БАН: Изчерпват се компонентите, които подпомагаха растежа на българската икономика
Растежът в България не е догонващ и, в случай че желаеме да стигнем междинния приход в Европейски Съюз, би трябвало да чакаме още десетилетия. Това сподели за БНР доцент Григор Сарийски от Икономическия институт на Българска академия на науките в коментар на оповестения тази седмица от Института Доклад за икономическото развиване и политика у нас.
„ Ако погледнете напредъка на България от времето на присъединението към Европейски Съюз, когато България имаше към 35% от Брутният вътрешен продукт на човек по паритетна покупателна дарба, за тези повече от 10 години сме съумели да догоним малко над 10 процентни пункта. Сега завършваме с 49%. Направете сметка какъв брой би трябвало да догонваме Европа, с цел да можем да наваксаме останалите 51 “. Неприятното е, че нещата, на които българската стопанска система можеше да разчита – всички съставни елементи, които подкрепяха растежа на стопанската система досега, на процедура към този момент се изчерпват “.
България към момента не е съумяла да построи и произвеждане на приключен артикул, а се създават най-вече съставни елементи и елементи, а „ високата заплата я носи приключеният артикул – там, където вземат участие инженери, техници и дипломиран личен състав “. Според него тези производства са обвързани с по-малки заплати, които могат да обезпечат „ обичайно битие, само че никога не и високи приходи “.
През 2018 година 76% от оповестените свободни работни места са били за хора без подготовка, добави Сарийски, съгласно който търсенето е най-вече за обслужващ личен състав.
„ Как може да имате положителни заплати, в случай че структурата на работната ръка ви е такава… Бизнесът не търси квалифицирана работна ръка – хора с в действителност висока подготовка. Именно заради тази причина хората с висше обучение непрекъснато напущат страната. Средно за една година от България излизат някъде към 25-26 000 индивида. Връща се дребна част, само че главно хора, които са малко преди пенсия… “.
Ученият е уверен, че не би трябвало да се съпоставяме с темповете на междинния европейски напредък, тъй като при големите стопански системи, той е по-малък. Сравнение би трябвало да се прави със страните от Централна и Източна Европа, а там България, от 2009 година насам, не е излизала нито веднъж преди всичко:
„ Дълги години разчитахме на външноориентиран напредък, само че този модел към този момент се изчерпа. Трябва да разчитаме на вътрешни вестници, на вътрешно ползване “.
Директорът на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ Любен Томев разяснява в предаването " Неделя 150 " по " Хоризонт " Четвъртия годишен отчет от груповото договаряне на работните заплати през 2018 година и настояването на синдикалистите за 900 лева минимална минимална работна заплата до 2022 година и междинна работна заплата от 1000 евро тогава. Той се съгласи със Сарийски, че би трябвало да се развиват перспективни браншове и сектори, които носят добавена стойност, само че разяснява, че „ ниската безработица напълно не значи, че се покачва продуктивността на труда “, тъй като служащите се включват в претовареност, „ която на практика не носи висока добавена стойност “. Според него обаче е допустимо приходите на работещите да се покачат посредством преразпределение на основаните приходи.
„ В отчета акцентираме, че през последните 7-8 години има позитивна наклонност в разпределението, тъй като от близо 37% отплата на наемния труд в Брутният вътрешен продукт за този интервал този дял доближи до 43%. Това значи наклонност на преразпределение на основания артикул от капитала към наемния труд. Това са близо 7 милиарда лв. единствено от смяната в това съответствие “.
Има какво да се желае, тъй като, „ в случай че Брутният вътрешен продукт е достигнал 49% средноевропейското ниво, то работните заплати надалеч не са на това ниво в стандарт на покупателна дарба “.
КНСБ има и рекомендации – за повишение степента на покритие на наемния труд с групови трудови контракти
„ Официалната статистика демонстрира, че където има групово договаряне, работната заплата е с 12% по-висока от там, където няма “.
Реформи в данъчната система също биха помогнали за превъзмогване на неравенствата. Според Томев у нас е налице „ абсурден данъчен модел “, в който 75% от данъчните доходи се образуват от косвени налози – Данък добавена стойност, акцизи и така нататък, а незначителен дял заемат с налог приходи, налог облага и така нататък
Тонев посочи, че проектът „ Юнкер “ е бил показан като инструмент, с който да се реализира по-голяма кохезия в Европейски Съюз, само че огромните стратегически планове са били осъществените стопански системи и това е задълбочило неравенството.
Сарийски направи прилика сред настояванията на синдикатите и следвоенна Франция:
„ Тогава заплатите порастват точно под натиска на френските синдикати, делът на разноските за хонорари се усилва в Брутният вътрешен продукт и френското държавно управление взема решение казуса по един доста простоват метод – вкарва служащи от някогашните си колонии. Именно заради тази причина, като се разноските през днешния ден по улиците на Париж и на който и да е огромен френски град, ще видите хора, които не са с бял цвят на кожата. Нещо сходно се получи и в България – спомнете си предходната година големя напън, който упражни бизнесът върху Народното събрание и това беше претворено в закон, тъй че да бъде улеснено внасянето на работна ръка от чужбина “.
Единственото, което може да направи страната, е да обезпечи посланичество на елементарните гласоподаватели. В рамките на законодателните начинания би трябвало да бъдат прокарвани такива начинания, които да поддържат богатството на хората, безапелационен е ученият, съгласно който е нужен и „ малко повече кураж от страна на политиците “:
„ Българската стопанска система занапред ще би трябвало да се оправя с чисто оперативни проблеми, тъй че по никакъв метод не може да мисли за някакво преструктуриране! “.
Относно задълбочаващата се разлика в заплатите сред обособените райони у нас, констатирана от КНСБ, ученият от Българска академия на науките разяснява, че това може да бъде преодоляно, в случай че се „ обезпечи малко повече автономия на районите “:
„ България е страната с най-зависими общински финанси от целия Европейски Съюз. Държавата иззе от общините огромна част от техните доходи – споделените налози, пътния налог, данъкът върху наследството беше понижен, който влиза в бюджетите на общините, и по този начин нататък. Общините не могат да разчитат на нищо друго с изключение на на милостта на Министерство на финансите, което обезпечава само концентрация и опазване на статуквото, само че не и провеждането на някакви локални начинания “.
Демографският проблем е голям и се демонстрира точно в ликвидирането на някои от обитаемоте места, уточни Сарийски:
„ Кой ще отиде да влага в едно обитаемо място, в което имате застаряващо население? “, попита той.
Сарийски даде образец с Китай, където през 70-те и 80-те години на предишния век е било взето решение вложенията да бъдат привличани в малко обитаемоте и необлагодетелствани райони. Томев акцентира, че е належащо стимулиране на вложенията. Сарийски обаче бе безапелационен, че това би било мъчно:
„ Има два големи казуса в България, които, до момента в който не бъдат решени, не можем да приказваме за никакви вложения. Първо, България се намира на 118-о място в класацията на Световния стопански конгрес по отбрана на правото на благосъстоятелност. Кой глупак би вложил в такава страна?! Между другото, тази позиция я поддържаме от повече от 10 години! На второ място – качество на пътищата. България, съгласно класацията на Европейска комисия, се намира на едно от последните 4 места по качество на пътищата. След 10 години вложения в автомагистрали и пътища, България има все същата неприятна инфраструктура, каквото имаше и в миналото “.
„ Ако погледнете напредъка на България от времето на присъединението към Европейски Съюз, когато България имаше към 35% от Брутният вътрешен продукт на човек по паритетна покупателна дарба, за тези повече от 10 години сме съумели да догоним малко над 10 процентни пункта. Сега завършваме с 49%. Направете сметка какъв брой би трябвало да догонваме Европа, с цел да можем да наваксаме останалите 51 “. Неприятното е, че нещата, на които българската стопанска система можеше да разчита – всички съставни елементи, които подкрепяха растежа на стопанската система досега, на процедура към този момент се изчерпват “.
България към момента не е съумяла да построи и произвеждане на приключен артикул, а се създават най-вече съставни елементи и елементи, а „ високата заплата я носи приключеният артикул – там, където вземат участие инженери, техници и дипломиран личен състав “. Според него тези производства са обвързани с по-малки заплати, които могат да обезпечат „ обичайно битие, само че никога не и високи приходи “.
През 2018 година 76% от оповестените свободни работни места са били за хора без подготовка, добави Сарийски, съгласно който търсенето е най-вече за обслужващ личен състав.
„ Как може да имате положителни заплати, в случай че структурата на работната ръка ви е такава… Бизнесът не търси квалифицирана работна ръка – хора с в действителност висока подготовка. Именно заради тази причина хората с висше обучение непрекъснато напущат страната. Средно за една година от България излизат някъде към 25-26 000 индивида. Връща се дребна част, само че главно хора, които са малко преди пенсия… “.
Ученият е уверен, че не би трябвало да се съпоставяме с темповете на междинния европейски напредък, тъй като при големите стопански системи, той е по-малък. Сравнение би трябвало да се прави със страните от Централна и Източна Европа, а там България, от 2009 година насам, не е излизала нито веднъж преди всичко:
„ Дълги години разчитахме на външноориентиран напредък, само че този модел към този момент се изчерпа. Трябва да разчитаме на вътрешни вестници, на вътрешно ползване “.
Директорът на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ Любен Томев разяснява в предаването " Неделя 150 " по " Хоризонт " Четвъртия годишен отчет от груповото договаряне на работните заплати през 2018 година и настояването на синдикалистите за 900 лева минимална минимална работна заплата до 2022 година и междинна работна заплата от 1000 евро тогава. Той се съгласи със Сарийски, че би трябвало да се развиват перспективни браншове и сектори, които носят добавена стойност, само че разяснява, че „ ниската безработица напълно не значи, че се покачва продуктивността на труда “, тъй като служащите се включват в претовареност, „ която на практика не носи висока добавена стойност “. Според него обаче е допустимо приходите на работещите да се покачат посредством преразпределение на основаните приходи.
„ В отчета акцентираме, че през последните 7-8 години има позитивна наклонност в разпределението, тъй като от близо 37% отплата на наемния труд в Брутният вътрешен продукт за този интервал този дял доближи до 43%. Това значи наклонност на преразпределение на основания артикул от капитала към наемния труд. Това са близо 7 милиарда лв. единствено от смяната в това съответствие “.
Има какво да се желае, тъй като, „ в случай че Брутният вътрешен продукт е достигнал 49% средноевропейското ниво, то работните заплати надалеч не са на това ниво в стандарт на покупателна дарба “.
КНСБ има и рекомендации – за повишение степента на покритие на наемния труд с групови трудови контракти
„ Официалната статистика демонстрира, че където има групово договаряне, работната заплата е с 12% по-висока от там, където няма “.
Реформи в данъчната система също биха помогнали за превъзмогване на неравенствата. Според Томев у нас е налице „ абсурден данъчен модел “, в който 75% от данъчните доходи се образуват от косвени налози – Данък добавена стойност, акцизи и така нататък, а незначителен дял заемат с налог приходи, налог облага и така нататък
Тонев посочи, че проектът „ Юнкер “ е бил показан като инструмент, с който да се реализира по-голяма кохезия в Европейски Съюз, само че огромните стратегически планове са били осъществените стопански системи и това е задълбочило неравенството.
Сарийски направи прилика сред настояванията на синдикатите и следвоенна Франция:
„ Тогава заплатите порастват точно под натиска на френските синдикати, делът на разноските за хонорари се усилва в Брутният вътрешен продукт и френското държавно управление взема решение казуса по един доста простоват метод – вкарва служащи от някогашните си колонии. Именно заради тази причина, като се разноските през днешния ден по улиците на Париж и на който и да е огромен френски град, ще видите хора, които не са с бял цвят на кожата. Нещо сходно се получи и в България – спомнете си предходната година големя напън, който упражни бизнесът върху Народното събрание и това беше претворено в закон, тъй че да бъде улеснено внасянето на работна ръка от чужбина “.
Единственото, което може да направи страната, е да обезпечи посланичество на елементарните гласоподаватели. В рамките на законодателните начинания би трябвало да бъдат прокарвани такива начинания, които да поддържат богатството на хората, безапелационен е ученият, съгласно който е нужен и „ малко повече кураж от страна на политиците “:
„ Българската стопанска система занапред ще би трябвало да се оправя с чисто оперативни проблеми, тъй че по никакъв метод не може да мисли за някакво преструктуриране! “.
Относно задълбочаващата се разлика в заплатите сред обособените райони у нас, констатирана от КНСБ, ученият от Българска академия на науките разяснява, че това може да бъде преодоляно, в случай че се „ обезпечи малко повече автономия на районите “:
„ България е страната с най-зависими общински финанси от целия Европейски Съюз. Държавата иззе от общините огромна част от техните доходи – споделените налози, пътния налог, данъкът върху наследството беше понижен, който влиза в бюджетите на общините, и по този начин нататък. Общините не могат да разчитат на нищо друго с изключение на на милостта на Министерство на финансите, което обезпечава само концентрация и опазване на статуквото, само че не и провеждането на някакви локални начинания “.
Демографският проблем е голям и се демонстрира точно в ликвидирането на някои от обитаемоте места, уточни Сарийски:
„ Кой ще отиде да влага в едно обитаемо място, в което имате застаряващо население? “, попита той.
Сарийски даде образец с Китай, където през 70-те и 80-те години на предишния век е било взето решение вложенията да бъдат привличани в малко обитаемоте и необлагодетелствани райони. Томев акцентира, че е належащо стимулиране на вложенията. Сарийски обаче бе безапелационен, че това би било мъчно:
„ Има два големи казуса в България, които, до момента в който не бъдат решени, не можем да приказваме за никакви вложения. Първо, България се намира на 118-о място в класацията на Световния стопански конгрес по отбрана на правото на благосъстоятелност. Кой глупак би вложил в такава страна?! Между другото, тази позиция я поддържаме от повече от 10 години! На второ място – качество на пътищата. България, съгласно класацията на Европейска комисия, се намира на едно от последните 4 места по качество на пътищата. След 10 години вложения в автомагистрали и пътища, България има все същата неприятна инфраструктура, каквото имаше и в миналото “.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ