Държавата влага 150 млн. лв., за да върне 870 души в България
През последните десетилетия външната миграция на български жители е главен фактор за поддържането на негативен машинален приръст. Тази наклонност се обръща след Коронавирус пандемията, като от 2022 година насам се следи резистентен позитивен тренд. През 2024 година, съгласно данни на Национален статистически институт, броят на завърналите се българи в трудоспособна възраст, надвишава този на напусналите страната с към 5.5 хиляди души. В поддръжка на завръщащите се Министерството на труда и обществената политика предлага стратегия „ Избирам България “ с бюджет от 150 млн. лева, финансирана по Програма „ Развитие на човешките запаси “ 2021 – 2027 година
Програмата предлага финансова помощ за преместването на семействата до България, помощ с наем на жилище до 12 месеца, включване в стратегии на организацията по заетостта и подкрепяне на разноските за превоз от и до работа. Също по този начин при опазване на заетостта, участниците в програмата ще могат да получат два еднократни бонуса, надлежно 30% и 50% от размера на шест междинни работни заплати за съответния бранш на стопанската система.
Два по-съществени аспекта на програмата заслужават внимание: неналичието на критерии за допустимост и предстоящият брой участници, който съгласно бюджетните планове варира сред 740 и 870 души. При липса на ясни условия, свързани с трудова реализация или принос към стопанската система, програмата се трансформира в механизъм за нецелево разходване на средства към завръщащи се, без значение от това дали ще останат дейни на пазара на труда.
В рамките на Европейския съюз други страни, измежду които Италия, Португалия и Гърция, също ползват политики за поощряване на противоположната миграция. Общата линия сред тях е потреблението на фискални тласъци – главно под формата на доста понижаване на данъчната тежест върху приходите на завръщащите се, както и отчасти покриване на разноските по преместването. Макар някои от стратегиите да са ориентирани към привличане на висококвалифицирани експерти, други са по-широкообхватни, само че при всички случаи се залага на икономическа рационалност и измерим резултат. В Италия, да вземем за пример, от схемата за данъчни облекчения се възползват сред 2 и 5 хиляди души годишно, а в Португалия от 2019 година насам са се завърнали над 30 хиляди души.
През 2024 година Bassetto и Ippedico изследват резултатите от италианската стратегия за противоположна миграция. Програмата е въведена през 2010 година и изменена през 2015 година, като включва понижаване на облагаемия приход на завърналите се с 50% за период до 5 години. Това се равнява на понижение на данъчната тежест върху прихода с към 22 процентни пункта. Мярката обаче е ориентирана единствено към лица с висше обучение или към тези, които са заемали високи професионални и мениджърски позиции в чужбина.
Резултатите от програмата демонстрират приблизително годишно нарастване от 2.5% на броя на завърналите се, отговарящи на критериите, за интервала 2011 – 2018 по отношение на 2010 година, или сред 2 и 5 хиляди висококвалифицирани служащи годишно. С други думи, сходни стратегии могат да бъдат употребявани стратегически за привличане на експерти с търсени и нужни на работодателите в страната професионални профили, а не като универсална поддръжка за всички завръщащи се, без отчитане на уменията им и претекстовете им за завръщане.
На този декор потенциалът на българската стратегия наподобява съвсем алегоричен. Според аналитичния отчет на Агенцията по заетостта, през 2023 година на българския пазар на труда са липсвали към 269 хиляди служащи. Дори при най-успешния сюжет, при завръщане на близо 900 души,които не биха се върнали без финансов тласък, програмата съумява да покрие едвам 0.1% от потребностите. Ако се вземат поради и тези, които се завръщат без каквито и да било тласъци, почти 14.4 хиляди души през 2024 година, от които към 12.5 хиляди са в трудоспособна възраст, в най-благоприятните условия, програмата би довела в най-хубавия случай до нарастване от 7% по отношение на тази група. Но, както постоянно се случва с сходни ограничения без ясни критерии за кандидатстване, има огромна възможност програмата просто да субсидира тези наши сънародници, които по този начин или другояче са възнамерявали да се завърнат, без да сътвори основна добавена стойност.
Въпреки позитивната демографска динамичност след пандемията и напъните на страната да насърчи завръщането на български жители, препоръчаната стратегия има стеснен обсег и липса на устременост. В подтекста на свиващото се по демографски аргументи население в работоспособна възраст, в това число и поради овакантяване на страната, успеваемостта на сходни ограничения зависи освен от планувания финансов запас, само че и от способността им да приоритизират претенденти с съответен набор от умения и с висока продуктивност.
Сравнението с политики, приложени в други страни членки на Европейски Съюз, демонстрира различен метод, насочен към фискални тласъци и селективно привличане на висококвалифицирани фрагменти измежду сънародниците зад граница. Това слага въпроса за нуждата от преосмисляне на актуалната рамка в България – от повсеместен и недиференциран модел към по-целенасочена политика, която освен улеснява физическото завръщане, само че и усилва дълготрайния стопански резултат от него.
По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна икономика
Програмата предлага финансова помощ за преместването на семействата до България, помощ с наем на жилище до 12 месеца, включване в стратегии на организацията по заетостта и подкрепяне на разноските за превоз от и до работа. Също по този начин при опазване на заетостта, участниците в програмата ще могат да получат два еднократни бонуса, надлежно 30% и 50% от размера на шест междинни работни заплати за съответния бранш на стопанската система.
Два по-съществени аспекта на програмата заслужават внимание: неналичието на критерии за допустимост и предстоящият брой участници, който съгласно бюджетните планове варира сред 740 и 870 души. При липса на ясни условия, свързани с трудова реализация или принос към стопанската система, програмата се трансформира в механизъм за нецелево разходване на средства към завръщащи се, без значение от това дали ще останат дейни на пазара на труда.
В рамките на Европейския съюз други страни, измежду които Италия, Португалия и Гърция, също ползват политики за поощряване на противоположната миграция. Общата линия сред тях е потреблението на фискални тласъци – главно под формата на доста понижаване на данъчната тежест върху приходите на завръщащите се, както и отчасти покриване на разноските по преместването. Макар някои от стратегиите да са ориентирани към привличане на висококвалифицирани експерти, други са по-широкообхватни, само че при всички случаи се залага на икономическа рационалност и измерим резултат. В Италия, да вземем за пример, от схемата за данъчни облекчения се възползват сред 2 и 5 хиляди души годишно, а в Португалия от 2019 година насам са се завърнали над 30 хиляди души.
През 2024 година Bassetto и Ippedico изследват резултатите от италианската стратегия за противоположна миграция. Програмата е въведена през 2010 година и изменена през 2015 година, като включва понижаване на облагаемия приход на завърналите се с 50% за период до 5 години. Това се равнява на понижение на данъчната тежест върху прихода с към 22 процентни пункта. Мярката обаче е ориентирана единствено към лица с висше обучение или към тези, които са заемали високи професионални и мениджърски позиции в чужбина.
Резултатите от програмата демонстрират приблизително годишно нарастване от 2.5% на броя на завърналите се, отговарящи на критериите, за интервала 2011 – 2018 по отношение на 2010 година, или сред 2 и 5 хиляди висококвалифицирани служащи годишно. С други думи, сходни стратегии могат да бъдат употребявани стратегически за привличане на експерти с търсени и нужни на работодателите в страната професионални профили, а не като универсална поддръжка за всички завръщащи се, без отчитане на уменията им и претекстовете им за завръщане.
На този декор потенциалът на българската стратегия наподобява съвсем алегоричен. Според аналитичния отчет на Агенцията по заетостта, през 2023 година на българския пазар на труда са липсвали към 269 хиляди служащи. Дори при най-успешния сюжет, при завръщане на близо 900 души,които не биха се върнали без финансов тласък, програмата съумява да покрие едвам 0.1% от потребностите. Ако се вземат поради и тези, които се завръщат без каквито и да било тласъци, почти 14.4 хиляди души през 2024 година, от които към 12.5 хиляди са в трудоспособна възраст, в най-благоприятните условия, програмата би довела в най-хубавия случай до нарастване от 7% по отношение на тази група. Но, както постоянно се случва с сходни ограничения без ясни критерии за кандидатстване, има огромна възможност програмата просто да субсидира тези наши сънародници, които по този начин или другояче са възнамерявали да се завърнат, без да сътвори основна добавена стойност.
Въпреки позитивната демографска динамичност след пандемията и напъните на страната да насърчи завръщането на български жители, препоръчаната стратегия има стеснен обсег и липса на устременост. В подтекста на свиващото се по демографски аргументи население в работоспособна възраст, в това число и поради овакантяване на страната, успеваемостта на сходни ограничения зависи освен от планувания финансов запас, само че и от способността им да приоритизират претенденти с съответен набор от умения и с висока продуктивност.
Сравнението с политики, приложени в други страни членки на Европейски Съюз, демонстрира различен метод, насочен към фискални тласъци и селективно привличане на висококвалифицирани фрагменти измежду сънародниците зад граница. Това слага въпроса за нуждата от преосмисляне на актуалната рамка в България – от повсеместен и недиференциран модел към по-целенасочена политика, която освен улеснява физическото завръщане, само че и усилва дълготрайния стопански резултат от него.
По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ