америка са направени от страни в Европа, а 64% от вложенията в Европа са на американски компании. Бизнесите откриват 15 млн. работни места от двете страни на Атлантика. От друга страна стопанската система на Европейски Съюз е порастнала с 2,7% през 2017, а тази на Съединени американски щати – с 2,3%. Съединени американски щати и Европа реализират дружно 28% от международния експорт и близо 33% от международния импорт. САЩ са вложили 500 млн. $ в България единствено през 2016 година Докато българските вложения в Съединени американски щати са…нула. Разкритите работни места, свързани с американски вложения у нас са близо 10 000, което е два пъти повече по отношение на 2012 година
Въпреки това има фактори, които стопират американските вложения в страната ни?
– Образованието и фрагментите са много важени фактори за комапниите, търсещи почва у нас. Американците, да вземем за пример, харчат 400 милиарда $ за обучение за децата си, все пак просветителната им система създава фрагменти, които не съумяват да си намерят работа, а бизнесът основава работа, за които нямат подготвени фрагменти. Този проблем става световен, най- значимото е просветителната система да бъде гъвкава. В България този проблем частично се взема решение от частните компании, които основават свои обучителни центрове, да вземем за пример, защото страната е ориентирана към ИТ бранша, който генерира 2,5% от Брутният вътрешен продукт на страната, само че пораства със 600% за 10 години. Бизнесът се пробва да компенсира липсвата на фрагменти, само че е реалност, че има доста малко инженери, надлежно има и доста адвокати и икономисти. Въпросът за образованието изисква доста по-обширна полемика – като по какъв начин се финансират висшите учебни заведения, по какъв начин бизнесът може да подкрепя университетите, които създават фрагменти. Обща цел е да се осъществят положителни промени, които ще доведат до повишение на доверието на задграничните вложители към България, задържане на човешкия капитал у нас и неговото развиване, дълготрайна данъчна политика.
Посочете една близка до нас страна с положителни практики за привличане на американски вложения.
– Ако има страна, с която си приличаме, то това е Израел. Малка страна, с умни хора, макар че те са доста сполучливи в привличането на непознат капитал или по-скоро образецът огромни компании да получават дребни стартъпи. Само Microsoft е изкупил над 300 израелски компании. Ще проучим въпроса по какъв начин е основана тази предприемаческа екосистема. Там във всеки университет има патентен юрист и всяко откритие на студентите се патентова, а парите от патента се употребяват за стипендии към други студенти.
Бил сте шеф на три софтуерни колоса – Global US Corporation 3Com/USRobotics, Microsoft и Cisco Systems. Какви препоръки може да дадете на софтуерните компании у нас? Как може да се промени дефицитът на фрагменти в ИТ сферата?
– Ключово е да се промени просветителната система в страната – тя би трябвало да бъде ориентирана към технологиите. Трябва да имаме и политика, която да предизвиква сините карти, с цел да привличаме младите експерти, тъй като сигурно има дефицит на фрагменти. С немската, швейцарската и австрийската камари работим, с цел да върнем дуалното образование в междинното обучение – техникумите, които създаваха хора с специалности. На Запад хората не се стремят всеобщо да завършат висше обучение, по тази причина и в България процентът на висшистите е доста огромен от този на Запад. По-скоро би трябвало да се случи противоположното – да станеш бизнесмен и по-късно да надградиш знанието си в университет.
Има ли сполучливи български стартъпи? Как се развива предприемаческата екосистема у нас?
– България е на трето място в Европа по деятелност и по определяне на стартъпи в региона на високите технологии след Лондон и Берлин. В просветителната ни система образование по предприемачество е доста малко застъпено, а това движи икономиакта на всяка страна. Внедряването на образование по предприемачество ще докара до основаването на предприемаческа екосистема в страната. В Америка екосистемата на стартъпи и и новации се развива посредством рисковия капитал. Дори в Съединени американски щати има единствено три центъра на подобен капитал – Силиконовата котловина, Бостън и Ню Йорк. А различен образец за страна, която доста добре съумява да притегли рисков капитал, е Израел. Тук приказваме за големи суми. Цяла Европа изостава, а освен България и е нужно да се сътвори общ център на рисков и дялов капитал. Ние като камара желаеме да проучим по какъв начин работи моделът на привличането на венчър капитала в Израел, и в случай че е използван за страната ни, да дадем конретни стъпки за използването му у нас.
Възможно ли е България да стане ИТ хъб на Балканите и да е врата за бизнеса към страни като Индия и Съединени американски щати?
– Това ще се дискутира по време на конференцията IT Hub Connect. Тя е в програмата на Европредседателството, като концепцията е страните, които след нас ще поемат европредседателството – като Румъния, да продължат тази наклонност. Поканили сме сътрудниците от Израел, с цел да опишат по какъв начин сполучливо притеглят венчър капитал, и ще се опитаме полемиката да докара до на практика резултати и да излезем с общо мнение. Добре е обмяната на опит да бъде на бизнес и на държавно равнище. На форума ще участва и страна, която също има огромен опит в привличането на вложения в ИТ сферата – Индия. Тя е една от най-успешните страни, привлекли американски вложения в софтуерната сфера в света и в топ 10 на страните в света с бързорастяща стопанска система. Вторият ден от конференцията ще е отдаден на регулациите на цифровата стопанска система. Трябва доста деликатно да знаем кое и по какъв начин да контролираме и да запазим персоналността на хората, тя да не се търгува, само че и същевремнно да не бъдем изолирани от другия свят.
Ще дискутирате ли новия правилник за отбрана на персоналните данни – GDPR от страна на бизнеса?
-В АмЧам се опитваме да разясним регламента, с цел да не се окаже, че го дискутират единствено хората от Европейската комисия, а детайлностите да съумеят да стигнат и до хората от бизнеса. Има огромен интерес към тематиката, а откакто има закон, хората се интересуват по какъв начин да го ползват. Важното е да не се получи по този начин, че след внедряването на тази регулация да се появят да вземем за пример още 10 сходни, тъй като най-после компаниите ще заплащат повече, с цел да се контролират, в сравнение с да работят.
Търсят ли се български артикули в Съединени американски щати и вероятно с кои артикули и в кои браншове можем да пробием на подобен огромен непознат пазар?
– Добрата вест е, че българският експорт за Съединени американски щати възлиза на 604 млн. $, до момента в който американският е 269 млн. Това възлиза на 1,2% от общия брой артикули, които България изнася, само че когато се включат и стоките, които съдържат български артикули, делът на износа на България за Съединени американски щати скача до 3,8%. Сред главните артикули, които изнасяме, са текстил и аксесоари, компютри и електроника, машини и съоръжение, храни и хранителни артикули. Като следим растеж в техния експорт при всички, единствено при текстила има понижение. Наши артикули са най-вече търсени в щатите Ню Йорк, Ню Джързи, Калифорния, Мичиган, Илинойс. По отношение на услугите имаме позитивно комерсиално салдо – изнесли сме услуги за 556 млн.долара, а сме внесли 442 млн. АмЧам България поддържа дейни контакти с редица наши търговски аташета по света, като предпочитани са взаимоотношенията с сътрудниците във Вашингтон. Чрез тях и посредством Американската комерсиална камара (US Chamber of Commerce) вършим сполучливи срещи с капиталови банкери, сътрудници от другите АмЧам в Европа, търговски аташета и посланици. На тези срещи идват и законотворците във Вашингтон, както и евентуални компании, които желаят да излязат на тези пазари. Това е опцията ние да представим водещи наши компании както по настрана по този начин и цялата страна като евентуален сътрудник. Знаем, че български компании сполучливо навлизат на американския пазар с фармацевтични артикули, българските виновност се появяват на много места в магазините. Любопитно е, че имаме български вложения в областта на хидроенергетиката в Америка, само че те не са толкоз известни и считам, че от ден на ден би трябвало да приказваме за това. Имаме доста огромни български компании, които стават наши членове, тъй като желаят да излязат на огромен пазар, като Съединени американски щати. Заедно с Търговски отдел на посолството на Съединени американски щати работим интензивно, с цел да реализиран задачите си.
Нашият посетител
Петър Иванов приключва Управленската стратегия на Международния институт за управническо развиване (IMD), Лозана, Швейцария, както и магистратура по бизнес администрация в Нов български университет. Основава и развива бизнеса на американската 3Com в България и Русия сред 1996 и 1999 година, а от 2013 до 2016 година той е бил общоприет шеф на Майкрософт за България, Македония и Косово. Има 13 години опит в разнообразни локални и интернационалните структури на Cisco. От май 2017 година е виновен за цялостната организация на Американската комерсиална камара в България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ