Първият музей на ракията в София отвори врати
Ракията е напитката-кралица на Балканите. Тя е произлязла от арабския свят, от техния арак, само че „ българската ракия си е българска и ние в България се гордеем с ракията си, изключително гроздовата “ – показва Ивайло Жеглов, основател на първия Музей на ракията у нас, бул. Патриарх Евтимий 22, и уредник на Фестивала на ракията - „ Rakia and Spirits Fest Sofia “.
Мястото, което се намира в сърцето на столицата ни, отвори порти в средата на септември и предлага достоверно целогодишно потапяне в родните обичаи, свързани с технологията на варене и дестилиране на напитката, типовете ракия и нейната консумация. И макар, че приказваме за алкохол, концепцията за самото място се корени в детските мемоари на Ивайло.
„ Моята майка е от троянския край и лятото родителите ми ме оставяха там при дядо ми, който ме водеше да събираме сливи. Гледах по какъв начин ги оставя да ферментират в една каца и по-късно му помагах да ги носим до селския котел, с цел да вари ракия. Всяка вечер в края на лятото, като заспивах ми миришеше на джибри. Спомням си по какъв начин даже и баба ми споделяше: „ ей, тук и кокошките взеха да снасят яйца с аромат на ракия “ – връща се обратно във времето Жеглов. – Опитал съм се да пресъздам с този музей детските си мемоари, доколкото мога, тъй като за мен те са доста ярки. “
И през днешния ден ще чуете, че да отидеш в Троян и да не опиташ троянска сливова е като да отидеш в Рим и да не видиш папата.
Още с влизането в Музея на ракията ще ви посрещнат с доза комизъм няколко огромни кукли, облечени в обичайни селски одежди и окичени с някои от знаците на нашето минало. Направена е възстановка на остарял селски глинен съд – първият, употребен за варене на ракия по нашите земи. Изложен е и добре познатият меден котел, след което стигаме до макет на етажи от дестилационна колона за комерсиално произвеждане.
По стените са окичени избледнели остарели етикети на от дълго време изчезнали от пазара търговски марки на напитката и фотоси от селския котел в края на лятото, като място – празник за локалните. А приказките изговорени на маса по-късно като че ли се долавят от изпразнените бутилки във витрините. „ Още преди османското иго се е варила ракия по нашите земи “ – споделя ни Ивайло Жеглов. Първоначално е било с здравна цел, като от алкохола са се правели разнообразни тинктури и извари за промивки на рани и разтриване. След 30-те години на предишния век хората в селата стартират всеобщо да си я вършат сами – това е бил единственият и най-евтин метод да имат градусова напитка за всички значими житейски събития, като изпращане на боец в казармата, женитба, кръщене, заравяне.
Излизайки в двора на Музея виждаме дребен фонтан с медни тръбички, от който тече „ първак “ – ракията при започване на процеса, която е с най-голям градус. Изведнъж се озоваваме в Хоремаг (неологизъм, основан като редуциране от ХОтел-РЕсторант-МАГазин) от средата на ХХ век някъде из България. Място, където хората от селото са се събирали да бистрят политика, да приказват за футбол, да си кажат по някоя клевета на чашка ракия.
„ Всеки клиент получава аудиогид, който споделя технологията на варене, историята на ракията, разнообразни смехории в българската просвета, свързани с напитката и изяснява по какъв начин се пие тя. Защото най-интересното за нас, българите е, че ние пием ракията по напълно друг метод от други нации и техните твърди питиета, като уиски и коняк. Нашата ракия се пие като аперитив – със салатка, месни или млечни мезета, туршия, разядки. Така сядаме на масата – това ни е битът. И едвам по-късно прекосяваме към вечерята. В останалия свят хората го вършат назад – пият алкохол след главното хранене, като диджестив “ – изяснява основателят на Музея на ракията в София.
След като минем през историческия път, можем да седнем на бара и да дегустираме с мярка и наслаждение ракия от богатата сбирка на Музея. Тук има „ представители “ на гроздови, плодови, отлежали ракии. Предимно родно произвеждане, само че може да опитате и някои балкански представители като гръцкото ципуро или неповторимата сръбска сливовица – изяснява ни домакинът. Балкански спор няма, споделя Ивайло Жеглов и с усмивка прецизира, че българската гроздова ракия е приета от всички за най-хубава. Единствено у нас може да опитате и гюлова ракия с лек мирис на роза от региона на Казанлък и Карлово. Вече се прави и ракия от пъпеш, любеница и други екзотични плодове. Доста сполучливи български опити, по думите на Ивайло, са ракия с трюфели и ракия с шафран.
„ На чужденците им е малко мощна. Плодовите типове ги възприемат повече. Много харесват крушовата, дюлевата ракия. Някои даже не знаят какво съставлява дюлята като плод, само че споделят – „ о, това е доста ароматно пиво “. А като стигнем до дренките настъпва същинска изненада за тях “ – с усмивка споделя Ивайло Жеглов.
За водачите в музея има специфичен ароматизатор, от който могат да усетят аромата на разнообразни типове ракия без да употребяват, само че да си тръгнат с усещане и спомен. Защото главната цел на Музея на ракията в София е да бъде дипломат на българската ракия по света.
„ Да покажем на чужденците нашата традиция, нашето течно завещание, с което би трябвало да се гордеем сходно на шотландците с тяхното уиски или карибския свят с техния ром. Нашата ракия в действителност е неповторима напитка “ – заключава Ивайло. И като същинска „ кралица “ би трябвало да се употребява с почитание и приятност. А, в случай че към момента се питате – по какъв начин да познаем хубавата ракия? – отговорът е елементарен:
„ На сутринта! Ако главата е здрава, значи ракията е била хубава “ – поучава ни Жеглов.
Снимки: Музей на ракията
Източник: БНР
създател: СЛАВА
...
Мястото, което се намира в сърцето на столицата ни, отвори порти в средата на септември и предлага достоверно целогодишно потапяне в родните обичаи, свързани с технологията на варене и дестилиране на напитката, типовете ракия и нейната консумация. И макар, че приказваме за алкохол, концепцията за самото място се корени в детските мемоари на Ивайло.
„ Моята майка е от троянския край и лятото родителите ми ме оставяха там при дядо ми, който ме водеше да събираме сливи. Гледах по какъв начин ги оставя да ферментират в една каца и по-късно му помагах да ги носим до селския котел, с цел да вари ракия. Всяка вечер в края на лятото, като заспивах ми миришеше на джибри. Спомням си по какъв начин даже и баба ми споделяше: „ ей, тук и кокошките взеха да снасят яйца с аромат на ракия “ – връща се обратно във времето Жеглов. – Опитал съм се да пресъздам с този музей детските си мемоари, доколкото мога, тъй като за мен те са доста ярки. “
И през днешния ден ще чуете, че да отидеш в Троян и да не опиташ троянска сливова е като да отидеш в Рим и да не видиш папата.
Още с влизането в Музея на ракията ще ви посрещнат с доза комизъм няколко огромни кукли, облечени в обичайни селски одежди и окичени с някои от знаците на нашето минало. Направена е възстановка на остарял селски глинен съд – първият, употребен за варене на ракия по нашите земи. Изложен е и добре познатият меден котел, след което стигаме до макет на етажи от дестилационна колона за комерсиално произвеждане.
По стените са окичени избледнели остарели етикети на от дълго време изчезнали от пазара търговски марки на напитката и фотоси от селския котел в края на лятото, като място – празник за локалните. А приказките изговорени на маса по-късно като че ли се долавят от изпразнените бутилки във витрините. „ Още преди османското иго се е варила ракия по нашите земи “ – споделя ни Ивайло Жеглов. Първоначално е било с здравна цел, като от алкохола са се правели разнообразни тинктури и извари за промивки на рани и разтриване. След 30-те години на предишния век хората в селата стартират всеобщо да си я вършат сами – това е бил единственият и най-евтин метод да имат градусова напитка за всички значими житейски събития, като изпращане на боец в казармата, женитба, кръщене, заравяне.
Излизайки в двора на Музея виждаме дребен фонтан с медни тръбички, от който тече „ първак “ – ракията при започване на процеса, която е с най-голям градус. Изведнъж се озоваваме в Хоремаг (неологизъм, основан като редуциране от ХОтел-РЕсторант-МАГазин) от средата на ХХ век някъде из България. Място, където хората от селото са се събирали да бистрят политика, да приказват за футбол, да си кажат по някоя клевета на чашка ракия.
„ Всеки клиент получава аудиогид, който споделя технологията на варене, историята на ракията, разнообразни смехории в българската просвета, свързани с напитката и изяснява по какъв начин се пие тя. Защото най-интересното за нас, българите е, че ние пием ракията по напълно друг метод от други нации и техните твърди питиета, като уиски и коняк. Нашата ракия се пие като аперитив – със салатка, месни или млечни мезета, туршия, разядки. Така сядаме на масата – това ни е битът. И едвам по-късно прекосяваме към вечерята. В останалия свят хората го вършат назад – пият алкохол след главното хранене, като диджестив “ – изяснява основателят на Музея на ракията в София.
След като минем през историческия път, можем да седнем на бара и да дегустираме с мярка и наслаждение ракия от богатата сбирка на Музея. Тук има „ представители “ на гроздови, плодови, отлежали ракии. Предимно родно произвеждане, само че може да опитате и някои балкански представители като гръцкото ципуро или неповторимата сръбска сливовица – изяснява ни домакинът. Балкански спор няма, споделя Ивайло Жеглов и с усмивка прецизира, че българската гроздова ракия е приета от всички за най-хубава. Единствено у нас може да опитате и гюлова ракия с лек мирис на роза от региона на Казанлък и Карлово. Вече се прави и ракия от пъпеш, любеница и други екзотични плодове. Доста сполучливи български опити, по думите на Ивайло, са ракия с трюфели и ракия с шафран.
„ На чужденците им е малко мощна. Плодовите типове ги възприемат повече. Много харесват крушовата, дюлевата ракия. Някои даже не знаят какво съставлява дюлята като плод, само че споделят – „ о, това е доста ароматно пиво “. А като стигнем до дренките настъпва същинска изненада за тях “ – с усмивка споделя Ивайло Жеглов.
За водачите в музея има специфичен ароматизатор, от който могат да усетят аромата на разнообразни типове ракия без да употребяват, само че да си тръгнат с усещане и спомен. Защото главната цел на Музея на ракията в София е да бъде дипломат на българската ракия по света.
„ Да покажем на чужденците нашата традиция, нашето течно завещание, с което би трябвало да се гордеем сходно на шотландците с тяхното уиски или карибския свят с техния ром. Нашата ракия в действителност е неповторима напитка “ – заключава Ивайло. И като същинска „ кралица “ би трябвало да се употребява с почитание и приятност. А, в случай че към момента се питате – по какъв начин да познаем хубавата ракия? – отговорът е елементарен:
„ На сутринта! Ако главата е здрава, значи ракията е била хубава “ – поучава ни Жеглов.
Снимки: Музей на ракията
Източник: БНР
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ