Не искай гаранции, не искай сигурност - такива неща светът не познава ♥ Рей БРЕДБЪРИ
(Ray Bradbury and Robert Bloch, 1977)
451° по Фаренхайт
Дядо ми умря още когато бях дребен. Той беше ваятел. Той също по този начин беше изключително мил човек, който се раздаваше на хората; той оказа помощ да се разчистят бордеите в нашия град, правеше ни играчки и през живота си извърши милион неща - ръцете му в никакъв случай не бездействуваха. И когато умря, внезапно разбрах, че напълно не рева за него, а за нещата, които той правеше. Плачех, тъй като съзнавах, че той в никакъв случай към този момент няма да може да ги прави, че в никакъв случай към този момент няма да може да издълбае парче дърво, да ни оказва помощ да отглеждаме гълъби в задния двор или да свири на цигулка и да ни разправя анекдоти, както единствено той умееше. Той беше станал част от нас и когато умря, с него умряха и всичките му каузи и към този момент нямаше кой да ги прави по същия метод. Той беше необикновен. Но беше нужен човек. И до момента не съм съумял да се примиря със гибелта му. Често си мисля какъв брой доста прелестни дърворезби не се родиха, тъй като той умря. От какъв брой доста анекдоти се лиши светът; какъв брой доста гълъби се върнаха по домовете си, без неговите ръце да ги погалят. Той даваше смисъл на живота. Правеше нещо за света. В нощта, в която той си отиде, светът обедня с 10 милиона положителни каузи.
…Дядо ми споделяше, че всеки би трябвало да остави нещо след себе си, когато почине. Дете или книга, картина или къща, даже стена - която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по подобен метод, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.
Няма значение какво правиш, споделяше той, стига единствено с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще наподобява на теб, откакто отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата сред индивида, който единствено коси полянката и същинския градинар, споделяше той. От косача няма да има диря, градинарят ще остане там цялостен живот.
…Веднъж, преди петдесет години, дядо ми ми сподели няколко кино лентата за ракетите „ Фау-2 “. Виждали ли сте в миналото гъбата на атомната бомба от двеста хиляди благи височина? Тя не съставлява нищо, просто убождане с топлийка. Въпреки цялата пустота към нея. Дядо ми ни прожектира тези филми десетина пъти и сподели, че един ден нашите градове ще разпрострат прегръдки и ще пуснат в себе си повече зеленина, земя, природа, с цел да помнят хората, че на нас ни е отделено малко място на земята и че ние живеем измежду тази природа, която може да си вземе назад всичко, дето ни е дала, единствено като извие ураганите си против нас или като изпрати морските си стихии, с цел да ни покаже, че не сме чак толкоз всемогъщи. „ Ако не помним дебнещата пустота на нощта - казваше дядо, - някой ден тя ще пристигна и ще ни превземе единствено тъй като сме не запомнили какъв брой ужасна и действителна може да бъде тя. “ Разбирате ли? - Грейнджър се обърна към Монтег. - Дядо умря по този начин от дълго време, само че в случай че разтворите черепа ми, в гънките на мозъка ще намерите отпечатъците от неговите пръсти. Той ме докосна с ръка. Както към този момент ви споделих, той беше ваятел. „ Мразя римляните с тяхното status quo - казваше той. - Напълни очите си с чудеса, живей сякаш ще умреш след 10 секунди. Опознай света. Той е по-фантастичен, в сравнение с всяка изфабрикувана фантазия, за която си даваш парите. Не искай гаранции, не искай сигурност - такива неща светът не познава. И в случай че ги имаше, те биха приличали на огромния безделник, който ден след ден виси надолу с главата от клона на някое дърво и проспива живота си. По дяволите! - казваше той. - Раздрусай дървото и дано ленивецът се строполи на земята. “
Избрано от: „ 451° по Фаренхайт “, Рей Бредбъри, алманах „ Черно слънце “, изд. „ Народна просвета “, 1990
Снимка: Рей Бредбъри през 1977 година, commons.wikimedia.org
