Равноденствие и слънцестоене: Каква е разликата
Равноденствията настъпват през март и септември и бележат времето, когато Слънцето е тъкмо над екватора по обяд. В Северното полукълбо това е сигнал за началото на пролетта (през март), а в Южното полукълбо – за началото на есента.
Мартенското равноденствие постоянно се назовава пролетно равноденствие. Тъй като земната ос е наклонена и ориентацията ни към Слънцето се трансформира през годината, настава миг, в който продължителността на дните е почти идентична, тъй като Слънцето се намира на небесния екватор. Това дава почти 12 часа и дневна, и нощна светлина според от дистанцията до екватора.
Тъй като равноденствията са измерими астрономически събития, които се случват всяка година, те могат да бъдат предсказани с акуратност до минута. Така през 2024 година съгласно НАСА мартенското равноденствие ще настъпи в 05:06 сутринта през днешния ден, 20 март, българско време.
Слънцестоенето настава два пъти годишно: през зимата и лятното. Според Метрологичната работа последното настава към 21 юни в Северното полукълбо, до момента в който зимното се случва към 21 декември.
По време на лятното Слънцето доближава най-високата си точка през годината, а по време на зимното то доближава най-ниската. Това е времето през годината, когато пътят на Слънцето е най-отдалечен на север или на юг от екватора, написа Британика, когато полюсите на планетата са извънредно наклонени към Слънцето или се отдалечават от него.
Ъгълът на Земята към оста ѝ, който е почти 23,5 градуса, играе значима роля за слънцестоенето. По време на лятното слънцестоене Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, което усилва броя на часовете слънчева светлина на някои места, като да вземем за пример Арктика, където те може да да доближат 24 часа. Това води до концепцията, че зимното слънцестоене е най-краткият ден в годината, а лятното слънцестоене е най-дългият ден в годината.
