Ранно ставане, гимнастика в гората и упражнения - така е

Ранно ставане, гимнастика в гората и извършения - по този начин е почнал спортният път в живота на боксьора Тервел Пулев.

" Моят татко е гледал филм по описа на Джек Лондон " Първобитен звяр ". В него се споделя за един татко, който тренира сина си да бъде боксьор. Баща ми е бил захласнат от тази концепция, след което фантазията му е била да има момчета и да ги направи боксьори, което припокрива сюжета на този филм. Баща ми ни караше в гората рано сутринта, правехме гимнастика, като ни показваше и техники от бокса ", описа олимпийският медалист от Игрите в Лондон през 2012 година в рубриката " Златните " в ефира на " България заран ".

Според него с брат му Кубрат са имали афинитет към бокса още тогава, само че решаващият фактор за това да станат боксьори е бил трудът.

" От Кубрат има доста неща, които да се " откраднат ", само че аз не съм желал да наподобявам на него. Не съм желал да бъда Кубрат Пулев, аз съм Тервел. Аз съм много друг от него, той си има неговия темперамент ", описа спортистът за връзките с брат си.

Пулев показа, че двамата постоянно си дават препоръки, а на кръга са заставали един против различен единствено по време на подготовка.

" Много се веселя на критиците, доста съм им признателен, в случай че ги нямаше критиците, нямаше да се окуражавам. Това да ти кажат: " От теб нищо няма да стане ", за мен е добре пристигнало ", добави огромният български боксьор и си спомни по какъв начин преди години треньор на националния тим непрекъснато го е подлагал на критика, само че през днешния ден се оказва, че в действителност е бил най-големият му мотиватор.

" Ако няма конкуренция, няма по какъв начин да се развиваме. Ако знам, че съперникът ще го победя и не съм мобилизиран, може да се получи неприятна изненада ", акцентира Тервел Пулев.

Той признава, че е имало моменти, в които е желал да спре със спорта. Такъв миг е била подготовката за Европейското състезание в Москва през 2010 година. Тогава не е имал упования, само че се случило по този начин, че любимците от българския тим отпаднали и тогава " птиченцето кацнало ".

Много сложни моменти е имал и по време на квалификацията за Олимпиадата.

" Трябваше да преодолея четири мача без загуба. Докато в другите категории можеха единствено от един мач да се класират. Имаше през този шампионат доста " съдийски брадви ", опити за такива, участници на високо равнище, аркади, травми. Всички тези неща доста ми тежаха и в един миг си казваш – към този момент не съм човек, дух съм. Отпускаш се, тренираш и нещата в моя случай се случиха ", уточни Тервел Пулев.

Остава му доста малко време за отмора. " Обичам да играя шах, той ме отвлича от всекидневието и по този начин почивам ", добави Пулев пред Bulgaria ON AIR.

" Въпреки че клишето за спортистите и боксьорите си върви с цялостна мощ, аз мисля, че положителните боксьори не са на по-ниско равнище от останалите – доктори, архитекти. За да можеш да вземеш едно вярно решение за елементи от секундата – това е тип разсъдък ", изясни спортистът.

От трите му момчета единствено най-големият му наследник демонстрира интерес към бокса, стана ясно още от думите на Тервел Пулев.

" Човекът с който би трябвало да се гордеем и бих изписал името му със златни букви, това е Йордан Йовчев ", безапелационен е боксьорът.