Разделени и дори поляризирани са мненията по въпросите на коронавируса

Разделени и даже поляризирани са мненията по въпросите на ковид а у нас сега. Обществото не наподобява готово за нови форми на затваряне, въпреки и тази мисъл да не звучи към този момент толкоз шокиращо, колкото през лятото. Личи въздействието на „ различни разкази “, но дори и освен това състояние, няма болшинство против носенето на маски, да вземем за пример. Никак не са малко обаче хората, които намират за прекомерно под паника тона на медии, а и на институции.  

Изводите са от единадесетата вълна на бърз телефонен сондаж по тематиката „ ковид “, извършена от „ Галъп интернешънъл “ сред 28 октомври и 1 ноември. В изследването са взели участие 800 пълнолетни български жители. 1% се равнява на към 55 хиляди души. Абсолютна оптималната неточност ±3.3 при 50% дялове.

Мненията са разграничени по въпроса дали българското държавно управление се оправя с ковид а. Обществените оценки за работата на държавно управление то по тематиката „ ковид “ наподобяват по-неблагоприятни спрямо пролетта и лятото, въпреки да остават по-добри от общите оценки за работата на държавно управление то.  

На границата на октомври и ноември общо 44,5% са изцяло съгласни (15,1%) или по-скоро съгласни (29,4%), че държавно управление то се оправя добре със обстановката с ковид а, а общо 53,6% са по-скоро несъгласни (25,2%) или изцяло несъгласни (28,4%). През пролетта делът на позитивните оценки беше минал и 70% и това се дължеше на бързата реакция, на страха, който на всички места по света накара хората да не помнят политическите разлики, както и в последна сметка на относително ниския брой регистрирани в България случаи. През лятото обаче, с новия растеж на случаи, имаше и разколебаване в оценката. С решителния растеж през есента, а и евентуално с новия политически подтекст от лятото насам, оценките са по-ниски.

Мненията са съвсем равно разграничени и по въпроса дали са нужни още веднъж твърди ограничаващи ограничения. От лятото насам очевидно има и известно „ привикване с мисълта “ – евентуално поради новините от други европейски страни. Ако при предходния скок, през лятото, към 60% са били несъгласни, а под 40% – съгласни, в този момент отговорите са в съответствие 50,8% съгласни (21,8% по-скоро съгласни и 29% изцяло съгласни) против 47,6% несъгласни (18,6% по-скоро несъгласни и 29% изцяло несъгласни). Въпреки тази наклонност и растежа на новите случаи обаче, ясно болшинство в поддръжка на нови ограничения липсва – за разлика от настроенията напролет, когато по доста критерии личеше сериозна социална подготвеност за повече ограничение.

42,5% от българите признават, че им е писнало от всевъзможни ограничавания. Все отново, болшинство от 54,8% не одобряват сходна позиция. Известен дял се двоумят.

Явно, когато става дума за ограничения те, българите биха желали да разчитат повече на персоналната си отговорност – както беше маркирано и през лятото. Предстои да се разбере обаче какъв брой сериозна е тя. Например, болшинство, въпреки и нежно (50,6%), приема, че маските обезпечават добра отбрана. 45,7% са на противоположното мнение, а има и прочут дял колебаещи се. В общи линии, българите очевидно демонстрират схващане към ограничения те и нуждата от тяхното съзнателно съблюдаване, само че очевидно проличава, че немалки дялове избират да имат вяра и в различни истории.

Последното ясно проличава и в отношението към тестванията: 53,2% се одобряват подозрението в тяхната надеждност. 31,4% им имат вяра изцяло. Тук обаче зоната на затрудняващите се да отговорят е закономерно висока – 15,4%.

В края на октомври 21,9% избират опцията „ Коронавирусът е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали “. 52,2% избират по-умереното „ Коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип “. 24,3% намират, че „ Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха “.

Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха в годината. Винаги надделяваше междинното усещане, само че с разнообразни нюанси. Например, първоначално суматохата набъбна, с цел да почне след това последователно да спада и да стигне ниски равнища през лятото. Сега обаче още веднъж демонстрира признаци на растеж. Спокойната реакция пък е в най-високото си равнище от началото на пролетта насам. Междинната реакция в този момент остава с най-голям дял всред трите варианти, само че сякаш е в най-ниските си равнища от началото на пандемията изобщо.

Така се оказва, че двете крайности – паническа или спокойна – са заели „ територия “ за сметка на умерено тревожната реакция. Това е прочут белег на поляризация на мненията – още един признак на разграничено публично мнение.

Много осезаема е паниката за здравната система. 76,2% споделят страха, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност. 21,7% очевидно не изпитват подобен боязън, а има и прочут дял колебаещи се.

75,7% намират обаче, че медиите основават и непотребна суматоха. 62,3% виждат сходна виновност у институциите. Очевидно, не са малко и хората у нас, които не са склонни да преувеличават заплахата и биха желали по-спокойна обществена среда.