Жилищните кредити в България се превръщат в проблем на икономиката*
Ръстът на ипотечния заем става все по-обезпокоителен. За последните 12 месеца до края на декември 2023 година общият размер на отпуснатите от банките ипотечни заеми за семействата нараства с 20.5%. Темпът на повишаване продължава да се форсира в последните месеци – противоположно на протичащото се в Европа. Ръстът при ипотечния заем на годишна база минава 10% за пръв път през април 2018 година, шокът от пандемията минимално и за няколко месеца забавя процеса, следва ново ускоряване и през август 2021 година растежът надвишава 15%, а от началото на 2022 година – към този момент и 18%. За съпоставяне – в еврозоната като цяло общият размер на отпуснатите жилищни заеми остава неизменен за 12-те месеца до края на ноември 2023 година
С кредитната си политика комерсиалните банки оказват мощно влияние върху пазара на жилища, с всички произлизащи резултати върху строителството и обвързваните с него и покупко-продажбите с парцели стопански действия. Само за последните два месеца на 2023 година чистото нарастване на ипотечния заем е 823 милиона лв., за цялата 2023 година банките са „ инжектирали “ в допълнение 3.4 милиарда лв. на пазара, а за последните 3 години – над 7.9 милиарда. Ако интензивността от последните месеци се резервира, това ще значи нови 5 милиарда лв. в нарастване на търсенето на жилища през 2024 година
Средната рента по жилищните заеми за семействата остава на исторически рекордно ниска стойност от 2.58% – даже по-ниско отпреди година. В същото време, за 24 месеца междинната рента в еврозоната се усилва с над 2.7 процентни пункта до над 4%, като в четири страни е над 5%, в Италия е над 4.6%, в Германия е над 4.2%.
Такова положение на пазара не може да е стабилно в дълготраен проект. Най-малко, у нас множеството заеми са на практика с плаваща рента, като длъжникът се съгласява да заплаща избрана надбавка над настоящата рента по депозитите. Резонно е да се запитаме дали реалистично чакаме лихвата по банков депозит да остане 0% до 2044 или 2054 година.
Ограничаването на мащабите и скоростта на тази кредитна агресия наподобява ще наложи спомагателни ограничения от страна на централната банка. Управителят на Българска народна банка към този момент даде сигнал, че може да се вкарат „ …на редовно равнище на условия към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата “. Освен, несъмнено, в случай че самите търговски банки не трансформират сами тактиките си. Алтернативата е този кредитен взрив да бъде охладен внезапно и мъчително от външни, и евентуално – изненадващи – фактори, с всички неизбежни макроикономически последствия за българската стопанска система.
*Заглавието е на редакцията
Източник: Институт за пазарна икономика
С кредитната си политика комерсиалните банки оказват мощно влияние върху пазара на жилища, с всички произлизащи резултати върху строителството и обвързваните с него и покупко-продажбите с парцели стопански действия. Само за последните два месеца на 2023 година чистото нарастване на ипотечния заем е 823 милиона лв., за цялата 2023 година банките са „ инжектирали “ в допълнение 3.4 милиарда лв. на пазара, а за последните 3 години – над 7.9 милиарда. Ако интензивността от последните месеци се резервира, това ще значи нови 5 милиарда лв. в нарастване на търсенето на жилища през 2024 година
Средната рента по жилищните заеми за семействата остава на исторически рекордно ниска стойност от 2.58% – даже по-ниско отпреди година. В същото време, за 24 месеца междинната рента в еврозоната се усилва с над 2.7 процентни пункта до над 4%, като в четири страни е над 5%, в Италия е над 4.6%, в Германия е над 4.2%.
Такова положение на пазара не може да е стабилно в дълготраен проект. Най-малко, у нас множеството заеми са на практика с плаваща рента, като длъжникът се съгласява да заплаща избрана надбавка над настоящата рента по депозитите. Резонно е да се запитаме дали реалистично чакаме лихвата по банков депозит да остане 0% до 2044 или 2054 година.
Ограничаването на мащабите и скоростта на тази кредитна агресия наподобява ще наложи спомагателни ограничения от страна на централната банка. Управителят на Българска народна банка към този момент даде сигнал, че може да се вкарат „ …на редовно равнище на условия към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата “. Освен, несъмнено, в случай че самите търговски банки не трансформират сами тактиките си. Алтернативата е този кредитен взрив да бъде охладен внезапно и мъчително от външни, и евентуално – изненадващи – фактори, с всички неизбежни макроикономически последствия за българската стопанска система.
*Заглавието е на редакцията
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ