Разговаряме с Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна

Разговаряме с Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на Центъра за енергийна успеваемост " Енефект " за средствата за възобновяване на жилищните здания в Плана за възобновяване и резистентност. Реално мярката за жилищните здания се явява продължение на Националната стратегия за енергийна успеваемост. Тя употребява подобен метод към финансирането от позиция на това, че продължава да упорства на 100% безплатна финансова помощ за постройките, които аплайват до април 2023 година. Разликата е, че тези здания би трябвало да аплайват с механически паспорт, включващ техническо и енергийно проучване, което би трябвало Сдружението на притежателите да обезпечи със свои средства. Един от подводните камъни при прекосяването към програмата по Плана за възобновяване и резистентност е, че консултантската услуга за правенето на техническите паспорти ще се поема от притежателите. Няма да има някаква поддръжка преди този момент. Какви промени предстоят за поощряване на енергийната успеваемост на здания у нас и има ли още подводни камъни споделя още Драгомир Цанев. Г-н Цанев, в Плана за възобновяване има сериозен запас за енергийна успеваемост? Какви са провокациите съгласно Вас пред ефикасното потребление на тези средства за саниране? В Плана за възобновяване и резистентност има няколко посоки за енергийна успеваемост - за жилищните и за нежилищните – административни и индустриални здания. Те би трябвало да се преглеждат настрана, тъй като написаните правила по всяко от тях имат лични специфики. Реално мярката за жилищните здания се явява продължение на Националната стратегия за енергийна успеваемост. Тя употребява подобен метод към финансирането от позиция на това, че продължава да упорства на 100% безплатна финансова помощ за постройките, които аплайват до април 2023 година. Разликата е, че тези здания би трябвало да аплайват с механически паспорт, включващ техническо проучване и енергийно проучване, което би трябвало Сдружението на притежателите да обезпечи със свои средства. Не е закрепено къде ще се кандидатства, дали ще бъде още веднъж в общините или ще има различен център, което ще бъде много непродуктивно към сегашния миг. В общественото пространство се появява информация за вид да се кандидатства непосредствено към Министерство на регионалното развитие. Ако това се случи, към този момент е тествано, не работи. Това, че ръководството на плановете се трансферира към общините, беше едно от дребното положителни неща в Националната стратегия за енергийна успеваемост. Общините са доста по-гъвкави и по-заинтересовани да показват услугата и имат по-голямото доверие на жителите. Каква ще е смяната в % на самоучастие на жителите за саниране? От 2023 година се чака да бъде въведено 20% самоучастие от страна на притежателите. Но тук има едно огромно „ Но “. Не е казано ясно по какъв начин тези 20% по какъв начин ще бъдат обезпечени. Към момента няма явен механизъм. Разчита се само на личните средства на жителите, а няма механизъм за заем с преференциални условия или безлихвен заем. Няма и характерен текст, който споделя, че енергийно бедните ще продължат да се възползват от 100% подкрепяне, тъй като хората с ниски приходи не могат да вземат заем и по хипотеза нямат спестявания. Как се чака хората да вземат участие, тъй като има риск средствата да не се употребяват дейно? С какви законодателни промени, заместник-министърът на районното развиване господин Аспарухов сподели, че се приготвят промени в Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност? Би трябвало да има ветрило от ограничения и финансови принадлежности, в това число такива, в които сдруженията на притежателите да употребяват по-нисък грант, само че да вземат сами решенията и да не се постанова да чакат държавната помощ. Първото и най-важно е естествено да се създадат плануваните промени в Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност. С тях да вземем за пример да се наложи мнението на болшинството в една или друга посока без да има опция на самостоятелен притежател да попречи на решението на етажната благосъстоятелност. Друга смяна, която би могла да се реализира е да се обезпечи опция на сдружението на притежателите да имат свои банкови сметки, в които да събират и дават гаранции на кредитираща институция, че са платежоспособни и могат да изплатят съответния заем, въпреки че това е второстепенен фактор. Това са базисни промени, които са част от наложилата се европейска процедура. Паралелно с това би трябвало да има профилирани финансови принадлежности, които да разрешат вземането на заеми от етажната благосъстоятелност от профилиран медиатор или от обособените семейства. Всяка постройка да има наложително професионален домоуправител и за какво? Тези финансови принадлежности могат да са доста разнородни. Това, което професионалната общественост възприема като най-подходящо, е да се употребява профилиран медиатор, който освен да ръководи процеса, само че даже да може да вземе или да подсигурява заем за етажната благосъстоятелност. Този заем може да се изплаща след осъществяването на ограниченията от етажната благосъстоятелност, т.е. откакто към този момент има генерирани спестявания. Този профилиран медиатор би било разумно да е и професионален шеф на постройката в композиция с енергиен съветник, с цел да могат да дават сложна услуга. А заплащанията на притежателите да са обвързани с към този момент съществуващите заплащания към шефа на постройката. Така притежатели, които не желаят да финансират това възобновяване със лични средства, могат да прибавят към вноската си към вход мениджъра и сумата за погашение на заем за сградно възобновяване. Стойността на обновяването на един апартамент напълно жестоко е към 20 000 лв.. При 20% самоучастие това значи 4 000 лв., които едно домакинство би трябвало да отдели за присъединяване в програмата за възобновяване. Според опциите на семействата, част от тях могат да се обезпечат от съществуващи спестявания, а останалите да бъдат разпределени в бъдещето след осъществяването на ограниченията и реализирането на спестявания. Те могат да се изплащат като добавки към вноските, които по този начин или другояче се заплащат за домоуправителя или фасилити мениджъра на постройката. При един естествен интервал на погашение от 5 години, това значи много минимално месечно натоварване, което сигурно ще е по-малко от спестяванията За тези жилищни блокове, които нямат професионален домоуправител обаче това по какъв начин ще се случва и допустимо ли е съществуването на подобен да стане наложително? Това е една част от измененията в Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност, които се разискват - прекосяване към наложително професионално ръководство. Някои от етажните притежатели, които нямат професионален домоуправител са доста по-организирани от други, които нямат. Донякъде мога да се съглася, тъй като от време на време тези, които не са проведени, пристъпват към професионална услуга точно тъй като са неорганизирани. Другаде просто няма такава нужда. Но този развой не би трябвало да бъде свръхрегулиран. Финансирането на самоучастието на притежателите е услуга, която може да се извърши от доста бизнес артисти, в това число от общоприетоо съществуващите ЕСКО компании (те работят по контракти с обезпечен резултат). Те финансират даден план за енергийна успеваемост и след това на база спестяванията получават вземания от притежателите на плана в избран интервал от време - до момента в който се изплати инвестицията и се генерира облага. Това е съществуваща процедура и може да се направи по доста способи. От друга страна, професионалното ръководство може да е освен с професионални компании, а може да се случи с лицензионни курсове (обучения) на физически лица т.е. домоуправителят да премине такова образование. Ако би трябвало обаче да сме почтени, посоката в целия свят е това да се прави от профилирани компании. Пример ще дам от Балтийските републики, където още при започване на века сдруженията на притежатели имаха избран период да си изберат професионален домоуправител. Ако не го създадат, служебно се назначава общински подобен. Оттам нататък професионалният домоуправител разполага с механизмите за осъществяването отговорностите на притежателите по всички посоки. Ако някое домакинство откаже да си заплаща сметката за ток за стълбището и асансьора, за разчистване, поддръжка на входа и да извършва решенията на Сдружението на притежателите, средствата, които дължи, могат да бъдат търсени по длъжностен път. Практиките в Европа се оказват сполучливи, тъй като този механизъм се ползва и при плановете за възобновяване. Винаги може да има един или двама притежатели, които не желаят да заплащат по никаква причина. Целта е болшинството да може да наложи решението си, което да е годно за цялата етажна благосъстоятелност. Със единодушието си да живее в споделена постройка, притежателят се съгласява по хипотеза да съблюдава разпоредбите в тази постройка. Повечето хрумвания са в несъгласие с нашата реалност, само че би трябвало да бъдат наложени Също по тази логичност не би трябвало да има самостоятелен притежател право да се отхвърля от проектираната за постройката отоплителна система. Когато се проектира една постройка, тя се проектира с отоплителната система. Както не може да си сменяме прозорците в различен цвят от този, който е на фасадата, не може да слагаме изолираност с различен цвят, който е на плана, по този начин не би следвало да можем да си променяме отоплителната система. Така енергийната успеваемост на цялата постройка пада и от това страдат всички. Това са постановки, които са в тотално несъгласие с нашата реалност, само че би трябвало последователно да бъдат наложени, в случай че желаеме да имаме ефикасни здания и привлекателна градска среда. Като се върнем в действителността обаче, с цел да бъдат подтиквани притежателите да създадат възобновяване, те би трябвало да знаят какъв брой енергоемка е тяхната постройка. Това е заложено в техническите паспорти. Какъв разход ще коства тяхното правене? Нормално е всяка постройка преди какъвто и да е план за възобновяване със съфинансиране или без съфинансиране да премине през развой на градивно и енергийно проучване, което приключва с издаване на механически паспорт на постройката, включващ документ за енергийните характерности. Това е първична инвестиция в интелектуален труд, която би трябвало да се направи след взимане на решение, че Сдружението на притежателите има интерес да пристъпи към развой на сградно възобновяване. Практически енергийното проучване би могло да се направи преди градивното, с цел да се оценят вероятните спестявания, само че не би трябвало ограничения за енергийна успеваемост да се ползват, преди да е доказана градивната резистентност на постройката. Какво ще е условието по стратегиите сега? Каква беше обстановката преди? Асоциацията на притежателите декларира интерес за присъединяване, общината разпорежда енергийно и градивно проучване на профилирани компании посредством публични поръчки. Независимо какви благоприятни условия за спестявания демонстрират резултатите, се предписват ограничения, тъй че постройката да доближи до най-малко клас C. Сега би трябвало да бъдат най-малко клас B. При постройките, строени преди 2009 година, доста рядко ще се случи да има постройка по-висока от клас C. 91% от постройките са под клас D, тъй че има забележителен капацитет за възобновяване. Но обикновено е, когато си плащаме, да знаем какъв брой тъкмо е този капацитет, какви се чака да бъдат спестяванията, и по тази причина е належащо енергийното проучване. В множеството европейски страни обществената помощ е ориентирана точно към тази консултантска услуга. Тя споделя на хората кои са най-подходящите ограничения за постройката, какъв брой сила и пари ще спестят при осъществяване на плана. На тази база Сдружението на притежателите би трябвало да вземе решение да извършва ограниченията или да не ги извършва. Един от подводните камъни при прекосяването към програмата по Плана за възобновяване и резистентност е, че, тази услуга ще се поема от притежателите. Няма да има някаква поддръжка преди този момент. Колко би коствала тази консултантска услуга? Цената доста зависи от това дали има план на блока. Много от блоковете имат план в общините, само че не малко от тях нямат. Ако би трябвало да се направи още веднъж архитектурно снимане, това коства много пари и оскъпява техническия паспорт. 6-8 лв. на квадратен метър РЗП може да коства правенето на механически паспорт По напълно груба сметка, към 6-8 лв. на квадратен метър РЗП би следвало да могат да покрият разноските сложно. Много зависи от размера на постройката, какви документи има в наличност. Но примерно здания, на които осигурихме гратис енергийно проучване, съумяха да си намерят оферта за механически паспорт в границите на 2,50 лв. на квадратен метър. Това обаче са здания, които имаха планова документите. Трябва да имаме поради, че това не е инвестиция, която би следвало да се подценява, тъй като при жестоко 5 лв. за апартамент от 100 квадрата, това са 500 лв., които би трябвало да извади притежател сега. На множеството притежатели това им се коства доста, тъй като не знаят сигурно дали откакто получат тази документи, ще бъдат утвърдени за финансиране по тази стратегия. Ако не бъдат утвърдени, дали това значи, че са хвърлили тези пари през прозореца, или ще могат да аплайват за различен вид поддръжка и финансиране? В какви периоди би трябвало да имаме отговори на тези въпроси, с цел да стартира действително осъществяване? Ако кандидатстването стартира до юли тази година, разпоредбите на програмата би трябвало да са подготвени тогава. В момента би трябвало да се работи по съответните правила на програмата, с цел да може да се открие приема, въпреки че ние нямаме такава информация. От юли до април идната година се чака да се одобряват планове за безплатно финансиране. Ще успеем ли да осъществим новите условия на новата Директива за енергийна успеваемост, за надълбоко възобновяване и здания клас А? Ако съдим по осъществяването на последните наставления, 100% най-вероятно ще се провалим, тъй като до момента няма нищо, което да сме изпълнили както би трябвало – което за жалост е само в наша щета. Новият вид на директивата, който не е финален, споделя, че се вкарва нова обща скица за премерване на енергийните класове и минимални стандарти за възобновяване. В момента класовете на постройките са разнообразни във всяка страна. Това ще се преодолее с общата методология на премерване. 15% от постройките с най-ниски енергийни характерности по новата методология би трябвало да преминат с един клас нагоре до 2027 година. При нашите условия най-ниските класове са G и F. Тези здания би трябвало да преминат с един клас нагоре, което в действителност е нищо от позиция на енергийна успеваемост, само че в тези здания там живеят много небогати хора, на които би трябвало да се окаже безплатна помощ без значение от размера на инвестицията. Такова възобновяване единствено с един клас обаче може да се окаже огромен проблем и да направи всяко последващо възобновяване доста по-скъпо. Затова би трябвало да се направи рационално, с пътна карта за възобновяване малко по малко. Какво значи това? До 2050 година всяка постройка би трябвало да стане декарбонизирана или въглеродно неутрална, да отделя минимални излъчвания или да няма излъчвания, даже да създава повече сила в сравнение с ѝ е нужна. За да се ограничи капиталовата тежест, това може да стане в няколко стъпки, като никоя от тях не попречва осъществяването на идната. В общия случай първата е да се направи добра изолираност, което при всички положения ще увеличи доста енергийния клас. Това оставя опцията след пет години да се направи втора стъпка, да вземем за пример да се сменят прозорците, което ще вдигне още повече енергийния клас. След още няколко години ще може да се направи трета стъпка, обвързвана със сградните съоръжения, със системи за ВЕИ, с въздухоплътност. Така в края на един 15 или 20-годишен интервал можем да имаме една хубава енергоефективна постройка, която е тръгнала от доста ниски равнища, а инвестицията на всеки стадий е търпима за притежателите. Разбира се, че в случай че имаме средствата, би трябвало да възобновим най-лошите здания до висок клас незабавно, само че в случай че това не е по този начин, може да се направи на стъпки и рационално. Това е главното, което планува директивата. Г-н Кънев разяснява „ златен стандарт “ – pay as you save за енергийна успеваемост. Какво тъкмо значи това? Принципът pay as you save e още веднъж обвързван с ЕСКО правилото, съгласно който изплащането на разхода за възобновяване е обвързано със спестяванията. Ако да вземем за пример през януари преди си харчил 200 лв., а в този момент харчиш 100 лв., вноската по заема не би трябвало да е повече от 100 лв.. Това значи, че нямаш спомагателен разход от това възобновяване. В един миг изплащаш заема и оттова нататък си на облага. В най-хубавия случай това икономисване от 100 лв. се разделя на две, 50 лв. остават за теб, 50 лв. плащаш по заема и всички са щастливи. Принципът „ златен стандарт “ е да се направи такава скица, при която в нито един миг спестяването въз основата на предходното ползване да не е по-малко в сравнение с разхода за вноската по заема. Това нещо го има като модел в разнообразни стратегии за финансиране, не е оригиналност, само че не е влизало в нормативна уредба до момента. Има няколко работещи модела. Единият е получаваш повече грант, колкото повече спестявания генерираш. Ако обновиш до клас Б, грантът ти е 20%, в случай че обновиш до клас А е 40%, в случай че сложиш ВЕИ става 60%. Това е напредничав грант, който ти оказва помощ да постигнеш по-висока инвестиция за по-висок енергиен клас. Pay as you save е образец, при който контракта ти с финансиращата организация включва това, че може да имаш разнообразни месечни вноски, с цел да не пострада месечният бюджет. В един миг се изплаща цялото количество на заема плюс спомагателните разноски по него. Това е привлекателно, когато приказваме в нашата обстановка за 4000 лв. с доста дребни месечни вноски. Такъв заем може да се изплати елементарно, хората да получат незабавно по-малки изгоди, а след единствено 4-5 години да се възползват от целия размер на спестяванията си. По този метод хората отново получават 100% финансиране първоначално, само че връщат 20% от него под формата на ежемесечни вноски, съобразени със спестяванията им.