Почина проф. Ивайло Дичев
Рано тази заран е умрял професорът по културна антропология Ивайло Дичев. Това заяви на профила си дипломатът и политик Стефан Тафров.. Близки на Дичев също са удостоверили пред " Дневник ".
Ивайло Стефанов Дичев (род. в София, 28.03.1955) е наследник на писателя Стефан Дичев и на художничката Лиляна Дичева. Завършва гимназия в София (1973) и британска лингвистика в Софийския университет (1979). Работи като редактор във в. „ Орбита “ и в издателство „ Български публицист “ (1985–1987), помощник в Информационния център към Съюз на българските писатели.
От 1990 е помощник в катедрата „ Логика, нравственос, хармония “ в Софийския университет. През 1991 специализира в Сорбоната в Париж. Защитава докторат на тематика „ Проблемът за създателя и целостта на творбата “ (1993) в Софийския университет и докторат във факултета по История и семиология на текста и облика в университета Париж-VII „ Дени Дидро “ (1996). Професор по културна антропология в Софийския университет (2001); шеф на магистърска стратегия „ Културна антропология “ (от 2002); основател и редактор на онлайн списанието за културни проучвания „ Семинар БГ “ (www.seminarbg.eu); асоцииран учител в университета Париж-X. Научните му проучвания и изявления са в региона на естетиката, обществените науки, политическата просвета, градската антропология, балканските идентичности и новите медии.
Ивайло Дичев е белетрист и есеист. Дебютира с описа „ Континентът потъва “ във в. „ Пулс “ (1977). Писателят е представител на младото потомство разказвачи от 80-те години на ХХ в., насочени към идейно-естетическите постулати на постмодернизма и повествователната техника на „ новия разказ “.
Основна тематика в творчеството му е самоидентификацията на актуалната персона в един релативизиран свят на разпадащи се обществени и нравствени правила. В първите си сборници с разкази и новели Ив. Дичев изследва мисловните и поведенчески стандарти, които детерминират изборите и личностната реализация на съвременника. Конструира съвременно изложение, наситено с разнообразни културно-комуникативни кодове. Романът „ Идентификация “ иронично белетризира теорията за романовия род, демаскира механизмите на неговото „ правене “ и обществена реализация, разобличава обществения и езиковия конформизъм на пишещия човек. Експериментален и синкретичен темперамент имат и идващите му творби, което затруднява жанровото им установяване. Дичев преглежда житейските феномени през призмата на модерните метафизичен, социологически и литературоведски теории, като основава самобитно метаравнище на художествените внушения. Авторът уголемява словесните смисли посредством въвеждането в текста на графични изображения – снимки, шрифтове, рисунки. Художествените му текстове от началото на 90-те години на ХХ в. усилват внушението за „ научност “ и „ литературност “, открояват интелектуалната отдалеченост и критическа рефлексия, акцентират обществената безтегловност и ценностната безформеност на актуалната персона. Сценарист на кино лентата „ Заплахата “ (1980).
Ивайло Дичев е създател на девет научни книги по проблеми на естетиката, социологията, философията и културната антропология. Дисертационният му труд преглежда авторовата фигура в системата на художествената връзка и нейното културно превъзмогване. Колумнист за Дойче Веле и други български и европейски издания
Носител е на премиите за есеистика Паница (1999), Черноризец Храбър (2002) и Димитър Пешев (2005).
Негови творби са преведени на британски, немски, съветски, маджарски, френски и др. езици.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Ивайло Стефанов Дичев (род. в София, 28.03.1955) е наследник на писателя Стефан Дичев и на художничката Лиляна Дичева. Завършва гимназия в София (1973) и британска лингвистика в Софийския университет (1979). Работи като редактор във в. „ Орбита “ и в издателство „ Български публицист “ (1985–1987), помощник в Информационния център към Съюз на българските писатели.
От 1990 е помощник в катедрата „ Логика, нравственос, хармония “ в Софийския университет. През 1991 специализира в Сорбоната в Париж. Защитава докторат на тематика „ Проблемът за създателя и целостта на творбата “ (1993) в Софийския университет и докторат във факултета по История и семиология на текста и облика в университета Париж-VII „ Дени Дидро “ (1996). Професор по културна антропология в Софийския университет (2001); шеф на магистърска стратегия „ Културна антропология “ (от 2002); основател и редактор на онлайн списанието за културни проучвания „ Семинар БГ “ (www.seminarbg.eu); асоцииран учител в университета Париж-X. Научните му проучвания и изявления са в региона на естетиката, обществените науки, политическата просвета, градската антропология, балканските идентичности и новите медии.
Ивайло Дичев е белетрист и есеист. Дебютира с описа „ Континентът потъва “ във в. „ Пулс “ (1977). Писателят е представител на младото потомство разказвачи от 80-те години на ХХ в., насочени към идейно-естетическите постулати на постмодернизма и повествователната техника на „ новия разказ “.
Основна тематика в творчеството му е самоидентификацията на актуалната персона в един релативизиран свят на разпадащи се обществени и нравствени правила. В първите си сборници с разкази и новели Ив. Дичев изследва мисловните и поведенчески стандарти, които детерминират изборите и личностната реализация на съвременника. Конструира съвременно изложение, наситено с разнообразни културно-комуникативни кодове. Романът „ Идентификация “ иронично белетризира теорията за романовия род, демаскира механизмите на неговото „ правене “ и обществена реализация, разобличава обществения и езиковия конформизъм на пишещия човек. Експериментален и синкретичен темперамент имат и идващите му творби, което затруднява жанровото им установяване. Дичев преглежда житейските феномени през призмата на модерните метафизичен, социологически и литературоведски теории, като основава самобитно метаравнище на художествените внушения. Авторът уголемява словесните смисли посредством въвеждането в текста на графични изображения – снимки, шрифтове, рисунки. Художествените му текстове от началото на 90-те години на ХХ в. усилват внушението за „ научност “ и „ литературност “, открояват интелектуалната отдалеченост и критическа рефлексия, акцентират обществената безтегловност и ценностната безформеност на актуалната персона. Сценарист на кино лентата „ Заплахата “ (1980).
Ивайло Дичев е създател на девет научни книги по проблеми на естетиката, социологията, философията и културната антропология. Дисертационният му труд преглежда авторовата фигура в системата на художествената връзка и нейното културно превъзмогване. Колумнист за Дойче Веле и други български и европейски издания
Носител е на премиите за есеистика Паница (1999), Черноризец Храбър (2002) и Димитър Пешев (2005).
Негови творби са преведени на британски, немски, съветски, маджарски, френски и др. езици.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ