Третата световна война – в ход ли е вече тя?
Разбира се, часовникът на Страшния съд е нещо чисто алегорично. Подобно на приказките за идна Трета международна война, той постоянно провокира не толкоз боязън и безпокойствие, колкото неспокойствие. Докато внезапно не стане в действителност настоящ, написа изданието " Сигнал ".
Трета международна война
Списание " Тайм " е едно от първите, които употребяват израза " Трета международна война ", когато Втората международна война към момента е в разгара си. Така озаглавеният материал от 3 ноември 1941 година е отдаден на нацисткия политик Херман Раушнинг, който е избягал от Европа в Съединените щати. В публикацията се показва, че съгласно Раушнинг нацистка Германия има намерение да направи пауза във войната през идващите месеци, с цел да набере сили. А по-късно - да стартира Трета международна война против Англия и Съединените щати.
Година и половина по-късно същото списание разгласява нов материал със същото заглавие, в който се цитират думите на тогавашния вицепрезидент на Съединени американски щати Хенри Уолъс: " Някъде през 1943 или 1944 година ще решим... коства ли си да посеем семената на Трета международна война ". През 1943 година Уолъс е уверен, че тази война е неизбежна в два случая: в случай че Съединени американски щати и съдружниците разрешат на Германия да се възвърне и в случай че западните демокрации не се спогодят със Съюз на съветските социалистически републики по главните идеологически разлики преди края на Втората международна война. През идващото десетилетие " Тайм " продължава да употребява термина " Трета международна война ".
През 1944 година група американски и европейски писатели и публицисти основават " Общество за попречване на Третата международна война ". Те се пробват да окажат напън върху американското държавно управление да наложи непоколебим кротичък контракт на Германия, с цел да ѝ попречи да стартира нов интернационален спор.
Опасения от Трета международна война звучат в Съединените щати и след 1945 година По време на Студената война публицистите неведнъж предизвестяват, че светът е на прага на Трета международна война. Например, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 година, вестниците излизат със заглавия като " Това може да е Трета международна война " и " Започна ли Трета международна война? ". За началото на Трета международна война се приказва и след атентатите от 11 септември, по време на следващата ескалация на спора сред страни, които имат нуклеарни оръжия, както и по доста други мотиви.
От началото на пълномащабното навлизане на Русия в Украйна доста политици, служители и публицисти настояват, че Третата международна война към този момент е почнала или че най-малко опасността от нея е станала доста по-реална - в случай че ВСУ загуби от съветската войска. Общо взето, непрекъснато ни плашат с Трета международна война.
Какво може да съставлява Третата международна война?
Не знаем тъкмо. Но тя може да бъде опустошителна.
През 1949 година физикът Алберт Айнщайн изрича догатката, че всеки резултат от Трета международна война ще върне човечеството доста епохи обратно. Американският антрополог Лесли Уайт показва опасения, че сходен спор ще докара до изгубването на хората като тип.
Когато анализаторите разсъждават за Трета международна война, доста от тях са съгласни, че страните в този спор биха могли да употребяват нуклеарни оръжия. В момента девет страни имат такива оръжия: Русия, Съединени американски щати, Китай, Франция, Обединеното кралство, Индия, Пакистан, КНДР и Израел (който не го признава официално). Много от тези страни са в очевиден или прикрит спор.
През 2019 година екип от американски учени проучва какви биха могли да бъдат последствията от конфликт сред две нуклеарни сили - Индия и Пакистан (страните имат отдавнашни териториални искания една към друга). Изследователите стигат до заключението, че според от мощността на употребяваните оръжия жертви на нуклеарен конфликт биха станали сред 50 и 125 млн. души. През 2022 година учените преразгледаха оценките си - в този момент те считат, че биха могли да загинат повече от два милиарда души.
През 2019 година откривателите допускаха, че от пожарите, провокирани от потреблението на нуклеарни оръжия, може да се отдели толкоз доста въглерод, че слънчевото осветление на земната повърхнина да намалее с 20-35%. Това ще докара до изстудяване на земната повърхнина с 2-5°C и понижаване на преваляванията с 15-30%. Според оценките на учените възобновяване на природата ще отнеме повече от 10 години, макар че някои загуби ще бъдат необратими. Сред тях - разрушаването на доста градове, енергийна, транспортна и финансова инфраструктура, както и милиони жертви в резултат на апетит.
Подобни са оценките на откривателите за евентуален спор сред Русия и Съединени американски щати през 2022 година Според техните оценки пълномащабна нуклеарна война сред тези страни може да докара до гибелта на повече от пет милиарда души от апетит, породен от нуклеарна зима. При сходна борба ще загинат 99% от популацията на враждуващите страни, както и на Европа и Китай. Във видео симулация на нуклеарна война сред Русия и Съединени американски щати, направена от екип учени, управителен от професора от Масачузетския софтуерен институт Макс Тегмарк, ясно се виждат траекториите на ракетите, детонациите и методът, по който се образува пушек от голям брой пожари, издига се във въздуха и се популяризира по цялото земно кълбо, променяйки климата и предизвиквайки всеобщ апетит.
Но освен военната борба сред нуклеарните сили може да провокира Трета международна война. Виждайки напредъка в региона на изкуствения разсъдък, някои хора се притесняват, че ИИ може несъзнателно да провокира световен спор. Например технологията да сбърка птица с приближаваща се опасност и ще задейства изстрелването на нуклеарни ракети (това " чучело " обаче се предава от един журналист на различен още от 50-те години на предишния век, когато ИИ към момента е чисто теоретична идея). Други предизвестяват, че Третата международна може да бъде стартирана от публицисти. Според американския историк Гавриил Розенфелд поради непрекъснатите предизвестия за опасността, които през последните 80 години не са се сбъднали, хората ще спрат да одобряват опасността съществено - и това е повода тя да се осъществя.
Кога ще стартира Третата международна война?
Това е сложен въпрос. Възможно е тя към този момент да е в ход.
Защо хората употребяват израза " Трета международна война " към този момент над 80 години? Просто с цел да привлекат вниманието към себе си? Или с цел да предупредят човечеството за един ужасяващ спор в бъдеще и да го накарат да направи нещо, с цел да го предотврати?
Същността не се трансформира. Първата и Втората международна война обгръщат няколко континента, страните публично си афишират война, вкарват военно състояние и активизират хората. Това не се случва в този момент: актуалните спорове, макар своята свирепост, към момента са местни. Но това не ги прави по-малко кървави.
Търсенето на Трета международна война доста припомня на метода, по който публицисти и учени се пробват да схванат какво е Първата международна война, по кое време е почнала и кой е отговорен за нея.
Изразът " Първа международна война " на британски език се появява на страниците на лондонския вестник The Peopleʼs Journal още през 1848 година По това време публицист от изданието написа: " Войната сред велики сили към този момент наложително е международна война ", което значи, че такава война не може да се води на стеснен спектакъл, защото " великите сили " имат колонии по целия свят.
Терминът " Първа международна война " е употребяват за първи път през септември 1914 година от немския биолог и мъдрец Ернст Хекел. По това време войната продължава към този момент два месеца и Хекел е сигурен, че по своя ход и темперамент тя " ще се трансформира в първата международна война в цялостния смисъл на думата ". Когато борбата завършва, британският боен сътрудник Чарлз а-Корт Репингтън написа книга с записки, озаглавена " Първата международна война " ( " First World War, 1914-1918 " ). Той употребява думата " първа ", с цел да разграничи съзнателно скорошния спор от предходните.
Изразът " Първа международна война " навлиза в обща приложимост през 30-те години на ХХ век, като преди този момент спорът от 1914-1918 година е именуван по-често " Голямата война ". Когато терминът става общоупотребим, някои хора се питат дали " Голямата война " в действителност е била първата или дали терминът може да се ползва към по-ранни борби.
През 2003 година историците Ричард Хамилтън и Холгер Хервиг оферират шест други войни за ролята на " Първа международна война ": Войната на Аугсбургската лига (1688-1697 г.), Войната за испанското завещание (1701-1714 г.), Войната за австрийското завещание (1740-1748 г.), Седемгодишната война (1756-1763 г.), Френските революционни войни (1792-1802 г.) и Наполеоновите войни (1803-1815 г.). В тях вземат участие най-големите империи и страни и се водят по едно и също време в няколко елементи на света. Но, несъмнено, по броя на жертвите всички тези войни отстъпват доста на международните войни, които стартират през XX век.
Други учени считат, че даже по-ранни спорове би трябвало да се смятат за международни войни. Например руският историк Лев Гумильов назовава Персийско-византийската война от 602-628 година " международната война на VII в. ", защото в тази борба вземат участие доста страни и нации от целия Стар свят.
Някои специалисти включват в листата на международните войни Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) и Нидерландската война за самостоятелност, траяла с спирания съвсем един век. В тях най-големите европейски империи се сблъскват на пет континента.
Но множеството историци въпреки всичко са склонни да считат, че " Първата международна война " е тази, която продължава от 1914 до 1918 година Причините за това са няколко.
Освен броя на жертвите и разрушенията, както и страните, участващи в спора, специалистите акцентират, че мащабът на войната и нейните последствия са невиждани. Това е първата индустриална борба в света, участниците в която употребяват технологии, които в никакъв случай преди този момент не са били употребявани (например химически оръжия, танкове, авиация). Идеологическите, икономическите и политическите промени, настъпили в резултат на Първата международна война, също са световни. Империите се разпадат, на тяхно място се появяват нови страни, а политиците образуват нова система за интернационално съдействие под формата на Лигата на нациите. Накратко, измененията след Първата международна война и нейният излаз са толкоз огромни, че последствията от тях се усещат от човечеството и през днешния ден.
Това осмисляне обаче се случва след края на Първата международна война. В този миг бойците не са знаели, че вземат участие в огромно историческо събитие. Не са го знаели и починалите в Наполеоновите войни или в Нидерландската гражданска война.
Може би и ние също не знаем, че войната на Русия в Украйна, войната на Израел против Хамас или други настоящи спорове са част от това, което бъдещите историци ще нарекат Трета международна война.
Едно ненадейно изобретение
В книгата си " Обречени на война " (Destined for War) политологът и професор от Харвард Греъм Алисън преглежда борбата сред Съединени американски щати и Китай като световно съревнование сред " ръководеща мощ " (ruling power) и " мощ във напредък " (rising power). Елисън твърди, че в исторически проект в 12 от 16 случая споровете сред ръководещи сили и сили във напредък са довели до война.
Превод: Dir.bg
Трета международна война
Списание " Тайм " е едно от първите, които употребяват израза " Трета международна война ", когато Втората международна война към момента е в разгара си. Така озаглавеният материал от 3 ноември 1941 година е отдаден на нацисткия политик Херман Раушнинг, който е избягал от Европа в Съединените щати. В публикацията се показва, че съгласно Раушнинг нацистка Германия има намерение да направи пауза във войната през идващите месеци, с цел да набере сили. А по-късно - да стартира Трета международна война против Англия и Съединените щати.
Година и половина по-късно същото списание разгласява нов материал със същото заглавие, в който се цитират думите на тогавашния вицепрезидент на Съединени американски щати Хенри Уолъс: " Някъде през 1943 или 1944 година ще решим... коства ли си да посеем семената на Трета международна война ". През 1943 година Уолъс е уверен, че тази война е неизбежна в два случая: в случай че Съединени американски щати и съдружниците разрешат на Германия да се възвърне и в случай че западните демокрации не се спогодят със Съюз на съветските социалистически републики по главните идеологически разлики преди края на Втората международна война. През идващото десетилетие " Тайм " продължава да употребява термина " Трета международна война ".
През 1944 година група американски и европейски писатели и публицисти основават " Общество за попречване на Третата международна война ". Те се пробват да окажат напън върху американското държавно управление да наложи непоколебим кротичък контракт на Германия, с цел да ѝ попречи да стартира нов интернационален спор.
Опасения от Трета международна война звучат в Съединените щати и след 1945 година По време на Студената война публицистите неведнъж предизвестяват, че светът е на прага на Трета международна война. Например, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 година, вестниците излизат със заглавия като " Това може да е Трета международна война " и " Започна ли Трета международна война? ". За началото на Трета международна война се приказва и след атентатите от 11 септември, по време на следващата ескалация на спора сред страни, които имат нуклеарни оръжия, както и по доста други мотиви.
От началото на пълномащабното навлизане на Русия в Украйна доста политици, служители и публицисти настояват, че Третата международна война към този момент е почнала или че най-малко опасността от нея е станала доста по-реална - в случай че ВСУ загуби от съветската войска. Общо взето, непрекъснато ни плашат с Трета международна война.
Какво може да съставлява Третата международна война?
Не знаем тъкмо. Но тя може да бъде опустошителна.
През 1949 година физикът Алберт Айнщайн изрича догатката, че всеки резултат от Трета международна война ще върне човечеството доста епохи обратно. Американският антрополог Лесли Уайт показва опасения, че сходен спор ще докара до изгубването на хората като тип.
Когато анализаторите разсъждават за Трета международна война, доста от тях са съгласни, че страните в този спор биха могли да употребяват нуклеарни оръжия. В момента девет страни имат такива оръжия: Русия, Съединени американски щати, Китай, Франция, Обединеното кралство, Индия, Пакистан, КНДР и Израел (който не го признава официално). Много от тези страни са в очевиден или прикрит спор.
През 2019 година екип от американски учени проучва какви биха могли да бъдат последствията от конфликт сред две нуклеарни сили - Индия и Пакистан (страните имат отдавнашни териториални искания една към друга). Изследователите стигат до заключението, че според от мощността на употребяваните оръжия жертви на нуклеарен конфликт биха станали сред 50 и 125 млн. души. През 2022 година учените преразгледаха оценките си - в този момент те считат, че биха могли да загинат повече от два милиарда души.
През 2019 година откривателите допускаха, че от пожарите, провокирани от потреблението на нуклеарни оръжия, може да се отдели толкоз доста въглерод, че слънчевото осветление на земната повърхнина да намалее с 20-35%. Това ще докара до изстудяване на земната повърхнина с 2-5°C и понижаване на преваляванията с 15-30%. Според оценките на учените възобновяване на природата ще отнеме повече от 10 години, макар че някои загуби ще бъдат необратими. Сред тях - разрушаването на доста градове, енергийна, транспортна и финансова инфраструктура, както и милиони жертви в резултат на апетит.
Подобни са оценките на откривателите за евентуален спор сред Русия и Съединени американски щати през 2022 година Според техните оценки пълномащабна нуклеарна война сред тези страни може да докара до гибелта на повече от пет милиарда души от апетит, породен от нуклеарна зима. При сходна борба ще загинат 99% от популацията на враждуващите страни, както и на Европа и Китай. Във видео симулация на нуклеарна война сред Русия и Съединени американски щати, направена от екип учени, управителен от професора от Масачузетския софтуерен институт Макс Тегмарк, ясно се виждат траекториите на ракетите, детонациите и методът, по който се образува пушек от голям брой пожари, издига се във въздуха и се популяризира по цялото земно кълбо, променяйки климата и предизвиквайки всеобщ апетит.
Но освен военната борба сред нуклеарните сили може да провокира Трета международна война. Виждайки напредъка в региона на изкуствения разсъдък, някои хора се притесняват, че ИИ може несъзнателно да провокира световен спор. Например технологията да сбърка птица с приближаваща се опасност и ще задейства изстрелването на нуклеарни ракети (това " чучело " обаче се предава от един журналист на различен още от 50-те години на предишния век, когато ИИ към момента е чисто теоретична идея). Други предизвестяват, че Третата международна може да бъде стартирана от публицисти. Според американския историк Гавриил Розенфелд поради непрекъснатите предизвестия за опасността, които през последните 80 години не са се сбъднали, хората ще спрат да одобряват опасността съществено - и това е повода тя да се осъществя.
Кога ще стартира Третата международна война?
Това е сложен въпрос. Възможно е тя към този момент да е в ход.
Защо хората употребяват израза " Трета международна война " към този момент над 80 години? Просто с цел да привлекат вниманието към себе си? Или с цел да предупредят човечеството за един ужасяващ спор в бъдеще и да го накарат да направи нещо, с цел да го предотврати?
Същността не се трансформира. Първата и Втората международна война обгръщат няколко континента, страните публично си афишират война, вкарват военно състояние и активизират хората. Това не се случва в този момент: актуалните спорове, макар своята свирепост, към момента са местни. Но това не ги прави по-малко кървави.
Търсенето на Трета международна война доста припомня на метода, по който публицисти и учени се пробват да схванат какво е Първата международна война, по кое време е почнала и кой е отговорен за нея.
Изразът " Първа международна война " на британски език се появява на страниците на лондонския вестник The Peopleʼs Journal още през 1848 година По това време публицист от изданието написа: " Войната сред велики сили към този момент наложително е международна война ", което значи, че такава война не може да се води на стеснен спектакъл, защото " великите сили " имат колонии по целия свят.
Терминът " Първа международна война " е употребяват за първи път през септември 1914 година от немския биолог и мъдрец Ернст Хекел. По това време войната продължава към този момент два месеца и Хекел е сигурен, че по своя ход и темперамент тя " ще се трансформира в първата международна война в цялостния смисъл на думата ". Когато борбата завършва, британският боен сътрудник Чарлз а-Корт Репингтън написа книга с записки, озаглавена " Първата международна война " ( " First World War, 1914-1918 " ). Той употребява думата " първа ", с цел да разграничи съзнателно скорошния спор от предходните.
Изразът " Първа международна война " навлиза в обща приложимост през 30-те години на ХХ век, като преди този момент спорът от 1914-1918 година е именуван по-често " Голямата война ". Когато терминът става общоупотребим, някои хора се питат дали " Голямата война " в действителност е била първата или дали терминът може да се ползва към по-ранни борби.
През 2003 година историците Ричард Хамилтън и Холгер Хервиг оферират шест други войни за ролята на " Първа международна война ": Войната на Аугсбургската лига (1688-1697 г.), Войната за испанското завещание (1701-1714 г.), Войната за австрийското завещание (1740-1748 г.), Седемгодишната война (1756-1763 г.), Френските революционни войни (1792-1802 г.) и Наполеоновите войни (1803-1815 г.). В тях вземат участие най-големите империи и страни и се водят по едно и също време в няколко елементи на света. Но, несъмнено, по броя на жертвите всички тези войни отстъпват доста на международните войни, които стартират през XX век.
Други учени считат, че даже по-ранни спорове би трябвало да се смятат за международни войни. Например руският историк Лев Гумильов назовава Персийско-византийската война от 602-628 година " международната война на VII в. ", защото в тази борба вземат участие доста страни и нации от целия Стар свят.
Някои специалисти включват в листата на международните войни Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) и Нидерландската война за самостоятелност, траяла с спирания съвсем един век. В тях най-големите европейски империи се сблъскват на пет континента.
Но множеството историци въпреки всичко са склонни да считат, че " Първата международна война " е тази, която продължава от 1914 до 1918 година Причините за това са няколко.
Освен броя на жертвите и разрушенията, както и страните, участващи в спора, специалистите акцентират, че мащабът на войната и нейните последствия са невиждани. Това е първата индустриална борба в света, участниците в която употребяват технологии, които в никакъв случай преди този момент не са били употребявани (например химически оръжия, танкове, авиация). Идеологическите, икономическите и политическите промени, настъпили в резултат на Първата международна война, също са световни. Империите се разпадат, на тяхно място се появяват нови страни, а политиците образуват нова система за интернационално съдействие под формата на Лигата на нациите. Накратко, измененията след Първата международна война и нейният излаз са толкоз огромни, че последствията от тях се усещат от човечеството и през днешния ден.
Това осмисляне обаче се случва след края на Първата международна война. В този миг бойците не са знаели, че вземат участие в огромно историческо събитие. Не са го знаели и починалите в Наполеоновите войни или в Нидерландската гражданска война.
Може би и ние също не знаем, че войната на Русия в Украйна, войната на Израел против Хамас или други настоящи спорове са част от това, което бъдещите историци ще нарекат Трета международна война.
Едно ненадейно изобретение
В книгата си " Обречени на война " (Destined for War) политологът и професор от Харвард Греъм Алисън преглежда борбата сред Съединени американски щати и Китай като световно съревнование сред " ръководеща мощ " (ruling power) и " мощ във напредък " (rising power). Елисън твърди, че в исторически проект в 12 от 16 случая споровете сред ръководещи сили и сили във напредък са довели до война.
Превод: Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ