България почете паметта на жертвите на комунистическия режим
С панихида в катедралния храм „ Света Неделя “ в София и възпоменателни церемонии в страната беше маркиран 1 февруари – Денят на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим. Граждани, политици и общественици сведоха глава в памет на хилядите българи, починали или репресирани след 9 септември 1944 година
В столицата в „ Света Неделя “ беше отслужена панихида за убитите без съд и присъда офицери, бойци и цивилни жители. Богослужението беше водено от Браницкия свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, с благословението на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. Присъстващите сервираха цветя в символ на респект и благодарност към жертвите.
Датата 1 февруари е обвързвана с една от най-мрачните страници в българската история. В нощта на 1 против 2 февруари 1945 година са изпълнени смъртните присъди, произнесени от Първи състав на така наречен Народен съд против регентите княз Кирил Преславски Сакскобургготски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, както и против 17 министри. Присъдите са издадени въз основа на Наредба-закон за основаване на Народен съд, призната от държавното управление на Отечествения фронт на 6 октомври 1944 година
Общо Народният съд се произнася против 21 024 души в 131 процеса, като са издадени 10 897 присъди. На гибел са наказани 2618 души, измежду които регенти, министри, народни представители, генерали и висши офицери. Около 200 от наказаните на гибел са убити още преди провеждането на правосъдните процеси. Репресиите засягат и околните на наказаните – изселени са 4325 фамилии с близо 12 000 членове. Сред жертвите на режима са и повече от 250 православни свещеници, доста от които убити без съд и присъда.
Стотици софиянци се събраха и пред паметника на жертвите на комунистическия режим, където бяха поднесени венци и цветя. „ Не би трябвало да забравяме това, което се е случило преди 81 години, когато Народният съд прави най-големите репресии в Европа – точно в България “, съобщи водачът на Съюз на демократичните сили Румен Христов.
На 1 февруари 1945 година Първи и Втори висши сформира на Народния съд произнасят присъди без право на обжалване против тримата регенти, 22 министри, 67 народни представители от 24-тото Народно заседание, 47 генерали и висши офицери и осем царски съветници. Съдът е проведен от държавното управление на Отечествения фронт по разпореждане на Георги Димитров от Москва.
Денят се отбелязва публично в България от 2011 година, след решение на Министерския съвет по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов, импортирано от общественика Дими Паница. В претекстовете си държавното управление акцентира, че 1 февруари 1945 година слага началото на кървавите репресии против българския народ и се трансформира в знакова дата за националната памет.
Паметта на жертвите беше почетена и във Варна, както и в други градове на страната. „ На този ден свеждаме глава пред хилядите българи, лишени от живот, независимост и достолепие поради своите убеждения. Паметта е акт на правдивост и отговорност към бъдещето “, обявиха участници във възпоменателните събития.
С отбелязването на 1 февруари България още веднъж припомня, че познаването на истината за тоталитарното минало е изискване за отбрана на свободата, демокрацията и човешките права през днешния ден.




