Коментар в „Петел“: Простете ни за тази грозна снимка, тя просто показва мизерната ни действителност
Разгледайте деликатно тази фотография, в случай че несъмнено забързания ви делник разрешава да отделите минута-две за това. Това е на пръв взор един елементарен кадър от улиците на Варна, един град в България, които постоянно претендира, че е „ положително място за живеене “. Но има ли в действителност право на такива искания?
Първото, което виждаме, е една остаряла ромка, която очевидно се препитава от това, което откри на боклука. Превозва го с мръсна детска количка. Тя рови в останките на разрушено остаряло канапе, захвърлено евентуално от дни на тротоара. Кой знае още какъв брой то ще остане зарязано да грози улицата, в случай че тази баба и „ сътрудниците “ ѝ не го доразбият и приберат от него каквото могат да изгорят в печката.
На назад във времето обаче се вижда обаче нещо много по-неприятно. До пейката, евентуално паднал от нея, на плочките лежи мъж. Пияница, наркоман, психичноболен... или всичко това едновременно?! Не се знае, а и надали някой ще се поинтересува. Защо ли? Защото може да е рисково и даже да имаш най-хубавото предпочитание да окажеш помощ на следващата клета душа, в никакъв случай не може да си сигурен какво си навличаш...
И всичко това се случва напълно покрай детска площадка, на която би трябвало да царува равнодушие и смях в първите същински пролетни дни.
На този декор бездомното куче, което броди към контейнерите, наподобява някак си по-невинно.
А локвата, образувала се от вчерашния дъжд в пропадналата и задръстена шахта, даже не се вижда...
Мизерия има по целия свят, тя не е запазена марка нито на Варна, нито на България. Но когато някой стартира да ни убеждава, че животът ни става все по-хубав и по-хубав, добре е да погледнем към улицата, на която евентуално ще забележим и много по-драматични и отблъскващи подиуми от тази. И да се замислим какво в действителност значи „ положително място за живеене “.
Първото, което виждаме, е една остаряла ромка, която очевидно се препитава от това, което откри на боклука. Превозва го с мръсна детска количка. Тя рови в останките на разрушено остаряло канапе, захвърлено евентуално от дни на тротоара. Кой знае още какъв брой то ще остане зарязано да грози улицата, в случай че тази баба и „ сътрудниците “ ѝ не го доразбият и приберат от него каквото могат да изгорят в печката.
На назад във времето обаче се вижда обаче нещо много по-неприятно. До пейката, евентуално паднал от нея, на плочките лежи мъж. Пияница, наркоман, психичноболен... или всичко това едновременно?! Не се знае, а и надали някой ще се поинтересува. Защо ли? Защото може да е рисково и даже да имаш най-хубавото предпочитание да окажеш помощ на следващата клета душа, в никакъв случай не може да си сигурен какво си навличаш...
И всичко това се случва напълно покрай детска площадка, на която би трябвало да царува равнодушие и смях в първите същински пролетни дни.
На този декор бездомното куче, което броди към контейнерите, наподобява някак си по-невинно.
А локвата, образувала се от вчерашния дъжд в пропадналата и задръстена шахта, даже не се вижда...
Мизерия има по целия свят, тя не е запазена марка нито на Варна, нито на България. Но когато някой стартира да ни убеждава, че животът ни става все по-хубав и по-хубав, добре е да погледнем към улицата, на която евентуално ще забележим и много по-драматични и отблъскващи подиуми от тази. И да се замислим какво в действителност значи „ положително място за живеене “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ