Забавените плащания у нас стигнаха 25 на сто
Расте делът на просрочените и на несъбираемите вземания както в Европа, по този начин и в България. Нивата им за Европа се повишават с два процентни пункта от 2019 година насам. България следва общата европейска наклонност в индикаторите за просрочени вземания, които стигат 25 % тази година. Това демонстрират данните от изследването на EOS " Навици на заплащане в Европа " 2022. Проучването тази година се организира за 13-ти следващ път взаимно с самостоятелния институт за пазарни изследвания " Kantar TNS " и обгръща 3200 компании в 16 европейски страни. То е извършено в интервала март-април тази година. В България са интервюирани 200 компании от сферата на търговията, промишлеността и услугите с годишен оборот над 5 млн. евро.
Един на всеки пет клиенти в Западна Европа и един на всеки четири в Източна Европа заплащат сметките си със забавяне или въобще не заплащат. България следва тази отрицателна наклонност цели 25 % от издадените фактури се просрочват или не се заплащат изобщо (при приблизително 21 на 100 за Европа и 24 % за Източна Европа), уточни комерсиалният управител на EOS за България Стела Петрова. Тя добави, че при жителите този дял е повишен с четири процентни пункта - от 18 % през 2019 година на 22 на 100 през 2022 година
Българският бизнес също се подрежда в групата с влошена дисциплинираност - 25 % от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се заплащат със забавяне или въобще не се погасяват (при приблизително равнище за Европа от 22 на сто). Другите страни със подобен дял нередовни заплащания са Гърция и Словакия (27 процента), Румъния (25 на сто), Унгария, Хърватия и Полша (24 процента).
Средно с 2 дни се е нараснал интервалът на просрочие по отношение на равнищата от 2019 година България е под междинното равнище на просрочие за Европа, където частните клиенти заплащат със забавяне от 19 дни, а бизнес клиентите - с 24 дни, разяснява Петрова. Тя изясни, че съвсем 60 на 100 от фирмите в Източна Европа страдат от понижени облаги.
Всяка пета компания в Европа е застрашена от банкрут заради неплатени фактури (средно 22 % за България по отношение на 20 на 100 за Източна Европа), сочат още данните от изследването. Най-забележим отрицателен растеж по този индикатор за Източна Европа се следи в Словения, където този дял през 2022 година е 19 на 100, по отношение на 8 % през 2019 година България е единствената страна в Европа, при която индикаторът понижава от 24 % през 2019 година на 22 на 100 за 2022 година У нас проблемите, произлизащи от просрочени и несъбираеми вземания, най-често са понижени облаги (58%), липса на ликвидност (51%), както и по-високи разноски за лихви (49%). За последните две години над една трета от българските компании са подхванали дейности по предоговаряне изискванията на заплащане при просрочващи клиенти в опит да компенсират отрицателните резултати от КОВИД-19 и икономическата рецесия. За 33% от интервюираните резултатът се мери в лимитирани вложения, 30 на 100 редуцират чиновници или не наемат нови, а 29 % усилват цените на създаваните от тях артикули и услуги.
>
>
Един на всеки пет клиенти в Западна Европа и един на всеки четири в Източна Европа заплащат сметките си със забавяне или въобще не заплащат. България следва тази отрицателна наклонност цели 25 % от издадените фактури се просрочват или не се заплащат изобщо (при приблизително 21 на 100 за Европа и 24 % за Източна Европа), уточни комерсиалният управител на EOS за България Стела Петрова. Тя добави, че при жителите този дял е повишен с четири процентни пункта - от 18 % през 2019 година на 22 на 100 през 2022 година
Българският бизнес също се подрежда в групата с влошена дисциплинираност - 25 % от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се заплащат със забавяне или въобще не се погасяват (при приблизително равнище за Европа от 22 на сто). Другите страни със подобен дял нередовни заплащания са Гърция и Словакия (27 процента), Румъния (25 на сто), Унгария, Хърватия и Полша (24 процента).
Средно с 2 дни се е нараснал интервалът на просрочие по отношение на равнищата от 2019 година България е под междинното равнище на просрочие за Европа, където частните клиенти заплащат със забавяне от 19 дни, а бизнес клиентите - с 24 дни, разяснява Петрова. Тя изясни, че съвсем 60 на 100 от фирмите в Източна Европа страдат от понижени облаги.
Всяка пета компания в Европа е застрашена от банкрут заради неплатени фактури (средно 22 % за България по отношение на 20 на 100 за Източна Европа), сочат още данните от изследването. Най-забележим отрицателен растеж по този индикатор за Източна Европа се следи в Словения, където този дял през 2022 година е 19 на 100, по отношение на 8 % през 2019 година България е единствената страна в Европа, при която индикаторът понижава от 24 % през 2019 година на 22 на 100 за 2022 година У нас проблемите, произлизащи от просрочени и несъбираеми вземания, най-често са понижени облаги (58%), липса на ликвидност (51%), както и по-високи разноски за лихви (49%). За последните две години над една трета от българските компании са подхванали дейности по предоговаряне изискванията на заплащане при просрочващи клиенти в опит да компенсират отрицателните резултати от КОВИД-19 и икономическата рецесия. За 33% от интервюираните резултатът се мери в лимитирани вложения, 30 на 100 редуцират чиновници или не наемат нови, а 29 % усилват цените на създаваните от тях артикули и услуги.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ