Разгледайте профилите на ползватели в социалните мрежи, в които фотоалбума

Разгледайте профилите на ползватели в обществените мрежи, в които фотоалбума " Малко за мен " съдържа към 300 фотоси. Прочетете туитването на някой, който написа по този начин, както и снима в инстаграм - без смисъл, концепция, нищо. И тогава ще разберете, че казусът развълнувал журналиста Джоел Щайн (42 г.) е по-актуален от всеки път.
Той прави това, което са правили всички възрастни в историята на човечеството - разобличава по-младите - мързеливите, егоистичните и повърхностните. И като един по-сериозен възрастен, ползва съотвени доказателства, проучвания и статистики, цитирайки авторитетни учени.

* Ако принадлежите на поколението АзАзАз и сте роден сред 1980 и 1995 г., вашето мнение ще бъде изключително забавно. Поколението, наречено " Милениум " (или Generation Y).

Нарцистичното разстройство на личността при днешните 20-годишни се среща три пъти повече, в сравнение с при техните връстници преди 40 години. Студентите от 2009 са 58% по-нарцистични от студентите през 1982. Те са захласнати от славата - анкети от 2007 година демонстрират, че учениците, които са желали да станат персонален помощник на известни персони са трикратно повече от тези, които са желали да станат сенатори. Те са уверени в личната си качества - 60% от тях смятат, че са способни интуитивно да дефинират кое е вярно и кое - не. При това болшинството от 18-29 годишните, към момента живеят с родителите си. Те в действителност са мързеливи - през 1992 година към 80% от хората до 23 години са желали да получат работа с висока степен на отговорност. 10 години по-късно този % пада до 60%. Каквито и разлики да имат младежите от разнообразни страни, те имат доста повече допирни точки между тях, в сравнение с с по-възрастното потомство в родната си страна. Дори в Китай, където фамилията е исторически по-важно от индивида, Интернет, урбанизацията и политиката " едно семейство - едно дете " образуват ново потомство от необикновено самоуверени и закрепени в себе си младежи. Оказва се, че бедните са по-нарцистични, материалистични и подвластни от технологиите, в сравнение с богатите. Те са най-опасното потомство от времето на тъй наречените бейби-бум. Не по тази причина, че желаят да се доберат до властта, а тъй като порастват без нея.

Индустриалната гражданска война направи индивида по-силен - той има опция да пътува от град на град, да основава собствен бизнес. Информационната гражданска война единствено форсира процеса на равноправност и даде на индивида технологии, с чиято помощ той може да се опълчи на огромните организации - блогъри против вестници, YouTube-режисьори срещу холивудските студия, хакери срещу промишлености и корпорации, терористи-камикадзета против цели държавни управления.

Поколението АзАзАз фиксира всяка своя крачка и уведомява за това в обществените мрежи, add-ва се, share-ва се, log-ва се, attach-ва местонахождение, генетични данни даже. При това, спрямо предходните генерации, това демонстрира доста по-слаба гражданска интензивност и рядко взима присъединяване в политическия живот.
Независимо от увереността в светлото си бъдеще, новото потомство разтяга виталния стадий сред подрастващата възраст и пълнолетието. Идеята за подрастващите е основана през 1920 година, когато нищожен % от децата посещават приблизително учебно заведение (данни за САЩ). Повечето от техните обществени атракции се случват до момента в който са с по-възрастните от фамилията или на работното им място.
Днес мобилните телефони разрешават на децата да се социализират ежеминутно. По статистика те си разменят към 88 смс на ден и живеят под непрекъснатото въздействие на своите другари. " Историята не познава хора, които са пораснали само общувайки си с връстници. За да се развиеш, нужни са ти по-възрастни. ", споделя професор Марк Баурлейн от Emory University.
Поколението Милениум поддържа връзка със света чрез екран. Дори когато са един с различен, те не престават да си пишат известия по телефона. 70% от тях си ревизират телефона на всеки час, а мнозина изпитват синдрома на лъжливата осцилация в чантата или джоба си.
Постоянната потребност от доза допамин (кой ми е харесал поста във ФБ) понижава творчеството. По данни на Тестовете Торанс, творчеството на младежите е нараствала от средата на 60-те доникъде на 80-те години. После запада и внезапно се срутва през 1998. Нараства обаче, потребността от утвърждение, желанието на младите да заинтригуват останалите хора. Навярно това е обвързвано и с растежа на егоизъм и непохватната връзка " лице в лице ".

Поколението Милениум е в действителност впечатляващо с умеенето да трансформира своята персона в бранд, с големи тълпи почитатели и другари. Тук позитивността и увереността им работят " на ура! ". Ако си прилежно деен в Instagram, YouTube, Twitter и Фейсбук - ти се превръщаш в микро-звезда.
Съвременните младежи са израснали в реалити-шоу, което в действителност е документален филм за нарцисизма. Те са готови за този род.
Какво друго се промени - сходно на Прометей, Интернет демократизира обществото и достави болшинството от това потомство с информация и благоприятни условия, в миналото налични само на добре обезпечените люде. Повечето младежи не почитат актуалната власт, по тази причина и не са възмутени от нея. И таман това ги прави първото неразбунтувано младо потомство.

" Родителите не схващат " - това е остаряло факсимиле. Президентът на MTV Стивън Фридмън, който преди споделяше, че това е територия свободна от родители, през днешния ден кани такива съвсем във всяко шоу на малкия екран. И споделя, че съгласно техни проучвания актуалната юноша делегира своето супер-его на родителите си. Дори когато става дума за взимане на просто решение - аудиторията се обръща за съвет към мама и баща. И в действителност, мъчно е да ненавиждаш родителите си, когато те също слушат рап.

Психолозите са съгласни за едно нещо - младото потомство е цялостно с благи хора. Те са склонни да одобряват разликите и другите във всяко едно отношение. Може би и по тази причина не са такива бунтари. Те оспорват обичайното и търсят нови способи за решение на въпросите.

Те са настойчиви и оптимисти. Прагматични идеалисти, които употребяват системата - повече мислители, по-малко мечтатели. При тях няма водачи, по тази причина и демонстрациите на Тахрир и Occupy Wall Street нямаха шанса за оня триумф, какъвто са имали предшестващите ги революции. Болшинството от тях се нуждаят от непрекъснато утвърждение и са прехласнати по звездите, само че без да ги идеализират.

Те не вървят в църкви, тъй като не желаят да се разпознават с огромните институции. Всеки трети на възраст до 30 години - а това е най-високия % в историята - не е набожен.

Новият опит е по-голям за тях от материалните неща. Те са спокойни, сдържани и не доста буйни. Информирани, само че неактивни. Те са " за " бизнеса. Обичат телефона си, само че ненавиждат да беседват по него.
Те са освен най-голямото потомство, което е известно на човечеството, само че и вероятно последната огромна обществена група, за която може да се вършат систематизирания. Още в този момент, вътре в тях се зараждат самостоятелни микро-поколения.

Имам данни за това, че Поколението Милениум са мързеливи и нарцистични. Но величието на едно потомство се дефинира не от данните, а от това, по какъв начин се оправя с провокациите, които се изпречат на пътя му.

По материал на сп. TIME

Източник: сп. Жената днес 
Илюстрации: spectator.co.uk