Икономистът Стоян Панчев: Кабинетът Петков/Василев изпусна бюджетната дисциплина. Огромен гаф!
Разговаряме с икономиста Стоян Панчев за положението на българската стопанска система, и идните провокации пред нея.
„ Ще става по-трудно и по-трудно на българските политици да финансират харчения посредством дълг които не можем да покрием с приходите в хазната. От една страна имаме утежняване на фискалната дисциплинираност сигурно от позиция на политическата среда, само че към момента имаме валутния ръб, който слага ограничавания на политиците “, разяснява Панчев през Епицентър.бг
Ето акценти от изявлението:
- Състоянието на бюджета излиза наяве в края на годината. Тогава може да кажем дали сме на остатък, дали сме на недостиг.
- Когато бюджетът осъществя огромни дефицити, както беше в последните години, това подтиква инфлацията.
- При голям недостиг всякакво нарастване на разноските е безразсъдно.
Ето и самото изявление:
- Господин Панчев, България е измежду страните в Европейски Съюз с най-нисък външен дълг, само че няма ли заплаха да изпуснем тази наклонност?
- В някаква степен тя към този момент се изпуска от надзор. Ако погледнем последния отчет на Министерство на финансите за упования недостиг през идната година можем да забележим че нашите финансови управляващи приказват за недостиг над 10 %, което е извънредно високо. Хубавото в такава обстановка е, че към момента България има валутен ръб. Механизмите на този валутен ръб ще овладеят процеса на излизане на дълга отвън надзор като слагат дълга, който търси българската страна на интернационалните пазари, в действителни пазарни условия. Тоест както се видя на последната емисия дълг колкото нашето държавно управление задлъжнява, колкото дълг търси на интернационалните пазари, толкоз по-висока ще е доходността на този дълг.
Ще става по-трудно и по-трудно на българските политици да финансират харчения посредством дълг, които не можем да покрием с приходите в хазната. От една страна, имаме утежняване на фискалната дисциплинираност сигурно от позиция на политическата среда, само че към момента имаме валутния ръб, който слага ограничавания на политиците и ще стопира това излизане на дълга отвън надзор.
- Предходното държавно управление съобщи, че оставя остатък в бюджета, а в този момент се оказва, че има дефицит на средства. Как по този начин стана това за толкоз малко време?
- Първо, да кажем, че има повишение на доходността при двата вида облигации които бяха показани от страна на българската държава- по 7-годишните и дванайсет годишните над 4 %. Това е тъкмо този механизъм, който слага дълга в пазарна среда. И в последна сметка ще дисциплинира политиците. От друга страна, по проект, по метода, по който е написан държавният бюджет, тази година би трябвало да имаме недостиг сигурно. Когато през годината в разнообразни месеци имаме разнообразни доходи и разноски на бюджета когато краткотрайно може да се окаже, че бюджетът краткотрайно е на остатък. Това не значи, че в края на годината бюджетът ще бъде на остатък. Това се употребява от политиците на спекулации.
- Искате да кажете че предходното държавно управление в прочут смисъл е спекулирало с тези данни?
- За мен политиците непрестанно спекулират за положението на бюджета. Състоянието на бюджета излиза наяве в края на годината. Тогава може да кажем дали сме на остатък, дали сме на недостиг. Но по проект ние ще сме на недостиг. Дълбоко се колебая,че някое държавно управление ще реши да не съблюдава закона за бюджета. Очакването е, както е написано в закона за бюджета, да сме на недостиг.
- Служебният финансов министър Росица Велкова разгласи, че следващата година ще има недостиг от 11 милиарда лв.. При това състояние ще има ли пари за заплати и пенсии, за нарастване на минималната заплата?
- При такова прогноза всякакво нарастване на разноските е безразсъдно. Даже в противен случай, в случай че приказваме за естествена фискална политика, която се стреми да има уравновесен бюджет или дребни дефицити в границите на Маастрихтските критерии до 3 %. Със сигурност би трябвало да се понижават разноски, освен да не се усилват. Според мен констатацията на Министерството на финансите наподобява реалистична, тъй като от една страна последните години има огромно разгръщане на разноските, от друга - поради настъпващата криза в Съединени американски щати и Западна Европа има огромна възможност за по-малка събираемост на приходите в бюджета, в това число в България. Тоест, в случай че имаме рационални политици, което не е доста несъмнено по време на избори, те би трябвало да търсят способи да редуцират разноски, не да ги уголемяват. Но във времена на избори намаляването на разноски е извънредно мъчно.
. От думите Ви излиза наяве, че политическите решения отсега нататък ще са извънредно значими, само че виждате ли неточности, които направи предходното държавно управление във връзка с обществените финанси? Защо инфлацията у нас е доста висока в сравнение с в останалите страни от Европейски Съюз?
- Тя не е по-висока от тази в Европейски Съюз. Ако погледнем страни, сходни на България от Централна и Източна Европа, те имат сходна инфлация с българската, дори тези, които са били във валутен ръб и са влезнали в еврозоната са с най-високата инфлация. Примерно, в случай че погледнете Естония и Литва, инфлацията е над 25 %. По-висока от българската. Ниската инфлация е в огромните развити стопански системи, останалите страни от Централна и Източна Европа са с сходни на нашите резултати. Предишното държавно управление продължи една политика, почнала последните две три години на разформироване на фискалната дисциплинираност. Самият Асен Василев сподели: Балансираният бюджет е култ - това е едно превръщане на 180 градуса по отношение на политиката, която беше следвана в последните 25 години. Това е един на най-големите проблеми на политиката на " Промяната ", разформироване на бюджетната дисциплинираност. Що се отнася до инфлацията, когато бюджетът осъществя огромни дефицити, както беше в последните години, това подтиква инфлацията. Тоест, в случай че се опитваха последните държавни управления по някакъв метод да овладеят растежа на цените, трябваше да балансират и бюджета - да понижат разноските в бюджета, а те правеха тъкмо противоположното.
- Дали политиката на предходното държавно управление на по-разхлабена бюджетна дисциплинираност е причина страната да емитира дълг от 2,22 милиарда евро при толкоз висока рента?
- Едната причина е сигурно утежняването на фискалната дисциплинираност, другата е общата стопанска обстановка в еврозоната. Това е също и част от защитния механизъм на борда против прахосващите политици.
- Тъй като инфлацията в този момент е най-големият проблем на хората, близо или надалеч сме от обстановката, която беше 1997 година, когато имаше хиперинфлация?
- Докато има валутен ръб, не може да бъде повторена обстановката от 1987 година. Валутният ръб е това, което реши казуса с хиперинфлацията. Не мисля, че въобще някъде в Европа ще се стигне до хиперинфлация. Но сигурно политиката, която организира Европейската централна банка доста наподобява на тази, която привеждаше българското държавно управление при Жан Виденов. Тоест извънредно разпуснати разноски, отпечатване на пари за тези разноски.
Същата рецепта, само че към момента не толкоз съществена.
Не сме стигнали до подобен скок на паричното предложение, с цел да се осъществя хиперинфлация в Европа. Високият тем на инфлация ще се задържи много по-дълго в сравнение с множеството хора считат. Поне в идващите пет години ще имаме висок ритъм на инфлация и в това време няма да има никакво връщане обратно към по-ниски цени, най-малко за множеството артикули и услуги. Вторият проблем е, че с цел да се управлява инфлацията, би трябвало да се минава през някаква форма на икономическа болежка. С други думи, с цел да се спре растежа на цените, би трябвало да има криза. Точно това се случва сега.
Големите централни банки подвигат лихвите, с цел да се понижи потреблението, което да спре растежа на цените. Намаляването на потреблението е това, което всички познаваме като икономическа рецесия. По-дълго ще има по-висока инфлация от упованията на хората. За да не излезе тя отвън надзор, ще би трябвало да има най-малко дребна криза, икономическа рецесия, с цел да се реализира този резултат.
- Какви заеми следва да плащаме и ще бъдат ли предизвикателство за бюджета?
- Имаме заложен предел за вдишване на дълг тази година, който 10.3 милиарда лв.. Вече се митира към 2 милиарда евро. Най евентуално ще би трябвало да има още една емисия до края на 2022 година. Оттам нататък зависи какъв недостиг ще бъде заложен 2023 година. Зависи дали ще настъпи тази криза, за която приказвах, тъй като аз настъпи най-вероятно приходите ще бъдат по-ниски.
Трябва да се види какво тъкмо планува идващото държавно управление или Народното събрание, който ще одобри идващия бюджет, тъй като е изцяло допустимо служебното държавно управление да показа план на бюджет за 2023 година. Възможно е да не може да се образува държавно управление в Народното събрание само че да се направи опит някакъв бюджет да бъде признат идната година. Важно е какво ще има в този бюджет като мине през Народното събрание. Очаквам политиците да разширят още повече разноските. Това може да значи тъкмо както се приказва в Министерство на финансите доста огромен недостиг, надлежно осъществяване на много излъчвания облигации и взимане на нови заеми.
Визитка:
Стоян Панчев е макроикономист и полиси анализатор, занимаващ се със стопанска политика от 2011 година Той е създател и ръководител на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен шеф на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Стоян е работил в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в София, Institute of Economic Affairs в Лондон и The Atlas Network във Вашингтон (където е първият определен за програмата Smith Fellowship). Носител на Bastiat Scholarship за присъединяване в стратегиите на Cato Institute във Вашингтон през 2015 година Oт 2014 до 2018 година е учител в СУ " Св. Климент Охридски “, където е помощник на доцент Красен Станчев и води, " Упражнения по макроикономика " и " Теория на публичния избор ".
„ Ще става по-трудно и по-трудно на българските политици да финансират харчения посредством дълг които не можем да покрием с приходите в хазната. От една страна имаме утежняване на фискалната дисциплинираност сигурно от позиция на политическата среда, само че към момента имаме валутния ръб, който слага ограничавания на политиците “, разяснява Панчев през Епицентър.бг
Ето акценти от изявлението:
- Състоянието на бюджета излиза наяве в края на годината. Тогава може да кажем дали сме на остатък, дали сме на недостиг.
- Когато бюджетът осъществя огромни дефицити, както беше в последните години, това подтиква инфлацията.
- При голям недостиг всякакво нарастване на разноските е безразсъдно.
Ето и самото изявление:
- Господин Панчев, България е измежду страните в Европейски Съюз с най-нисък външен дълг, само че няма ли заплаха да изпуснем тази наклонност?
- В някаква степен тя към този момент се изпуска от надзор. Ако погледнем последния отчет на Министерство на финансите за упования недостиг през идната година можем да забележим че нашите финансови управляващи приказват за недостиг над 10 %, което е извънредно високо. Хубавото в такава обстановка е, че към момента България има валутен ръб. Механизмите на този валутен ръб ще овладеят процеса на излизане на дълга отвън надзор като слагат дълга, който търси българската страна на интернационалните пазари, в действителни пазарни условия. Тоест както се видя на последната емисия дълг колкото нашето държавно управление задлъжнява, колкото дълг търси на интернационалните пазари, толкоз по-висока ще е доходността на този дълг.
Ще става по-трудно и по-трудно на българските политици да финансират харчения посредством дълг, които не можем да покрием с приходите в хазната. От една страна, имаме утежняване на фискалната дисциплинираност сигурно от позиция на политическата среда, само че към момента имаме валутния ръб, който слага ограничавания на политиците и ще стопира това излизане на дълга отвън надзор.
- Предходното държавно управление съобщи, че оставя остатък в бюджета, а в този момент се оказва, че има дефицит на средства. Как по този начин стана това за толкоз малко време?
- Първо, да кажем, че има повишение на доходността при двата вида облигации които бяха показани от страна на българската държава- по 7-годишните и дванайсет годишните над 4 %. Това е тъкмо този механизъм, който слага дълга в пазарна среда. И в последна сметка ще дисциплинира политиците. От друга страна, по проект, по метода, по който е написан държавният бюджет, тази година би трябвало да имаме недостиг сигурно. Когато през годината в разнообразни месеци имаме разнообразни доходи и разноски на бюджета когато краткотрайно може да се окаже, че бюджетът краткотрайно е на остатък. Това не значи, че в края на годината бюджетът ще бъде на остатък. Това се употребява от политиците на спекулации.
- Искате да кажете че предходното държавно управление в прочут смисъл е спекулирало с тези данни?
- За мен политиците непрестанно спекулират за положението на бюджета. Състоянието на бюджета излиза наяве в края на годината. Тогава може да кажем дали сме на остатък, дали сме на недостиг. Но по проект ние ще сме на недостиг. Дълбоко се колебая,че някое държавно управление ще реши да не съблюдава закона за бюджета. Очакването е, както е написано в закона за бюджета, да сме на недостиг.
- Служебният финансов министър Росица Велкова разгласи, че следващата година ще има недостиг от 11 милиарда лв.. При това състояние ще има ли пари за заплати и пенсии, за нарастване на минималната заплата?
- При такова прогноза всякакво нарастване на разноските е безразсъдно. Даже в противен случай, в случай че приказваме за естествена фискална политика, която се стреми да има уравновесен бюджет или дребни дефицити в границите на Маастрихтските критерии до 3 %. Със сигурност би трябвало да се понижават разноски, освен да не се усилват. Според мен констатацията на Министерството на финансите наподобява реалистична, тъй като от една страна последните години има огромно разгръщане на разноските, от друга - поради настъпващата криза в Съединени американски щати и Западна Европа има огромна възможност за по-малка събираемост на приходите в бюджета, в това число в България. Тоест, в случай че имаме рационални политици, което не е доста несъмнено по време на избори, те би трябвало да търсят способи да редуцират разноски, не да ги уголемяват. Но във времена на избори намаляването на разноски е извънредно мъчно.
. От думите Ви излиза наяве, че политическите решения отсега нататък ще са извънредно значими, само че виждате ли неточности, които направи предходното държавно управление във връзка с обществените финанси? Защо инфлацията у нас е доста висока в сравнение с в останалите страни от Европейски Съюз?
- Тя не е по-висока от тази в Европейски Съюз. Ако погледнем страни, сходни на България от Централна и Източна Европа, те имат сходна инфлация с българската, дори тези, които са били във валутен ръб и са влезнали в еврозоната са с най-високата инфлация. Примерно, в случай че погледнете Естония и Литва, инфлацията е над 25 %. По-висока от българската. Ниската инфлация е в огромните развити стопански системи, останалите страни от Централна и Източна Европа са с сходни на нашите резултати. Предишното държавно управление продължи една политика, почнала последните две три години на разформироване на фискалната дисциплинираност. Самият Асен Василев сподели: Балансираният бюджет е култ - това е едно превръщане на 180 градуса по отношение на политиката, която беше следвана в последните 25 години. Това е един на най-големите проблеми на политиката на " Промяната ", разформироване на бюджетната дисциплинираност. Що се отнася до инфлацията, когато бюджетът осъществя огромни дефицити, както беше в последните години, това подтиква инфлацията. Тоест, в случай че се опитваха последните държавни управления по някакъв метод да овладеят растежа на цените, трябваше да балансират и бюджета - да понижат разноските в бюджета, а те правеха тъкмо противоположното.
- Дали политиката на предходното държавно управление на по-разхлабена бюджетна дисциплинираност е причина страната да емитира дълг от 2,22 милиарда евро при толкоз висока рента?
- Едната причина е сигурно утежняването на фискалната дисциплинираност, другата е общата стопанска обстановка в еврозоната. Това е също и част от защитния механизъм на борда против прахосващите политици.
- Тъй като инфлацията в този момент е най-големият проблем на хората, близо или надалеч сме от обстановката, която беше 1997 година, когато имаше хиперинфлация?
- Докато има валутен ръб, не може да бъде повторена обстановката от 1987 година. Валутният ръб е това, което реши казуса с хиперинфлацията. Не мисля, че въобще някъде в Европа ще се стигне до хиперинфлация. Но сигурно политиката, която организира Европейската централна банка доста наподобява на тази, която привеждаше българското държавно управление при Жан Виденов. Тоест извънредно разпуснати разноски, отпечатване на пари за тези разноски.
Същата рецепта, само че към момента не толкоз съществена.
Не сме стигнали до подобен скок на паричното предложение, с цел да се осъществя хиперинфлация в Европа. Високият тем на инфлация ще се задържи много по-дълго в сравнение с множеството хора считат. Поне в идващите пет години ще имаме висок ритъм на инфлация и в това време няма да има никакво връщане обратно към по-ниски цени, най-малко за множеството артикули и услуги. Вторият проблем е, че с цел да се управлява инфлацията, би трябвало да се минава през някаква форма на икономическа болежка. С други думи, с цел да се спре растежа на цените, би трябвало да има криза. Точно това се случва сега.
Големите централни банки подвигат лихвите, с цел да се понижи потреблението, което да спре растежа на цените. Намаляването на потреблението е това, което всички познаваме като икономическа рецесия. По-дълго ще има по-висока инфлация от упованията на хората. За да не излезе тя отвън надзор, ще би трябвало да има най-малко дребна криза, икономическа рецесия, с цел да се реализира този резултат.
- Какви заеми следва да плащаме и ще бъдат ли предизвикателство за бюджета?
- Имаме заложен предел за вдишване на дълг тази година, който 10.3 милиарда лв.. Вече се митира към 2 милиарда евро. Най евентуално ще би трябвало да има още една емисия до края на 2022 година. Оттам нататък зависи какъв недостиг ще бъде заложен 2023 година. Зависи дали ще настъпи тази криза, за която приказвах, тъй като аз настъпи най-вероятно приходите ще бъдат по-ниски.
Трябва да се види какво тъкмо планува идващото държавно управление или Народното събрание, който ще одобри идващия бюджет, тъй като е изцяло допустимо служебното държавно управление да показа план на бюджет за 2023 година. Възможно е да не може да се образува държавно управление в Народното събрание само че да се направи опит някакъв бюджет да бъде признат идната година. Важно е какво ще има в този бюджет като мине през Народното събрание. Очаквам политиците да разширят още повече разноските. Това може да значи тъкмо както се приказва в Министерство на финансите доста огромен недостиг, надлежно осъществяване на много излъчвания облигации и взимане на нови заеми.
Визитка:
Стоян Панчев е макроикономист и полиси анализатор, занимаващ се със стопанска политика от 2011 година Той е създател и ръководител на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен шеф на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Стоян е работил в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в София, Institute of Economic Affairs в Лондон и The Atlas Network във Вашингтон (където е първият определен за програмата Smith Fellowship). Носител на Bastiat Scholarship за присъединяване в стратегиите на Cato Institute във Вашингтон през 2015 година Oт 2014 до 2018 година е учител в СУ " Св. Климент Охридски “, където е помощник на доцент Красен Станчев и води, " Упражнения по макроикономика " и " Теория на публичния избор ".
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ