Шефът на l'Occitane Райнолд Гайгер: Сляпо следваме санкциите срещу Русия, те се връщат като бумеранг
Райнолд Гайгер, “Фигаро”
" Не за първи път глобите, инициирани от Съединени американски щати, засягат директно европейските компании, както беше в тази ситуация с изтеглянето им от Виенското съглашение за иранската нуклеарна стратегия. Историята се повтаря през днешния ден в Русия по още по-пагубен метод. Престижният Йейлски университет, присвоявайки си правото на цензор в индустриалния свят, изготви лист на фирмите, работещи в Русия, като дава положителни и неприятни точки според от това дали тези компании са прекратили или не наличието си в страната. Този лист с имена на компании, които към момента имат активност в Русия, беше хвърлен в обществените мрежи, които по-късно се развилняха. В този миг, за по-малко от час, l'Occitane се сблъска с няколкостотин офанзиви и също толкоз закани за протест, с цел да напусне Русия. Нещо, което, за жалост, трябваше да направи, тъй като отмъстителността на интернет потребителите ставаше отвратително и рискуваше да заплаши активността ѝ в други райони на света ". Австрийският милиардер Райнолд Гайгер, общоприет шеф на козметичната компания L'Occitane, обществено слага под въпрос в своя публикация във " Фигаро " резултата от глобите против Русия, които се връщат като бумеранг върху Европа. За първи път предприемач от международен мащаб подлага на критика намерено от толкоз висока естрада политиката на наказания по отношение на Русия.
Еврото се срутва и пада съвсем до паритет с $ и швейцарския франк. Рублата е на най-високата си позиция макар глобите, въведени след нахлуването в Украйна. Няма подозрение, че не това беше търсеният резултат!
Като шеф на дружество мога единствено да се безпокоя, още повече, че инфлацията пораства и се задава криза.
Решавайки да нападне Украйна, президентът Путин докара войната до прага на Европа.
Тази експанзия е неприемлива и би трябвало да бъде изрично наказана. Трябва ли обаче да осъждаме съветския народ, който няма нищо общо с автократичното решение на президента Путин?
Трябва ли да прилагаме слепешком всеобхватни наказания, които не засягат безусловно съветските военни старания?
Въпреки че западните страни не са във война, връзките с Русия на Путин през днешния ден са мощно смутени.
Въпреки че Европа на 27-те най-сетне отдели някакви средства за развиване на единна защита, тя към момента е едвам в начален етап. Съединени американски щати остават неминуем фактор със своя мощен нуклеарен боеприпас, тъй като френските и английските нуклеарни сили не могат сами да възпират дейно Русия.
Тази обстановка оказва въздействие върху глобите, подхванати от Г-7, НАТО и Европейски Съюз, последствията от които имат резултат на бумеранг първо върху европейските стопански системи.
От своя страна, президентът Путин, който е построил специфични връзки с китайския си сътрудник Си Дзинпин, наподобява не е смутен от глобите върху съветския газ и нефт. Сега те се изнасят в по-големи количества за Китай, само че също и за Индия, до момента в който рестриктивните мерки санкционират европейските страни.
Не за първи път глобите, инициирани от Съединени американски щати, засягат директно европейските предприятия, както беше в тази ситуация с изтеглянето им от Виенското съглашение за иранската нуклеарна стратегия. Историята се повтаря през днешния ден в Русия по още по-пагубен метод.
Престижният Йейлски университет, присвоявайки си правото на цензор в индустриалния свят, изготви лист на фирмите, работещи в Русия, като дава положителни и неприятни точки според от това дали тези компании са прекратили или не наличието си в страната.
Този лист с имена на компании, които към момента имат активност в Русия, беше хвърлен в обществените мрежи, които по-късно се развилняха. В този миг, за по-малко от час, l'Occitane се сблъска с няколкостотин офанзиви и също толкоз закани за протест, с цел да напусне Русия. Нещо, което, за жалост, трябваше да направи, тъй като отмъстителността на интернет потребителите ставаше отвратително и рискуваше да заплаши активността ѝ в други райони на света.
За повече от четвърт век упорита работа ние развихме проспериращ бизнес в Русия. С огромна горест си мисля за нашите 720 чиновници, които трябваше да изоставим, напускайки страната.
Нашето наличие обаче, сходно на доста дребни и междинни предприятия, не способства по никакъв метод за военните старания на Путин и не можеше да се счита за колаборационистко.
Нищо не е просто в този спор, само че по какъв начин да не бъдеш отчаян, когато за един ден години на труд са сложени под въпрос от несправедливи решения?
Няма потребност да се прикриваме, тъй като същото отчаяние доминира, виждайки по какъв начин Европа се изтегля от Русия и отстъпва място на съветските и азиатски компании.
Шефът на дружество, подложен пред приключен факт, няма различен избор, с изключение на да се осланя на политиците, които в последна сметка вземат решение ориста на народите, които са ги избрали.
Не можем да упрекваме Съединени американски щати, когато пазят своите ползи, само че би трябвало да се тревожим, когато Европа изостава, тъй като към този момент няма визионери, които да пазят и поемат ориста ѝ, както в епохата на Чърчил, Аденауер и Дьо Гол.
Проблясък в този спор въпреки всичко е съглашението за зърното, подписано на 22 юли от Русия, Украйна, Турция и Организация на обединените нации. Разбира се, съглашението е доста нежно, само че би трябвало да се придържаме към него, с цел да живее вярата за слагане на завършек на тази война.
Когато мирът бъде подписан и глобите анулирани, ще би трябвало да се въоръжим с самообладание, с цел да бъдат възобновени изгубените пазарни дялове.
Тогава разочарованието ще е единствено мимолетно, тъй като предприемаческата тръпка в никакъв случай не умира.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
" Не за първи път глобите, инициирани от Съединени американски щати, засягат директно европейските компании, както беше в тази ситуация с изтеглянето им от Виенското съглашение за иранската нуклеарна стратегия. Историята се повтаря през днешния ден в Русия по още по-пагубен метод. Престижният Йейлски университет, присвоявайки си правото на цензор в индустриалния свят, изготви лист на фирмите, работещи в Русия, като дава положителни и неприятни точки според от това дали тези компании са прекратили или не наличието си в страната. Този лист с имена на компании, които към момента имат активност в Русия, беше хвърлен в обществените мрежи, които по-късно се развилняха. В този миг, за по-малко от час, l'Occitane се сблъска с няколкостотин офанзиви и също толкоз закани за протест, с цел да напусне Русия. Нещо, което, за жалост, трябваше да направи, тъй като отмъстителността на интернет потребителите ставаше отвратително и рискуваше да заплаши активността ѝ в други райони на света ". Австрийският милиардер Райнолд Гайгер, общоприет шеф на козметичната компания L'Occitane, обществено слага под въпрос в своя публикация във " Фигаро " резултата от глобите против Русия, които се връщат като бумеранг върху Европа. За първи път предприемач от международен мащаб подлага на критика намерено от толкоз висока естрада политиката на наказания по отношение на Русия.
Еврото се срутва и пада съвсем до паритет с $ и швейцарския франк. Рублата е на най-високата си позиция макар глобите, въведени след нахлуването в Украйна. Няма подозрение, че не това беше търсеният резултат!
Като шеф на дружество мога единствено да се безпокоя, още повече, че инфлацията пораства и се задава криза.
Решавайки да нападне Украйна, президентът Путин докара войната до прага на Европа.
Тази експанзия е неприемлива и би трябвало да бъде изрично наказана. Трябва ли обаче да осъждаме съветския народ, който няма нищо общо с автократичното решение на президента Путин?
Трябва ли да прилагаме слепешком всеобхватни наказания, които не засягат безусловно съветските военни старания?
Въпреки че западните страни не са във война, връзките с Русия на Путин през днешния ден са мощно смутени.
Въпреки че Европа на 27-те най-сетне отдели някакви средства за развиване на единна защита, тя към момента е едвам в начален етап. Съединени американски щати остават неминуем фактор със своя мощен нуклеарен боеприпас, тъй като френските и английските нуклеарни сили не могат сами да възпират дейно Русия.
Тази обстановка оказва въздействие върху глобите, подхванати от Г-7, НАТО и Европейски Съюз, последствията от които имат резултат на бумеранг първо върху европейските стопански системи.
От своя страна, президентът Путин, който е построил специфични връзки с китайския си сътрудник Си Дзинпин, наподобява не е смутен от глобите върху съветския газ и нефт. Сега те се изнасят в по-големи количества за Китай, само че също и за Индия, до момента в който рестриктивните мерки санкционират европейските страни.
Не за първи път глобите, инициирани от Съединени американски щати, засягат директно европейските предприятия, както беше в тази ситуация с изтеглянето им от Виенското съглашение за иранската нуклеарна стратегия. Историята се повтаря през днешния ден в Русия по още по-пагубен метод.
Престижният Йейлски университет, присвоявайки си правото на цензор в индустриалния свят, изготви лист на фирмите, работещи в Русия, като дава положителни и неприятни точки според от това дали тези компании са прекратили или не наличието си в страната.
Този лист с имена на компании, които към момента имат активност в Русия, беше хвърлен в обществените мрежи, които по-късно се развилняха. В този миг, за по-малко от час, l'Occitane се сблъска с няколкостотин офанзиви и също толкоз закани за протест, с цел да напусне Русия. Нещо, което, за жалост, трябваше да направи, тъй като отмъстителността на интернет потребителите ставаше отвратително и рискуваше да заплаши активността ѝ в други райони на света.
За повече от четвърт век упорита работа ние развихме проспериращ бизнес в Русия. С огромна горест си мисля за нашите 720 чиновници, които трябваше да изоставим, напускайки страната.
Нашето наличие обаче, сходно на доста дребни и междинни предприятия, не способства по никакъв метод за военните старания на Путин и не можеше да се счита за колаборационистко.
Нищо не е просто в този спор, само че по какъв начин да не бъдеш отчаян, когато за един ден години на труд са сложени под въпрос от несправедливи решения?
Няма потребност да се прикриваме, тъй като същото отчаяние доминира, виждайки по какъв начин Европа се изтегля от Русия и отстъпва място на съветските и азиатски компании.
Шефът на дружество, подложен пред приключен факт, няма различен избор, с изключение на да се осланя на политиците, които в последна сметка вземат решение ориста на народите, които са ги избрали.
Не можем да упрекваме Съединени американски щати, когато пазят своите ползи, само че би трябвало да се тревожим, когато Европа изостава, тъй като към този момент няма визионери, които да пазят и поемат ориста ѝ, както в епохата на Чърчил, Аденауер и Дьо Гол.
Проблясък в този спор въпреки всичко е съглашението за зърното, подписано на 22 юли от Русия, Украйна, Турция и Организация на обединените нации. Разбира се, съглашението е доста нежно, само че би трябвало да се придържаме към него, с цел да живее вярата за слагане на завършек на тази война.
Когато мирът бъде подписан и глобите анулирани, ще би трябвало да се въоръжим с самообладание, с цел да бъдат възобновени изгубените пазарни дялове.
Тогава разочарованието ще е единствено мимолетно, тъй като предприемаческата тръпка в никакъв случай не умира.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ