София се отделя: Какво може да бъде новото райониране на страната?
Районирането на България – такова, каквото го познаваме – е отворено за промени. От това какво ще е новото систематизиране на равнище Nuts 2 зависи и какви европейски средства ще може да получава всеки един нов регион. За публично разискване е качен законопроект, който предлага три нови разновидността. Общото при тях е, че София като столица, която до момента изкривяваше икономическите индикатори на останалите общини в Югозападен регион за обмисляне, ще бъде отделена като независима единица.
Защо е значимо?
Припомняме, че шестте региона на равнище Nuts 2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен) са обособени през 2000 година, като през 2007 година леко са изменени поради условие на Евростат за териториалните единици в границите на Европейския съюз, съгласно които в един район би трябвало да живеят най-малко 800 хиляди и най-много 3 милиона поданици.
През 2018 година имаше диспути за смяна на регионите и макар че са препоръчани голям брой разновидности, до смяна по този начин и не се стига.
Разделянето на страната на избрани региони не е от голяма важност единствено за статистиката, само че и за достъпа до европейски средства. От това какви са икономическите и демографски индикатори на всеки един регион зависи процентът на еврофинансиране по другите стратегии, част от политиката на доближаване на Европейски Съюз. Именно кохезионната политика цели да балансира разликите в районите, само че в България те са прекомерно огромни и поради това към момента резултатите не са по-категорични, макар че има прогрес.
На доктрина Видин би трябвало да е най-богатият район, само че действителността е друга
Така да вземем за пример двата въглищни райони – Перник и Кюстендил – не съумяват да получават съответно финансиране, защото те са част от Югозападния район, а в него влиза и град София. Столицата изкривява картината на икономическите благоприятни условия. Това бе регистрирано от доцент Милена Ангелова, член на Европейския стопански и обществен комитет и общоприет секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
По време на интернационалната конференция „ Справедлив преход в Перник “ преди 2 седмици доцент Ангелова заяви, че се отваря нов прозорец за смяна на районирането, от което България би трябвало да се възползва.
Какви са новите 3 разновидността?
Вариант 1 планува разделянето на страната на 4 региона – Северен, Източен, Южен и Столичен. Според прогнози на Националния статистически институт (НСИ) при такова разделяне се чака броят на популацията да бъде резистентен и след 2090 година
При този вид обаче има риск от непокриване на критериите на Европейска комисия (Евростат) за понижаване на общоприетото отклоняване по отношение на ЕС-27 за равнище NUTS 2. В процентно изражение нарастването на общоприетото отклоняване е 0.10%.
Предложеното райониране води до обилни промени в административното разделяне, като включва прегрупиране на областите и уедряване на районите, се показва в документите. Това основава нужда от проверка на статистическите данни, само че също по този начин носи редица стратегически преимущества:
По-ефективно стратегическо обмисляне – новото райониране ще разреши по-добро вземане предвид с икономическите профили и естествените запаси на районите. Това ще улесни насочването на вложения в инфраструктура, туризъм и зелена икономика;Фокус върху проблематичните региони – промяната ще даде опция за по-целенасочени ограничения против демографския спад и икономическата назадничавост, изключително в северната част на страната;Подкрепа за основни сектори – районирането може да ускори развиването на стратегически промишлености като синята стопанска система по Черноморието, устойчивото земеделие по Дунав и индустриалните планове в Южна България;Подобрена транспортна свързаност – чака се по-добро потребление на транспортните коридори TEN-T и по-добра връзка сред икономическите центрове и граничните региони;Засилена районна идентичност – обособяването на Северен и Източен район ще улесни тяхното присъединяване в трансгранични и европейски начинания като „ Синергия на Черно море “ и „ FAIRway Danube “;Насърчаване на полицентрично развитие – Новото райониране е съобразено с националния стратегически проект за уравновесено развиване, като се основават условия за подсилване на стопански центрове отвън столицата.
Някои от провокациите са свързани с спиране на статистическата съпоставимост на районните данни, както и с нужда от съгласуваност при преструктурирането на районните препоръки за развиване.
При Вариант 2 регионите към този момент са 5 – Столичен, Западен, Югоизточен, Южен централен и Северен. В този вид обсегът на два от районите – Южен централен и Югоизточен остава неизменен по отношение на в този момент настоящата версия на класификацията.
Според прогнозите на Национален статистически институт, общият брой на популацията в областите на Югоизточния район остава над прага от 800 000 души най-рано до 2050 година, в Западния район - до 2075 година, а в останалите райони и след 2090 година
Няма риск от непокриване на критериите на Европейска комисия (Евростат) за понижаване на общоприетото отклоняване по отношение на ЕС-27 за равнище NUTS 2. В процентно изражение изменението на общоприетото отклоняване е -0.04 %.
Този вид обезпечава относителна последователност или по-лесно адаптиране на настоящите политики, заложени в настоящите стратегически документи, защото се сплотяват цели региони и няма значимо прегрупиране на областите.
Единственото предизвикателство в това отношение е извеждането на София (столица) като независим район. Това дава повече благоприятни условия за проследимост на въздействието на водените политики.
При Вариант 3 регионите още веднъж са пет – Западен, Южен, Източен, Северен и София – град. Прогнозите на Национален статистически институт сочат, че общият брой на популацията в областите на Западен и Северен район остава над прага от 800 000 души най-рано до 2045 година, а в останалите райони и след 2090 година
Няма риск от непокриване на критериите на Европейска комисия (Евростат) за понижаване на общоприетото отклоняване по отношение на ЕС-27 за равнище NUTS 2. В процентно изражение изменението на общоприетото отклоняване е -0.02 %, което е най-малкото спрямо другите разновидности.
Предимствата тук още веднъж са свързани с полицентричния модел и увеличение опциите за кандидатстване по стратегии на Европейски Съюз. Обединяването на области с друга степен на развиване ще разреши по-добро потребление на европейските фондове, само че крие риск от задълбочаване на междурегионалните разлики, изключително в огромния Южен район, се показва в документите.
В стопански проект районирането ще насърчи взаимоотношението сред индустриално мощни области като Стара Загора, Сливен и Ямбол и икономическия център Пловдив. Присъединяването към Южния централен район може да докара до по-добро икономическо взаимоотношение с Пловдив и Хасково, които имат мощно развита индустриална база.
Какво следва?
През 2025 година Европейската комисия е насрочила процедура за преразглеждане на класификацията, което дава опция България да взе участие с оферти за промени в териториалното разделяне и България има опция да даде мандат на Националния статистически институт за осъществяване на договаряния със статистическата работа на Европейската комисия „ Евростат “.
Това може да се случи единствено в случай че се реализира консенсус по един от разновидностите. Ако предложенията за изменение бъдат утвърдени, те ще влязат в действие от 1 януари 2027 година
След това Министерство на районното развиване ще изготви промени в Закона за районно развиване, където новото райониране ще бъде регламентирано.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
ново райониране на страната райониране европейски средства Национален статистически институт евростат български общини
Защо е значимо?
Припомняме, че шестте региона на равнище Nuts 2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен) са обособени през 2000 година, като през 2007 година леко са изменени поради условие на Евростат за териториалните единици в границите на Европейския съюз, съгласно които в един район би трябвало да живеят най-малко 800 хиляди и най-много 3 милиона поданици.
През 2018 година имаше диспути за смяна на регионите и макар че са препоръчани голям брой разновидности, до смяна по този начин и не се стига.
Разделянето на страната на избрани региони не е от голяма важност единствено за статистиката, само че и за достъпа до европейски средства. От това какви са икономическите и демографски индикатори на всеки един регион зависи процентът на еврофинансиране по другите стратегии, част от политиката на доближаване на Европейски Съюз. Именно кохезионната политика цели да балансира разликите в районите, само че в България те са прекомерно огромни и поради това към момента резултатите не са по-категорични, макар че има прогрес.
На доктрина Видин би трябвало да е най-богатият район, само че действителността е друга
Така да вземем за пример двата въглищни райони – Перник и Кюстендил – не съумяват да получават съответно финансиране, защото те са част от Югозападния район, а в него влиза и град София. Столицата изкривява картината на икономическите благоприятни условия. Това бе регистрирано от доцент Милена Ангелова, член на Европейския стопански и обществен комитет и общоприет секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
По време на интернационалната конференция „ Справедлив преход в Перник “ преди 2 седмици доцент Ангелова заяви, че се отваря нов прозорец за смяна на районирането, от което България би трябвало да се възползва.
Какви са новите 3 разновидността?
Вариант 1 планува разделянето на страната на 4 региона – Северен, Източен, Южен и Столичен. Според прогнози на Националния статистически институт (НСИ) при такова разделяне се чака броят на популацията да бъде резистентен и след 2090 година
При този вид обаче има риск от непокриване на критериите на Европейска комисия (Евростат) за понижаване на общоприетото отклоняване по отношение на ЕС-27 за равнище NUTS 2. В процентно изражение нарастването на общоприетото отклоняване е 0.10%.
Предложеното райониране води до обилни промени в административното разделяне, като включва прегрупиране на областите и уедряване на районите, се показва в документите. Това основава нужда от проверка на статистическите данни, само че също по този начин носи редица стратегически преимущества:
По-ефективно стратегическо обмисляне – новото райониране ще разреши по-добро вземане предвид с икономическите профили и естествените запаси на районите. Това ще улесни насочването на вложения в инфраструктура, туризъм и зелена икономика;Фокус върху проблематичните региони – промяната ще даде опция за по-целенасочени ограничения против демографския спад и икономическата назадничавост, изключително в северната част на страната;Подкрепа за основни сектори – районирането може да ускори развиването на стратегически промишлености като синята стопанска система по Черноморието, устойчивото земеделие по Дунав и индустриалните планове в Южна България;Подобрена транспортна свързаност – чака се по-добро потребление на транспортните коридори TEN-T и по-добра връзка сред икономическите центрове и граничните региони;Засилена районна идентичност – обособяването на Северен и Източен район ще улесни тяхното присъединяване в трансгранични и европейски начинания като „ Синергия на Черно море “ и „ FAIRway Danube “;Насърчаване на полицентрично развитие – Новото райониране е съобразено с националния стратегически проект за уравновесено развиване, като се основават условия за подсилване на стопански центрове отвън столицата.
Някои от провокациите са свързани с спиране на статистическата съпоставимост на районните данни, както и с нужда от съгласуваност при преструктурирането на районните препоръки за развиване.
При Вариант 2 регионите към този момент са 5 – Столичен, Западен, Югоизточен, Южен централен и Северен. В този вид обсегът на два от районите – Южен централен и Югоизточен остава неизменен по отношение на в този момент настоящата версия на класификацията.
Според прогнозите на Национален статистически институт, общият брой на популацията в областите на Югоизточния район остава над прага от 800 000 души най-рано до 2050 година, в Западния район - до 2075 година, а в останалите райони и след 2090 година
Няма риск от непокриване на критериите на Европейска комисия (Евростат) за понижаване на общоприетото отклоняване по отношение на ЕС-27 за равнище NUTS 2. В процентно изражение изменението на общоприетото отклоняване е -0.04 %.
Този вид обезпечава относителна последователност или по-лесно адаптиране на настоящите политики, заложени в настоящите стратегически документи, защото се сплотяват цели региони и няма значимо прегрупиране на областите.
Единственото предизвикателство в това отношение е извеждането на София (столица) като независим район. Това дава повече благоприятни условия за проследимост на въздействието на водените политики.
При Вариант 3 регионите още веднъж са пет – Западен, Южен, Източен, Северен и София – град. Прогнозите на Национален статистически институт сочат, че общият брой на популацията в областите на Западен и Северен район остава над прага от 800 000 души най-рано до 2045 година, а в останалите райони и след 2090 година
Няма риск от непокриване на критериите на Европейска комисия (Евростат) за понижаване на общоприетото отклоняване по отношение на ЕС-27 за равнище NUTS 2. В процентно изражение изменението на общоприетото отклоняване е -0.02 %, което е най-малкото спрямо другите разновидности.
Предимствата тук още веднъж са свързани с полицентричния модел и увеличение опциите за кандидатстване по стратегии на Европейски Съюз. Обединяването на области с друга степен на развиване ще разреши по-добро потребление на европейските фондове, само че крие риск от задълбочаване на междурегионалните разлики, изключително в огромния Южен район, се показва в документите.
В стопански проект районирането ще насърчи взаимоотношението сред индустриално мощни области като Стара Загора, Сливен и Ямбол и икономическия център Пловдив. Присъединяването към Южния централен район може да докара до по-добро икономическо взаимоотношение с Пловдив и Хасково, които имат мощно развита индустриална база.
Какво следва?
През 2025 година Европейската комисия е насрочила процедура за преразглеждане на класификацията, което дава опция България да взе участие с оферти за промени в териториалното разделяне и България има опция да даде мандат на Националния статистически институт за осъществяване на договаряния със статистическата работа на Европейската комисия „ Евростат “.
Това може да се случи единствено в случай че се реализира консенсус по един от разновидностите. Ако предложенията за изменение бъдат утвърдени, те ще влязат в действие от 1 януари 2027 година
След това Министерство на районното развиване ще изготви промени в Закона за районно развиване, където новото райониране ще бъде регламентирано.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
ново райониране на страната райониране европейски средства Национален статистически институт евростат български общини
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ