Здраве от водата: Велинград
Районът към днешния Велинград е бил обитаем от най-дълбока античност. Разкритите при археологически разкопки културни пластове дават съображение да се твърди, че Чепинският край е населяван от тракийски племена през V-VI век прочие Хр. Най-трайни са следите от племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и замъци. Сред тях със своята уникалност се открояват прелестните мостри на паметна керамика (тип " Цепина " ). Според някои откриватели мрежата от паметни средища на бесите дава съображение за съмнение по отношение на тяхното обособено място измежду тракийските племена - като жреци, поддържащи религиозния фетиш. В покрайнината на Велинград са разкрити няколко укрепени тракийски светилища - на връх Острец, в м. " Св. Илия " (над езерото Клептуза) и други От траките са останали и 7 надгробни могили в Баташкото тресавище (сега дъно на езеро) и 2 могили в 
местността “Юндола ”. Развалини от тракийски селища и замъци могат да се видят в местността “Печковец ”, в подножието на средновековната цитадела Цепина, където са открити фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.
През 46 година сл. Хр. римляните завладели Родопите и е сложено началото на един разбъркан трако-римски интервал, който продължава до идването на славяните. За римската просвета в този край приказват археологическите находки от селища и укрепления в местностите “Биволичино дере ” и “Ремово ”. Това са остатъци от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т. н. През римо-византийския интервал в региона на Чепинското корито са построени и доста раннохристиянски базилики, остатъци от такива в покрайнините на града има на няколко места. В началото на VI век Чепинският край е бил обитаем със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели доста от обичаите, нравите и културата на траките. По-късно славяните се смесили и с българите. Чепинската долина е присъединена към българската страна при ръководството на хан Маламир (831-836), а неговият правоприемник - хан Пресиян (836-852 г.) причислява цялата родопска област.
За огромното стратегическо значение на тези места приказва фактът, че след кръвопролитни боеве или посредством секрети заприказва, те прекосявали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождение от византийците става при цар Калоян. От този исторически интервал са останали следи от укрепления в местностите: “Стража ” (на 2.5 км. източно от града); “Градот ” (на 2 км. северно) и други Това е времето, когато се уголемява и доизгражда крепостта " Цепина ", която последователно се трансформира в важен фактор от отбранителната система на българската страна. За къс интервал от време (1207 – 1215 г.) твърдината е столица на независимото феодално притежание на диктатор Алексий Слав, който по-късно реалокира седалището си в гр. Мелник.
По време на Второто българско царство из покрайнината на днешния град са построени доста църкви и манастири, множеството върху основите на раннохристиянски храмове. Останките на някои от тях могат да се виждат и през днешния ден. Следи от средновековни църкви има на няколко места към днешния Велинград: " Св. Спас " в местността " Черковище " (под вр. Острец); " Никульова черква " - на към 3 км. западно; " Илиина черква " - на Елин връх. На хълма „ Гергьовица ” е имало манастир, опустошен при османското настъпление. Днес на негово място е повдигнат параклисът " Св. Георги ". Турското иго носи нови промени в този регион на Родопите. Крепостта " Цепина " е разрушена, само че названието на котловината и принадлежащите и планини остават със старите си имена (Цепина- Чепино). Превръщането на региона във вакъфски парцел играе значима роля при оформянето на спецификите му като обособено краище. С това събитие се изяснява и съществуването на християнски храмове в региона от този 
интервал. Османската империя имала потребност от съдружници в центъра ѝ и почнала да постанова ислям непринудено или принудително още при започване на XVI век. По времето на султан Мохамед IV (1656-1661 г.) част от популацията е било насила да одобри мохамеданството. Друга част обаче твърдо устоявала на натиска и се отдръпнала в планината, наоколо до село Каменица. С гнет и оръжие турската власт се наложила и трансформирала вярата на огромна част от популацията на Чепинското корито, само че народността и езикът се запазили.
Османският указател отнасящ се за годините 1516-1517 показва появяването на първите живеещи мюсюлмани в региона. Тогава чепинските села са имали общо 624 семейства, 12 от които мюсюлмански. Статистическите данни от XVI и XVII век демонстрират, че ислямът в Чепинското корито е навлязъл релативно постепенно и последователно. Не би трябвало да се отхвърля и фактът, че огромна част от българите са сменили вярата си непринудено. Една от основните аргументи за това бил непостижимият налог, който християнското население трябвало да заплаща на гръцката патриаршия, в чийто диоцез влизал регионът на Родопите. Известно е, че по времето на владиката Гавриил от Пловдив, който се оплакал на пашата и откакто последният персонално пристигнал в Чепинско да уреди сметките, част от разбунтуваното население предпочело да одобри исляма, вместо да заплати съответните данъци на гръцката черква. Чепинското население не останало настрани от Възраждането и националноосвободителните битки на българския народ. През 1816 година каменчани построили църквата “Св. Тройца ”. Тя се трансформирала в средище, където се укрепвало българското съзнание и се разпространявали познания и култура. Наличието на храма оказва решаваща роля в основаването на първото килийно учебно заведение, намерено през 1823 година в двора на църквата. Първият преподавател в него бил Илия Ждраков.
Събитията от трагичната априлска епопея на Батак не подминават популацията на Чепинско. Неговото интензивно присъединяване в национално-освободителните битки на българския народ против Османската империя доближава апогея си през последните години на ХIХ век и първите десетилетия на ХХ век. Чепинско се трансформира в един от главните гранични пунктове на Вътрешна македонска революционна организация. От тук се обезпечава връзка с поробена Македония, доставят се с оръжие най-близките региони, трансферират се чети. В такава конюнктура, в дом на родолюбиви българи, в с. Каменица е роден 
революционерът Величко Димитров Керин (1897-1934 г.), станал прочут с псевдонима Владо Черноземски. Започнал като редови член на Вътрешна македонска революционна организация, той се издига до реализатор на специфични поръчки и става един от доближените хора на Тодор Александров, а по-късно и на Иван Михайлов. На него е предоставено убийството на омразния тиранин на българите от Македония сръбския крал Александър I Караджорджевич. През 1934 година в гр. Марсилия Владо Черноземски персонално убива краля, след което е съсечен от защитата му. Днес основната улица в квартал Каменица носи името „ Владо Черноземски “. Освобождението заварва селищата, образували днешния Велинград, съвсем обезлюдени и в окаяно положение.
Село Чепино е най-южното от трите селища, прародители на днешния Велинград. Преди основаването на града то е носило наименованието Баня Чепинска, което е преименувано през 1934 година на село Чепино (на името на Чепинската котловина). Името Чепино е записано в османски документи от 1666 година Първоначалното име на котловината е Цепина (Цепино), само че защото в турския език не съществува звукът „ ц “, името е записано като Чепино. Недалеч от Чепино се намира фамозната средновековна цитадела Сераика (Цепина), от която произлиза името на самата долина. Крепостта се загатва от византийските писатели още през XIII - XIV век Според легендите, тя останала в български ръце до 1657 година, когато е била разрушена от турците. Село Лъджене е било турски средновековен чифлик, към който заради съществуването на минералните извори и баните се е образувало населено място. Името „ Лъджа “ - баня произлиза от там.
Днес Лъджене е централен квартал на Велинград. В него се намират постройката на Община Велинград, Централната поща, Районният съд, Централният кооперативен пазар и други институции. В с. Лъджене е роден огромният български оперен артист - бас Николай Гяуров (1929-2004 г.).
Село Каменица е построено след помохамеданчването на локалното население. То е било унищожено от турски безчинства и е възобновено през 1869 година В Каменица са родени три исторически персони - Кочо Честименски, Владо Черноземски и Вела Пеева. Днес квартал „ Каменица ” е най огромния от трите квартала на Велинград. В него се намират доста извори: Власа, Сярна баня и други
В края на XIX в. са издигнати другите две черкви на Велинград:
Храм " Света Богородица ” – среща се в кв. „ Лъджене ”. Заселниците християни в Лъджене, повече от прилежащото Каменица, ходили там на църква. По тяхно искане, Лъджене било включено в каменската енория със духовник мастития 
Илия Попатанасов (поп Топорчо). Черковната постройка била покрита в края на август 1896 година Иконостасът бил изработен от майстора–резбар Йосиф и калфата му Марангозов от Пловдив. Иконите били нарисувани от зографа Манол Моралиев от Банско.
Храм " Свети Георги " – среща се кв. „ Чепино ”. Строежа на черквата е почнал през 1894 година и е приключил през 1898 година, като в началото тя била единствено покрита и измазана, без да има камбанария и вътрешна декорация. Изографисването на храма стартира през 1939 година и продължава 9 години. Красивият резбован иконостас е изработен през 1961/62 година от резбаря Иван Косев от с. Ганчевци. Накрая, през 1970 година, черковната постройка е облицована с мраморни плочи. Така черквата придобива приключен образ на организиран божи храм, какъвто заслужава преобладаващото християнско население на Чепино. Средствата за украсата са набрани извънредно от дарения, като съществени ктитори са Христо Попов, изселник от Македония в София и Петър Джамджиев от Пловдив.
Важно е да се означи, че значимо място в живота на християнската общественост в Чепинско са заемали и светите места – тези сакрални точки, които, ситуирани във и към обитаемоте места, са осигурявали на локалното население през вековете духовна отбрана и общение с Бога. Голяма част тях, носейки в заряда си приемствеността на разнообразни столетия и култури, са възниквали върху по-стари свещени места – от средновековието, от раннохристиянската ера и даже от предхристиянски времена. Може да се каже, че откакто са съществували с спиране, през разнообразни интервали от време, като цяло тези паметни обекти се възраждат за нов живот в средата на XIX в., посредством изпълняването на обредни практики - хлебна жертва, курбан, запалване на свещ и други След това действието им е изменчиво и от време на време, като предвид на демографските промени и обществените фактори, тяхно възобновление е осъществено главно през 20-те и 30-те години на XX век, 90-те години на XX век и изключително при започване на XXI век Днес, точките опасващи сакралното пространство на Велинград, се разпознават посредством направени от християнската общественост действителни маркери – издигнати параклиси, дървени иконостаси - „ параклисчета “, каменни надписи и други
Красивата природа, минералните извори и удобните за лекуването на редица болести климатични особености вършат Велинград желана от български и непознати туристи дестинация. Коронован като „ СПА столица на Балканите “ градът посреща своите посетители и им предлага разнородни СПА процедури, вкусна кухня и живописни места за отмора и рекреация. Изградени са балнеосанаториуми за рехабилитация и болести на разнообразни болести, както и голям брой хотели.
Сведения за водолечение у нас дaтиpaт от дълбока дpeвнocт. Голям брой минерални извори са били известни и са употребявани от тpaки и римляни, славяни и българи. В началото на първото хилядолетие npeди Христа, кoгaтo тpaкитe се заселили на Балканския полуостров, в религиозните им схващания съществува фетиш към вoдитe, към божества на peкитe, течащата вoдa и изворите. По-късно, пoд въздействие на гръцката митология, последователно този фетиш се трансформирал в фетиш към нимфите. В чест на нимфите се издигали храмове кpaй peкитe, минералните извори и питейната вoдa. Истински подем в потреблението на топлите и горещи минерални вoди настава през тракийско-римския nepиoд дo IV-V в. сл. Хр. Много тpaкийски селища и балнеологични центрове се преустроили по pимcки пример. 3апазени надписи по ocтaнки от cтapинни cгpaди показват благодарност към лечебната мощ на минералната вoдa и боговете-покровители на термалните извори. Голям брой сведения потвърждават потреблението на минералните вoди по времето на Първото и Второто българско царство. Богомилите са предложили шиpoкo потребление на слънцето, въздуха и вoдaтa. Любопитен интeрес дава eднo питане на цар Борuс I дo папа Николай I: “Може ли дa се xoди на баня в сряда и пeтък така кaтo гърците не разрешават това ”. Отговорът е: “Може, aкo се xoди на баня за лекуване, а не за забава и забавление ”.
Българите са чист нapoд и са употребявали баните и къпаните още npeди пoкpъстването. Падането на България noд oсманско робство довежда дo застой в развитието на кypоpтнотo дело и все naк се резервират балнеологичните процедури на cтapитe българи. Положителното oтношение имат и мoxaмeдaнитe към потреблението на минералната вoдa и баните за xигиeнни цели, за разлика от cpeдновековното християнство. През втората половина от oсманскoтo иго има сведенuя за пo-шиpoкo потребление на минерална вoдa, мaкap и в по-примитивна форма. В някои селища у нас, включително и Чепино са поcтpoeни бани с минерални вoди. След Освобождението на България настава сензитивен пoдeм в развиването на балнеолечението. Kypopтитe разтвориха шиpoкo вpaтитe cи, сътвориха се положителни условuя за създаване на нoви бази, paзшиpи се легловия фонд, внeдрихa се балнеотехнологични уреди, разрасна се кaдрoвия капацитет. Богатството от минерални извори, съществуването на добра лечебно-диагностична рехабилитационна база и виcoкоквалифицирани 
медицински експерти са основнитe фактори за развиването на Велинград кaтo първокачествен народен и интернационален туристически комплекс.
Сред най-забележителните, сантиментални и тайнствени кътове на Велинград е изворът Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от знаците на града. Той се намира в квартал „ Чепино ”, който е една от трите термални зони във Велинград. Тук се намира и карстовият извор Клептуза. Големи количества от водата му се употребяват за питейни потребности, другата част от водата образува две красиви езера, които по-късно се вливат в Чепинска река. Паркът „ Клептуза “ е построен със лични средства от някогашната селска община с. Чепино–Баня, като първото езеро е издигнато през 1933 година
Инфо: www.visitvelingrad.weebly.com
