В мир и на война: какво е Рамазан и как се отбелязва?
Рамазан (араб. Рамадан) е деветият месец от ислямския лунен календар и един от петте стълба на исляма. Според ислямската традиция точно през този месец започва предаването на Корана на пророка Мохамед посредством архангел Джибрил (Гавраил) Затова постът през Рамазан не е културна процедура, а нормативно наставление, заложено в самия заветен текст.
Всички съществени течения в исляма - сунити, шиити и други школи - го означават, защото той е част от основополагащите религиозни отговорности. Различия могат да съществуват в определянето на началото (наблюдение на новолунието или астрономически изчисления), само че не и в правилото на поста. Тъй като ислямският календар е лунен, месецът се измества всяка година с към 10-11 дни обратно по отношение на григорианския календар и последователно минава през всички сезони - от зимни къси дни до дълги летни пости (днес, на 19 февруари, означаваме началото на тазгодишния Рамазан).
От разсъмване до залез слънце вярващите се въздържат от храна, вода, тютюнопушене и интимни връзки. Но религиозният смисъл надвишава физиологичното самоограничение - става дума за самоконтрол, дисциплинираност и нравствено филтриране. Денят стартира с ранно хранене (сухур), а вечерта постът се прекъсва с ифтар - обичайно с фурми и вода. В доста общества ифтарът има мощен обществен темперамент - той се споделя със фамилията, съседите, от време на време и с непознати. Рамазан е и месец на засилена молитва, четене на Корана и щедрост. Задължителната лепта (закят ал-фитр) се дава преди края на месеца, с цел да могат и бедните да посрещнат празника почтено.
Ислямското право позволява изключения. Не постят деца, заболели, бременни, кърмещи, пътуващи и хора в преклонна възраст, в случай че постът би заплашил здравето им. Пропуснатите дни могат да се наваксат, а при трайна неспособност се дава изкупителна лепта. Този аспект постоянно остава подценен в обществения спор - Рамазан не изисква самонараняване или риск за живота, а рационално вземане предвид със здравето.
Месецът приключва с празника Ид ал-Фитр, прочут у нас като Рамазан байрам . Това е тридневен празник, белязан от обща молитва, визити при родственици, разпределяне на сладкиши и взаимно опрощаване. За вярващите това не е просто завършек на лишенията, а духовна кулминационна точка - месец на дисциплинираност, приключил с наслада и признателност.
В християнството съществува подобен интервал - Великият пост преди Великден. И в двете религии постът има нравствено измерение: самоограничение, смирение, молитва. Разликата е в режима. В православната традиция постът е хранителен (въздържание от избрани продукти), до момента в който в исляма е часов - цялостно самоограничение от храна и вода денем. Християнският пост не не разрешава пиенето на вода и не е толкоз строго закрепен по часови диапазон. И в двата случая обаче постът цели духовна централизация и взаимност с нуждаещите се.
В българския подтекст Рамазан има необикновен публичен профил . В България живее най-голямата локална мюсюлманска общественост в Европейския съюз - общественост с дълбоки исторически корени по тези земи, а не резултат от скорошна миграция. Българските турци, както и част от помашката и ромската общественост, означават месеца обичайно в изискванията на смесено население.
В региони като Кърджали, Разград, Шумен и Айтос джамиите се изпълват за вечерни молебствия, само че в същото време празникът постоянно има споделен темперамент. В доста обитаеми места е традиция мюсюлманските фамилии да черпят своите християнски съседи с саралия и сладкиши на Рамазан байрам - жест, който отразява местен модел на общуване и взаимно почитание. Колективните ифтари са присъща линия - фамилии и съседи се събират, а в по-големите градове се провеждат и публични събития с присъединяване на дипломати и представители на други вероизповедания.
На Рамазан байрам обичайно се посещават гробища, отдава се респект на покойниците, децата получават дарове и пари, а в селските региони празникът има мощно родово измерение, събирайки няколко генерации към общата софра.
В България религиозните празници на другите вероизповедания имат регламентиран статут. Съгласно Кодекса на труда и решенията на Министерския съвет за мюсюлманите публично приети като неработни са първият ден на Рамазан байрам и първият ден на Курбан байрам . Тези дни се дефинират годишно съгласно лунния календар. Неработният темперамент важи за вярващите мюсюлмани, до момента в който за останалите жители това не са общонационални публични празници. В практиката работодателят може да изиска декларация за принадлежност към съответното изповедание, с цел да бъде употребено правото на неработен ден.
В европейски подтекст Рамазан все по-често се трансформира и в публичен фактор. В страни с огромни мюсюлмански общности - като Франция, Германия и Англия - месецът въздейства върху работния темп, учебния живот и публичния спор. Съществуват и напрежения - въпроси за продуктивност, всемирски темперамент на страната и религиозната видимост в общественото пространство. В същото време Рамазан постоянно се употребява като мотив за междукултурен разговор - общи ифтари, отворени джамии и начинания за щедрост.
В модерна Европа и Северна Америка Рамазан се чества в границите на световна правна система, а в страни като Германия, Франция, Англия и Съединени американски щати постът е персонален избор, без законово обвързване или ограничавания върху общественото хранене.
Ако по време на Рамазан избухне война - да вземем за пример сред Съединени американски щати и Иран - религиозният календар няма автоматизирано да спре военните дейности. В ислямската традиция има исторически прецеденти за водене на война през свещения месец, а ислямското право позволява еластичност в изключителни обстановки. Военнослужещите, които се намират в бойни условия или пътуват, не са задължени да съблюдават поста, в случай че това заплашва тяхната физическа подготвеност или живота им, като пропуснатите дни могат да бъдат наваксани по-късно.
В политически проект сходен спор би имал мощен символен резултат. В Иран - където държавната система има ясно изразен набожен темперамент - войната по време на Рамазан може да бъде показана като " отбрана на ислямската еднаквост ", което би усилило вътрешната готовност. Рамазан е месец на всеотдайност и дисциплинираност, а тези понятия елементарно могат да бъдат пренасочени към военна изразителност. От американска страна спорът би бил дефиниран в стратегически и сигурностни категории - нуклеарната стратегия, районният баланс и свободата на мореплаване.
Практическите последствия за обществото биха били обилни. Масовите ифтари и религиозни събирания могат да бъдат лимитирани по съображения за сигурност. При възможни удари по инфраструктура или енергийни обекти ежедневният темп на поста ще бъде в допълнение комплициран. Ако бойните дейности обиден цивилни региони или религиозни обекти, това би провокирало мощна реакция в по-широкия мюсюлмански свят и би сложило религиозния месец в подтекста на геополитическа рецесия.
Всички съществени течения в исляма - сунити, шиити и други школи - го означават, защото той е част от основополагащите религиозни отговорности. Различия могат да съществуват в определянето на началото (наблюдение на новолунието или астрономически изчисления), само че не и в правилото на поста. Тъй като ислямският календар е лунен, месецът се измества всяка година с към 10-11 дни обратно по отношение на григорианския календар и последователно минава през всички сезони - от зимни къси дни до дълги летни пости (днес, на 19 февруари, означаваме началото на тазгодишния Рамазан).
От разсъмване до залез слънце вярващите се въздържат от храна, вода, тютюнопушене и интимни връзки. Но религиозният смисъл надвишава физиологичното самоограничение - става дума за самоконтрол, дисциплинираност и нравствено филтриране. Денят стартира с ранно хранене (сухур), а вечерта постът се прекъсва с ифтар - обичайно с фурми и вода. В доста общества ифтарът има мощен обществен темперамент - той се споделя със фамилията, съседите, от време на време и с непознати. Рамазан е и месец на засилена молитва, четене на Корана и щедрост. Задължителната лепта (закят ал-фитр) се дава преди края на месеца, с цел да могат и бедните да посрещнат празника почтено.
Ислямското право позволява изключения. Не постят деца, заболели, бременни, кърмещи, пътуващи и хора в преклонна възраст, в случай че постът би заплашил здравето им. Пропуснатите дни могат да се наваксат, а при трайна неспособност се дава изкупителна лепта. Този аспект постоянно остава подценен в обществения спор - Рамазан не изисква самонараняване или риск за живота, а рационално вземане предвид със здравето.
Месецът приключва с празника Ид ал-Фитр, прочут у нас като Рамазан байрам . Това е тридневен празник, белязан от обща молитва, визити при родственици, разпределяне на сладкиши и взаимно опрощаване. За вярващите това не е просто завършек на лишенията, а духовна кулминационна точка - месец на дисциплинираност, приключил с наслада и признателност.
В християнството съществува подобен интервал - Великият пост преди Великден. И в двете религии постът има нравствено измерение: самоограничение, смирение, молитва. Разликата е в режима. В православната традиция постът е хранителен (въздържание от избрани продукти), до момента в който в исляма е часов - цялостно самоограничение от храна и вода денем. Християнският пост не не разрешава пиенето на вода и не е толкоз строго закрепен по часови диапазон. И в двата случая обаче постът цели духовна централизация и взаимност с нуждаещите се.
В българския подтекст Рамазан има необикновен публичен профил . В България живее най-голямата локална мюсюлманска общественост в Европейския съюз - общественост с дълбоки исторически корени по тези земи, а не резултат от скорошна миграция. Българските турци, както и част от помашката и ромската общественост, означават месеца обичайно в изискванията на смесено население.
В региони като Кърджали, Разград, Шумен и Айтос джамиите се изпълват за вечерни молебствия, само че в същото време празникът постоянно има споделен темперамент. В доста обитаеми места е традиция мюсюлманските фамилии да черпят своите християнски съседи с саралия и сладкиши на Рамазан байрам - жест, който отразява местен модел на общуване и взаимно почитание. Колективните ифтари са присъща линия - фамилии и съседи се събират, а в по-големите градове се провеждат и публични събития с присъединяване на дипломати и представители на други вероизповедания.
На Рамазан байрам обичайно се посещават гробища, отдава се респект на покойниците, децата получават дарове и пари, а в селските региони празникът има мощно родово измерение, събирайки няколко генерации към общата софра.
В България религиозните празници на другите вероизповедания имат регламентиран статут. Съгласно Кодекса на труда и решенията на Министерския съвет за мюсюлманите публично приети като неработни са първият ден на Рамазан байрам и първият ден на Курбан байрам . Тези дни се дефинират годишно съгласно лунния календар. Неработният темперамент важи за вярващите мюсюлмани, до момента в който за останалите жители това не са общонационални публични празници. В практиката работодателят може да изиска декларация за принадлежност към съответното изповедание, с цел да бъде употребено правото на неработен ден.
В европейски подтекст Рамазан все по-често се трансформира и в публичен фактор. В страни с огромни мюсюлмански общности - като Франция, Германия и Англия - месецът въздейства върху работния темп, учебния живот и публичния спор. Съществуват и напрежения - въпроси за продуктивност, всемирски темперамент на страната и религиозната видимост в общественото пространство. В същото време Рамазан постоянно се употребява като мотив за междукултурен разговор - общи ифтари, отворени джамии и начинания за щедрост.
В модерна Европа и Северна Америка Рамазан се чества в границите на световна правна система, а в страни като Германия, Франция, Англия и Съединени американски щати постът е персонален избор, без законово обвързване или ограничавания върху общественото хранене.
Ако по време на Рамазан избухне война - да вземем за пример сред Съединени американски щати и Иран - религиозният календар няма автоматизирано да спре военните дейности. В ислямската традиция има исторически прецеденти за водене на война през свещения месец, а ислямското право позволява еластичност в изключителни обстановки. Военнослужещите, които се намират в бойни условия или пътуват, не са задължени да съблюдават поста, в случай че това заплашва тяхната физическа подготвеност или живота им, като пропуснатите дни могат да бъдат наваксани по-късно.
В политически проект сходен спор би имал мощен символен резултат. В Иран - където държавната система има ясно изразен набожен темперамент - войната по време на Рамазан може да бъде показана като " отбрана на ислямската еднаквост ", което би усилило вътрешната готовност. Рамазан е месец на всеотдайност и дисциплинираност, а тези понятия елементарно могат да бъдат пренасочени към военна изразителност. От американска страна спорът би бил дефиниран в стратегически и сигурностни категории - нуклеарната стратегия, районният баланс и свободата на мореплаване.
Практическите последствия за обществото биха били обилни. Масовите ифтари и религиозни събирания могат да бъдат лимитирани по съображения за сигурност. При възможни удари по инфраструктура или енергийни обекти ежедневният темп на поста ще бъде в допълнение комплициран. Ако бойните дейности обиден цивилни региони или религиозни обекти, това би провокирало мощна реакция в по-широкия мюсюлмански свят и би сложило религиозния месец в подтекста на геополитическа рецесия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ