Положителната миграция в България се запазва
Въпреки че демографският спор – и около него предложенията за политики, коя от коя по-неработещи – позатихна, публикуването на актуалните данни за 2024 година разрешават да откроим няколко забавни трендове. От една страна, при ражданията и плодовитостта се следи последователно оттегляне, а упованията за усъвършенствания не се оправдаха. От друга, позитивните миграционни процеси не престават с интензивен ритъм, което може както да даде глътка въздух на достигналия лимита си пазар на труда, по този начин и да забави темпа на понижаване на популацията.
Сред позитивните вести е че на годишна база намаляването на популацията на страната е минимално – с едвам 0,13%. Въпреки че е рано да се приказва за дълготрайна наклонност – в демографията процесите се обръщат с десетилетия, само че внезапни промени също са вероятни, изключително когато водеща роля има миграцията – данните от последните няколко години след преброяването значително попарват апокалиптичните прогнози за „ изгубването “ на българското население в средносрочен проект.
Не толкоз оптимистично наподобяват данните за ражданията и плодовитостта. Редно е да напомним, че коефициентът на плодовитост – броят родени деца, съотнесени към броя на дамите във фертилна възраст – внезапно скочи през 2022 година, до 1,78, като тогава разнообразни политици се пробваха да си припишат този „ триумф “. По-внимателният обзор на данните обаче ясно показва, че става дума не за усъвършенстване в броя родени деца, а в резултат на преброяването от 2021 година, което записва по-малък от упования брой дами. През 2024 година индикаторът още веднъж отбелязва спад – до 1,72 деца на една жена, което отсрочва постигането на така наречен коефициент на заменяне, който би подсигурил, че общият брой на популацията се запазва[1]. Това е разследване най-много от спад в броя раждания с малко над 4 хиляди по отношение на предходната година.
Смъртността, от своя страна, с малко надвишава 100 хиляди души през 2024 година С безспорна сигурност можем да заявим, че резултатът на пандемията от ковид-19, когато индикаторът се увеличи до съвсем 150 хиляди души през 2021 година е преодолян. На напред във времето в този момент за понижаване на смъртността е подобряването на качеството на здравната система, изключително по линия на преждевременната и предотвратима смъртност[2].
За поредна година се резервира високата позитивна миграция – броят на заселилите се в страната надвишава този на изселилите се с над 39 хиляди души. Ако статистиката отчиташе и краткотрайните и сезонни служащи, които играят все по-важна роля в браншове като хотелите и заведенията за хранене и строителството в дейния сезон, евентуално чистият брой на мигрантите би бил даже по-голям. Докато през 2020-21 година по-скоро ставаше дума за завръщащи се българи, през днешния ден салдото е изменен в интерес на хората от страни отвън Европейски Съюз, които съставляват 52% от всички имигранти в страната. Най-голям дял резервира обичайно водещата група имигранти от Турция (22% от всички от трети страни), резервира се и забележителният резултат на войната в Украйна, като нейните жители имат 17% дял, значителен е делът и на сирийците. Разпределението сочи към две съществени аргументи за имиграция – от една страна българският пазар на труда е все по-привлекателен за служащи от трети страни поради покачването на заплатите и дефицит на работна мощ, от друга бежанците остават значима група, което значи, че ефикасната им икономическа и обществена интеграция е изключително значима.
В районен проект миграцията остава релативно отмерено разпределена сред областите в страната, като тези с негативен машинален приръст са релативно покрай баланс. Изключение вършат Смолян, Монтана и Сливен, където той надвишава -1‰. Очаквано най-висока е чистата миграция в Кърджали, накъде се насочват множеството турци, само че и в Бургас и Варна, които поеха забележителен дял от бежанците от Украйна. Нито една област не е реализира позитивен натурален приръст, като най-близо е столицата, с -2‰, само че в стопански най-слабо развитите елементи на страната той нахвърля -15‰, което даже и с позитивна миграция подсигурява бърз спад на популацията.
Въпреки че тази година демографските индикатори дават по-малко поводи за оптимизъм в съпоставяне с предходните, най-малкото поради продължаващото застаряване и спада на ражданията, провокациите наподобяват доста по-преодолими спрямо преди десетилетие. Основна причина за това е подобряването на икономическата среда и стандарта на живот, които се материализират без значение от политическите боричкания и слабите политики. Това от своя страна значи, че фокусът би трябвало да бъде подложен точно върху политиките, които усилват растежа и конвергенцията, а не върху недомислени „ демографски “ ограничения.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
имиграция миграция позитивна миграция демография
Сред позитивните вести е че на годишна база намаляването на популацията на страната е минимално – с едвам 0,13%. Въпреки че е рано да се приказва за дълготрайна наклонност – в демографията процесите се обръщат с десетилетия, само че внезапни промени също са вероятни, изключително когато водеща роля има миграцията – данните от последните няколко години след преброяването значително попарват апокалиптичните прогнози за „ изгубването “ на българското население в средносрочен проект.
Не толкоз оптимистично наподобяват данните за ражданията и плодовитостта. Редно е да напомним, че коефициентът на плодовитост – броят родени деца, съотнесени към броя на дамите във фертилна възраст – внезапно скочи през 2022 година, до 1,78, като тогава разнообразни политици се пробваха да си припишат този „ триумф “. По-внимателният обзор на данните обаче ясно показва, че става дума не за усъвършенстване в броя родени деца, а в резултат на преброяването от 2021 година, което записва по-малък от упования брой дами. През 2024 година индикаторът още веднъж отбелязва спад – до 1,72 деца на една жена, което отсрочва постигането на така наречен коефициент на заменяне, който би подсигурил, че общият брой на популацията се запазва[1]. Това е разследване най-много от спад в броя раждания с малко над 4 хиляди по отношение на предходната година.
Смъртността, от своя страна, с малко надвишава 100 хиляди души през 2024 година С безспорна сигурност можем да заявим, че резултатът на пандемията от ковид-19, когато индикаторът се увеличи до съвсем 150 хиляди души през 2021 година е преодолян. На напред във времето в този момент за понижаване на смъртността е подобряването на качеството на здравната система, изключително по линия на преждевременната и предотвратима смъртност[2].
За поредна година се резервира високата позитивна миграция – броят на заселилите се в страната надвишава този на изселилите се с над 39 хиляди души. Ако статистиката отчиташе и краткотрайните и сезонни служащи, които играят все по-важна роля в браншове като хотелите и заведенията за хранене и строителството в дейния сезон, евентуално чистият брой на мигрантите би бил даже по-голям. Докато през 2020-21 година по-скоро ставаше дума за завръщащи се българи, през днешния ден салдото е изменен в интерес на хората от страни отвън Европейски Съюз, които съставляват 52% от всички имигранти в страната. Най-голям дял резервира обичайно водещата група имигранти от Турция (22% от всички от трети страни), резервира се и забележителният резултат на войната в Украйна, като нейните жители имат 17% дял, значителен е делът и на сирийците. Разпределението сочи към две съществени аргументи за имиграция – от една страна българският пазар на труда е все по-привлекателен за служащи от трети страни поради покачването на заплатите и дефицит на работна мощ, от друга бежанците остават значима група, което значи, че ефикасната им икономическа и обществена интеграция е изключително значима.
В районен проект миграцията остава релативно отмерено разпределена сред областите в страната, като тези с негативен машинален приръст са релативно покрай баланс. Изключение вършат Смолян, Монтана и Сливен, където той надвишава -1‰. Очаквано най-висока е чистата миграция в Кърджали, накъде се насочват множеството турци, само че и в Бургас и Варна, които поеха забележителен дял от бежанците от Украйна. Нито една област не е реализира позитивен натурален приръст, като най-близо е столицата, с -2‰, само че в стопански най-слабо развитите елементи на страната той нахвърля -15‰, което даже и с позитивна миграция подсигурява бърз спад на популацията.
Въпреки че тази година демографските индикатори дават по-малко поводи за оптимизъм в съпоставяне с предходните, най-малкото поради продължаващото застаряване и спада на ражданията, провокациите наподобяват доста по-преодолими спрямо преди десетилетие. Основна причина за това е подобряването на икономическата среда и стандарта на живот, които се материализират без значение от политическите боричкания и слабите политики. Това от своя страна значи, че фокусът би трябвало да бъде подложен точно върху политиките, които усилват растежа и конвергенцията, а не върху недомислени „ демографски “ ограничения.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
имиграция миграция позитивна миграция демография
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ