Ралица Генчева: Хората подценяват постоянството и надценяват таланта
Ралица Генчева, позната още като, е един от най-успешните самоиздадени създатели в България. През 2016 година издава първата си стихосбирка " Този път, с цел да ме чуеш ", а през днешния ден към този момент има издадени повече от 6 книги, които се радват на огромен читателски интерес. Освен книгите, тя обича да твори с ръцете си, а във всекидневието си се придържа към правилата на минимализма. Ето какво ни описа Ралица за себе си и метода си на живот.
Опиши се с три думи
Вдъхновена, прочувствена, обичаща.
Charly Wilde е креативният ти псевдоним - комбиниране от Чарлс Буковски и Оскар Уайлд, обичани твои създатели. Тези създатели ли те мотивираха да започнеш да пишеш и по кое време осъзна, че поезията е твое предопределение?
Определено тези създатели са ме въодушевили, само че в действителност пиша от младеж, когато към момента не ги четях интензивно и съм била въодушевена от страстите, прекарванията, лудостта на младостта. В следствие едно от най-големите ми музи станаха българските писатели като Радослав Гизгинджиев, Елин Рахнев, Елисавета Пугьова, Теа Денолюбова, Христо Фотев, Евтим Евтимов.
Издаваш първата си книга през 2016 година и се превръщаш в самоиздаден създател. Тоест, като се изключи че пишеш, ти се занимаваш напълно с издаването на творчеството си. Как съумя да изградиш публика, която те поддържа без издателство и ПР тактики?
Чрез думите се намерихме. Аз съм финансист по специалността и за жалост разбирам малко от маркетинг и ПР. Доста хора мислят, че има някаква маркетинг загадка за триумфа на книгите, само че истината е много по-простичка - книгите сами откриха своите читатели, колкото и тривиално да звучи. Единственото нещо, което може би ме отличава от други, опитвали да пишат и издават лирика в България, е постоянството. Все повече създатели издават една книга и се отхвърлят. От 2016г. до момента не съм спряла да пиша, да споделям творчеството си, да издавам книги, уповавам се и скоро да не спра. Хората подценяват постоянството и надценяват гения.
Издаде нова книга напълно скоро и имаше показване в изложба. Какви бяха страстите и по какъв начин ти влияе срещата с читатели след толкоз време на лимитирани обществени контакти?
Трудно ми е да опиша с думи страстта, даже в този момент очите ми се пълнят със сълзи при загатна. Беше разтърсващо прекарване. Уловихме последния миг преди повторното стягане на ограниченията и се появиха толкоз доста хора, че в действителност никой от нас не съумя да повярва какъв брой жадни сме били всички за живото шерване, за живия контакт, въпреки и на известно разстояние. За груповото прекарване на изкуството, което мъчно може да се опише с думи или да се съпостави с друго.
" Нагоре към себе си " е взор към дълбочината на душата. Какво те накара да потърсиш салдото сред вътрешен и външен свят?
Не съм серпантина да диря салдото, само че за пръв път се осмелих да потъна толкоз надълбоко, като бях сигурна, че тази книга няма да е за всеки, а единствено за тези, които са стигали дъното и са намерили светлината даже в най-голямата тюрма. Търсенето на себе си е за цялостен живот, само че несъмнено имам вяра, че има миг, в който ние към този момент сме толкоз покрай себе си, толкоз залепени до същинската си, чиста същина, че няма връщане обратно. А единствено път нагоре, от който не трябва да се отхвърляме в никакъв случай.
Кои страсти предизвикат музата ти – отрицателните или позитивните?
И двете. Както четох неотдавна - да не успяваш да превъзмогнеш позитивното, е в действителност отрицателно прекарване, а да превъзмогнеш отрицателното, е положително. Всичко е релативно и всичко в живота е дуално и е хубаво да ни въодушевява тъкмо подобен, какъвто е.
Ти си минималист във всяко отношение. Какво се корени в основата на минимализма и по какъв начин стартира да се придържаш към него?
Минимализмът към този момент си е част от мен и няма връщане обратно. Започнах с него в опит да превъзмогна един много сериозен бърнаут и да разчистя живота си. Сега съм сигурна, че в никакъв случай няма да се затрупам още веднъж нито с доста движимости, нито с токсични другарства и връзки, нито с безсмислени за мен планове. Не е нужно даже да мисля за това, просто пребивавам свободно, без пандизите на изброените неща, а това се усеща толкоз естествено, че не съставлява към този момент никакво изпитание. Трудно е да започнеш да разчистваш това, което си натрупал с години, да продължиш, е елементарно.
Освен книгите имаш и доста други хрумвания, които реализираш. Сега на уеб страницата ти се откриват ключодържатели да вземем за пример. Откъде черпиш хрумвания и ентусиазъм за творчеството си?
Постоянно имам нови хрумвания, като в този момент се въодушевявам основно от хора, които намирам онлайн. Преди това ставаше, когато ходех по събития, четения, изложения, фестивали и се надявам скоро отново да е по този начин. Имам афинитет към всичко, което носи хубост и деловитост, а неотдавна открих какъв брой добре ми работи да работя с ръцете си. Не желая да се лимитирам повече в това, което сътворявам, тъй като го правех прекомерно дълго. Като минималист избирам да имам единствено един ключодържател, единствено една чанта (от години имам толкова), единствено по едно от обичаните ми неща, само че те да са нежни, да ме усмихват, когато ти погледна. Сега, когато направя нещо потребно за себе си, се пробвам да го направя и за други.
Кой стих е твое отражение?
Надявам се да не прозвучи нескромно, само че боготворя едно стихотворение на Елисавета Багряна (Стихии), тъй като постоянно съм усещала една буря в себе си, едно огънче, откъдето черпя силата си. И постоянно, постоянно бленувам.
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра напразно, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене по какъв начин ще спреш?
Какво най-вече харесваш в себе си?
Че съм себе си.
А какво би трансформирала?
Прекалено нетърпелива съм.
Какъв е твоят свят?
Изпълнен с магия. Ако спра да я виждам, поглеждам планината или морето, фамилията си, дребното кокиче или залеза. И се сещам за какво живеем - с цел да усетим всичко това, значимото.
Интервю на: Борислава Миткова
Опиши се с три думи
Вдъхновена, прочувствена, обичаща.
Charly Wilde е креативният ти псевдоним - комбиниране от Чарлс Буковски и Оскар Уайлд, обичани твои създатели. Тези създатели ли те мотивираха да започнеш да пишеш и по кое време осъзна, че поезията е твое предопределение?
Определено тези създатели са ме въодушевили, само че в действителност пиша от младеж, когато към момента не ги четях интензивно и съм била въодушевена от страстите, прекарванията, лудостта на младостта. В следствие едно от най-големите ми музи станаха българските писатели като Радослав Гизгинджиев, Елин Рахнев, Елисавета Пугьова, Теа Денолюбова, Христо Фотев, Евтим Евтимов.
Издаваш първата си книга през 2016 година и се превръщаш в самоиздаден създател. Тоест, като се изключи че пишеш, ти се занимаваш напълно с издаването на творчеството си. Как съумя да изградиш публика, която те поддържа без издателство и ПР тактики?
Чрез думите се намерихме. Аз съм финансист по специалността и за жалост разбирам малко от маркетинг и ПР. Доста хора мислят, че има някаква маркетинг загадка за триумфа на книгите, само че истината е много по-простичка - книгите сами откриха своите читатели, колкото и тривиално да звучи. Единственото нещо, което може би ме отличава от други, опитвали да пишат и издават лирика в България, е постоянството. Все повече създатели издават една книга и се отхвърлят. От 2016г. до момента не съм спряла да пиша, да споделям творчеството си, да издавам книги, уповавам се и скоро да не спра. Хората подценяват постоянството и надценяват гения.
Издаде нова книга напълно скоро и имаше показване в изложба. Какви бяха страстите и по какъв начин ти влияе срещата с читатели след толкоз време на лимитирани обществени контакти?
Трудно ми е да опиша с думи страстта, даже в този момент очите ми се пълнят със сълзи при загатна. Беше разтърсващо прекарване. Уловихме последния миг преди повторното стягане на ограниченията и се появиха толкоз доста хора, че в действителност никой от нас не съумя да повярва какъв брой жадни сме били всички за живото шерване, за живия контакт, въпреки и на известно разстояние. За груповото прекарване на изкуството, което мъчно може да се опише с думи или да се съпостави с друго.
" Нагоре към себе си " е взор към дълбочината на душата. Какво те накара да потърсиш салдото сред вътрешен и външен свят?
Не съм серпантина да диря салдото, само че за пръв път се осмелих да потъна толкоз надълбоко, като бях сигурна, че тази книга няма да е за всеки, а единствено за тези, които са стигали дъното и са намерили светлината даже в най-голямата тюрма. Търсенето на себе си е за цялостен живот, само че несъмнено имам вяра, че има миг, в който ние към този момент сме толкоз покрай себе си, толкоз залепени до същинската си, чиста същина, че няма връщане обратно. А единствено път нагоре, от който не трябва да се отхвърляме в никакъв случай.
Кои страсти предизвикат музата ти – отрицателните или позитивните?
И двете. Както четох неотдавна - да не успяваш да превъзмогнеш позитивното, е в действителност отрицателно прекарване, а да превъзмогнеш отрицателното, е положително. Всичко е релативно и всичко в живота е дуално и е хубаво да ни въодушевява тъкмо подобен, какъвто е.
Ти си минималист във всяко отношение. Какво се корени в основата на минимализма и по какъв начин стартира да се придържаш към него?
Минимализмът към този момент си е част от мен и няма връщане обратно. Започнах с него в опит да превъзмогна един много сериозен бърнаут и да разчистя живота си. Сега съм сигурна, че в никакъв случай няма да се затрупам още веднъж нито с доста движимости, нито с токсични другарства и връзки, нито с безсмислени за мен планове. Не е нужно даже да мисля за това, просто пребивавам свободно, без пандизите на изброените неща, а това се усеща толкоз естествено, че не съставлява към този момент никакво изпитание. Трудно е да започнеш да разчистваш това, което си натрупал с години, да продължиш, е елементарно.
Освен книгите имаш и доста други хрумвания, които реализираш. Сега на уеб страницата ти се откриват ключодържатели да вземем за пример. Откъде черпиш хрумвания и ентусиазъм за творчеството си?
Постоянно имам нови хрумвания, като в този момент се въодушевявам основно от хора, които намирам онлайн. Преди това ставаше, когато ходех по събития, четения, изложения, фестивали и се надявам скоро отново да е по този начин. Имам афинитет към всичко, което носи хубост и деловитост, а неотдавна открих какъв брой добре ми работи да работя с ръцете си. Не желая да се лимитирам повече в това, което сътворявам, тъй като го правех прекомерно дълго. Като минималист избирам да имам единствено един ключодържател, единствено една чанта (от години имам толкова), единствено по едно от обичаните ми неща, само че те да са нежни, да ме усмихват, когато ти погледна. Сега, когато направя нещо потребно за себе си, се пробвам да го направя и за други.
Кой стих е твое отражение?
Надявам се да не прозвучи нескромно, само че боготворя едно стихотворение на Елисавета Багряна (Стихии), тъй като постоянно съм усещала една буря в себе си, едно огънче, откъдето черпя силата си. И постоянно, постоянно бленувам.
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра напразно, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене по какъв начин ще спреш?
Какво най-вече харесваш в себе си?
Че съм себе си.
А какво би трансформирала?
Прекалено нетърпелива съм.
Какъв е твоят свят?
Изпълнен с магия. Ако спра да я виждам, поглеждам планината или морето, фамилията си, дребното кокиче или залеза. И се сещам за какво живеем - с цел да усетим всичко това, значимото.
Интервю на: Борислава Миткова
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ