Средновековните сексуални тайни са декодирани в ръкописа на Войнич
Ръкописът на Войнич от дълго време озадачава и очарова историците и обществеността.
Този късно-средновековен документ е затрупан с илюстрации на звезди и планети, растения, зодиакални знаци, голи дами и сини и зелени течности. Но самият текст – за който се счита, че е дело на петима разнообразни писари – е шифрован и следва да бъде свестен.
В публикация, оповестена в Social History of Medicine съавторката Мишел Л. Луис допуска, че полът е една от тематиките, в детайли разказани в ръкописа – и че най-голямата диаграма показва както пола, по този начин и зачеването.
Voynich Manuscript; a book with illustrations written in an unknown writing system. Parchment on which it was written has been carbon-dated to early 15th century (1404-1438 CE) and is thought to have been created in Italy during Italian Renaissance.
Manuscript took its name from…
— Archaeo - Histories (@archeohistories)
Късно-средновековна сексология и гинекология
Изследванията на ръкописа на Войнич разкриха някои улики за неговия генезис. Въглеродното датиране обезпечава 95% възможност кожите, употребявани за изработката на ръкописа, да са от животни, умрели сред 1404 и 1438 година
Въпреки това, най-ранният му несъмнено прочут притежател е бил помощник на императора на Свещената Римска империя Рудолф II, който е живял от 1552 до 1612 година, което оставя повече от век изчезнала благосъстоятелност.
Някои илюстрации (зодиакалните знаци, дизайн на корона и особена форма на стената на замъка, наречена лястовича опашка) демонстрират, че ръкописът е изработен в южните немски или северноиталиански културни области.
Един раздел съдържа илюстрации на голи дами, които държат предмети наоколо до или насочени към гениталиите си. Те не биха принадлежали единствено на билков или астрономически ръкопис.
За да бъдат осмислени тези облици, откривателите изследват културата на късносредновековната гинекология и сексология – които лекарите по това време постоянно наричат „ тайните на дамите “.
This late-medieval document is written in encoded text that has yet to be cracked.
But, as Keagan Brewer () writes, its numerous illustrations provide clues about its content.
— The Conversation - Australia + New Zealand (@ConversationEDU)
Разгледан е баварският доктор Йоханес Хартлиб (около 1410–1468 г.), който е живял към времето и мястото, където е изработен ръкописът на Войнич.
Хартлиб написа за растенията, дамите, магията, астрономията и баните. Той също по този начин предложи потреблението на " секрети букви " (като код, загадка писменост или подобни) за затъмняване на медицински предписания и процедури, които могат да доведат до контрацепция, аборт или стерилитет.
Въпреки че тайната му писменост не е оживяла, анализирането на работата му оказва помощ на учените да разберат нагласите, които биха въодушевили потреблението на шифроването по това време.
Например, Хартлиб изпитва мощно безпокойство по отношение на това, че „ женските секрети “ стават необятно известни. Той се тормозил, че писанията му могат да улеснят извънбрачния секс и че Бог ще го осъди, в случай че това се случи.
Voynich Manuscript Finally Decoded? Medieval Sex Secrets May Hide in Mysterious Text
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
В своите нешифрирани трудове той или отхвърля, или се колебае да написа по избрани тематики, като следродилни вагинални мехлеми, полово наслаждение на дамите, изказвания, че дами раждат животни, „ верните “ коитални позиции за забременяване, смяна на либидото диетични препоръки и информация за отровни, халюциногенни, контрацептивни или абортиращи растения.
Пишейки за мъжете аристократи на национален баварски (а не на научен латински), Хартлиб споделя, че сходно познание би трябвало да бъде лимитирано от проституиращите, елементарните хора, децата и в някои случаи от самите дами – които стават все по-грамотни.
Като човек, който цени хетеросексуалния брак и " скромността " на дамите и който осъжда похотта, разврата и проституцията, той е изцяло стандартен за своята среда.
Цензура
Ако сходни настройки са били необятно публикувани тогава, необятно публикувана ли е била и цензурата върху женските секрети? Краткият отговор е: да.
По време на проучването са декодирани редица шифри от този интервал (но нито един от ръкописа на Войнич). Най-дългият е 21-редов код от късно-средновековна Северна Италия, който прикрива рецепта с гинекологични приложения, в това число аборт.
Открити са и много образци за създатели, които се самоцензурират, или за читатели, изтриващи или унищожаващи информация в гинекологични и/или сексологични текстове. Цензорите постоянно скриват единствено няколко думи, нормално генитални термини или имена на растения в рецептите – само че от време на време отстраняват цели страници или глави.
Един баварски ръкопис включва предписания за непрозрачност и вълшебен заклинания за полово принуждаване на дами, след което две страници са отстранени. Цензорът написа, че това унищожаване е осъществено „ не без причина “.
Hey there, did you heard of the voynich manuscript, i was thinking maybe its from mars when it was habitable study the codex voynich manuscrip if the plants could be from another planets.
— Virtuosi (@Valentinople)
Розетките
Анализирайки илюстрациите на Войнич през този обектив, учените допускат, че Розетите – най-голямата и най-сложната илюстрация в ръкописа – показват късното средновековно схващане за пола и зачеването.
Предположението на учените е в сходство с патриархалната просвета на времето и позволява доста от очевидните несъгласия в ръкописа. Също по този начин разрешава да бъдат разпознати няколко от характерностите на илюстрацията.
В късното средновековие се е считало, че матката има седем камери, а вагината - два отвора (един външен и един вътрешен).
Смятало се също, че матката има два рога или шипа, които можем да забележим в горния десен и долния десен кръг.
" Учените се надяват, че бъдещите проучвания на ръкописа ще подходят към него през сходна призма. Може би, с задоволително улики, можем да намерим метод най-сетне да декодираме този неосезаем текст ", казва Кийгън Брюър, теоретичен помощник, Департамент по медии, връзки, креативен изкуства, език и литература, Университет Макуори.
Тази публикация е препубликувана от под лиценз Creative Commons. Прочетете истинската публикация.
Този късно-средновековен документ е затрупан с илюстрации на звезди и планети, растения, зодиакални знаци, голи дами и сини и зелени течности. Но самият текст – за който се счита, че е дело на петима разнообразни писари – е шифрован и следва да бъде свестен.
В публикация, оповестена в Social History of Medicine съавторката Мишел Л. Луис допуска, че полът е една от тематиките, в детайли разказани в ръкописа – и че най-голямата диаграма показва както пола, по този начин и зачеването.
Voynich Manuscript; a book with illustrations written in an unknown writing system. Parchment on which it was written has been carbon-dated to early 15th century (1404-1438 CE) and is thought to have been created in Italy during Italian Renaissance.
Manuscript took its name from…
— Archaeo - Histories (@archeohistories)
Късно-средновековна сексология и гинекология
Изследванията на ръкописа на Войнич разкриха някои улики за неговия генезис. Въглеродното датиране обезпечава 95% възможност кожите, употребявани за изработката на ръкописа, да са от животни, умрели сред 1404 и 1438 година
Въпреки това, най-ранният му несъмнено прочут притежател е бил помощник на императора на Свещената Римска империя Рудолф II, който е живял от 1552 до 1612 година, което оставя повече от век изчезнала благосъстоятелност.
Някои илюстрации (зодиакалните знаци, дизайн на корона и особена форма на стената на замъка, наречена лястовича опашка) демонстрират, че ръкописът е изработен в южните немски или северноиталиански културни области.
Един раздел съдържа илюстрации на голи дами, които държат предмети наоколо до или насочени към гениталиите си. Те не биха принадлежали единствено на билков или астрономически ръкопис.
За да бъдат осмислени тези облици, откривателите изследват културата на късносредновековната гинекология и сексология – които лекарите по това време постоянно наричат „ тайните на дамите “.
This late-medieval document is written in encoded text that has yet to be cracked.
But, as Keagan Brewer () writes, its numerous illustrations provide clues about its content.
— The Conversation - Australia + New Zealand (@ConversationEDU)
Разгледан е баварският доктор Йоханес Хартлиб (около 1410–1468 г.), който е живял към времето и мястото, където е изработен ръкописът на Войнич.
Хартлиб написа за растенията, дамите, магията, астрономията и баните. Той също по този начин предложи потреблението на " секрети букви " (като код, загадка писменост или подобни) за затъмняване на медицински предписания и процедури, които могат да доведат до контрацепция, аборт или стерилитет.
Въпреки че тайната му писменост не е оживяла, анализирането на работата му оказва помощ на учените да разберат нагласите, които биха въодушевили потреблението на шифроването по това време.
Например, Хартлиб изпитва мощно безпокойство по отношение на това, че „ женските секрети “ стават необятно известни. Той се тормозил, че писанията му могат да улеснят извънбрачния секс и че Бог ще го осъди, в случай че това се случи.
Voynich Manuscript Finally Decoded? Medieval Sex Secrets May Hide in Mysterious Text
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
В своите нешифрирани трудове той или отхвърля, или се колебае да написа по избрани тематики, като следродилни вагинални мехлеми, полово наслаждение на дамите, изказвания, че дами раждат животни, „ верните “ коитални позиции за забременяване, смяна на либидото диетични препоръки и информация за отровни, халюциногенни, контрацептивни или абортиращи растения.
Пишейки за мъжете аристократи на национален баварски (а не на научен латински), Хартлиб споделя, че сходно познание би трябвало да бъде лимитирано от проституиращите, елементарните хора, децата и в някои случаи от самите дами – които стават все по-грамотни.
Като човек, който цени хетеросексуалния брак и " скромността " на дамите и който осъжда похотта, разврата и проституцията, той е изцяло стандартен за своята среда.
Цензура
Ако сходни настройки са били необятно публикувани тогава, необятно публикувана ли е била и цензурата върху женските секрети? Краткият отговор е: да.
По време на проучването са декодирани редица шифри от този интервал (но нито един от ръкописа на Войнич). Най-дългият е 21-редов код от късно-средновековна Северна Италия, който прикрива рецепта с гинекологични приложения, в това число аборт.
Открити са и много образци за създатели, които се самоцензурират, или за читатели, изтриващи или унищожаващи информация в гинекологични и/или сексологични текстове. Цензорите постоянно скриват единствено няколко думи, нормално генитални термини или имена на растения в рецептите – само че от време на време отстраняват цели страници или глави.
Един баварски ръкопис включва предписания за непрозрачност и вълшебен заклинания за полово принуждаване на дами, след което две страници са отстранени. Цензорът написа, че това унищожаване е осъществено „ не без причина “.
Hey there, did you heard of the voynich manuscript, i was thinking maybe its from mars when it was habitable study the codex voynich manuscrip if the plants could be from another planets.
— Virtuosi (@Valentinople)
Розетките
Анализирайки илюстрациите на Войнич през този обектив, учените допускат, че Розетите – най-голямата и най-сложната илюстрация в ръкописа – показват късното средновековно схващане за пола и зачеването.
Предположението на учените е в сходство с патриархалната просвета на времето и позволява доста от очевидните несъгласия в ръкописа. Също по този начин разрешава да бъдат разпознати няколко от характерностите на илюстрацията.
В късното средновековие се е считало, че матката има седем камери, а вагината - два отвора (един външен и един вътрешен).
Смятало се също, че матката има два рога или шипа, които можем да забележим в горния десен и долния десен кръг.
" Учените се надяват, че бъдещите проучвания на ръкописа ще подходят към него през сходна призма. Може би, с задоволително улики, можем да намерим метод най-сетне да декодираме този неосезаем текст ", казва Кийгън Брюър, теоретичен помощник, Департамент по медии, връзки, креативен изкуства, език и литература, Университет Макуори.
Тази публикация е препубликувана от под лиценз Creative Commons. Прочетете истинската публикация.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ