Съвременната свобода и новите ценности в очите на писателите
" Радиоприемница " гостува на Петия интернационален книжовен фестивал, който се организира в НДК. Фестивалът е платформа за модерна литература и просвета, която се концентрира върху разговора сред писателите и обществото. Гости в предаването са писателят Владимир Зарев и авторката на романа “Алиса и петък вечер ” Десислава Николова.
Фестивалът среща старите, одобрени писатели с младите и нови създатели като Николова, за чиято книга Зарев споделя, че е потопен като в мудна и дълбока вода. Това е един извънредно забавен разказ, написан пределно откровено и с умеене, с гений.
Младите хора в този момент са напълно разнообразни и са напълно същите като нас - по този начин той дефинира разликите в поколенията в този момент и тогава, когато той самият е бил млад. Това е по този начин, тъй като младостта носи избрани прелестни качества, които се повтарят в годините. Въпреки това младежите в този момент са доста по-информирани и по-свързани между тях поради техниката.
Днешните млади са и доста по-свободни. Докато в предишното младите са били лимитирани в това, което споделят между тях и по тази причина са били забавно потомство, тъй като в устрема си да получи независимост, човек става и доста друг. За мен, споделя Зарев - свободата е форма на разграничение, по този начин колкото по-различен е един човек, толкоз по-свободен е. Според него младите през днешния ден се състезават по разграничение и това си проличава в книгата на Николова “Алиса и петък вечер ”.
Прекрасното в книгата, съгласно него е, че демонстрира битката сред копнежа на едно момиче да възвърне свободата си и несвободата, с която я обгрижва опиатът.
Николова от своя страна съобщи, че казусът на днешните млади е съществуването на прекомерно доста независимост. Тя вижда в българския преход развиване на американския модел - на тоталният човек, съгласно който в основата на всичко е подложен триумфът, а в основата на триумфа са парите и по този начин, който има пари е съумял и надлежно се приема за благополучен - модел, с който Зарев не е склонен, тъй като щастието за него е доста по-богато и пълноценно.
Най-важното, съгласно него, е човек да бъде здрав, да обича и да бъде обичан. Когато бях млад мислех, че най-важното е да бъда обичан, а в този момент на тази пределна възраст считам, че най-важното е човек да има кого да обича и да може да обича, изясни той.
Зарев не харесва концепцията за основаването на световния човек, който, съгласно него, би трябвало да бъде по-ограничен, да бъде добър в работата си и да употребява доста. Според него този човек е ограбен духовно, ограбен е откъм националните си същности. Това за него е огромен проблем в този момент, само че е проблем и на бъдещето.
Николова обаче е спокойна, тъй като съгласно нея унифицираният човек към момента не е моделиран, а хората могат да употребяват свободата, с която разполагат, с цел да реализират фантазиите си.
Нашето време е световно и в огромна степен и незадълбочено, счита Зарев. Светът, съгласно него, през днешния ден е прекомерно забързан и това прави хората по-повърхностни. Освен това е причина и за това младежите да четат по-малко книги.
Фестивалът среща старите, одобрени писатели с младите и нови създатели като Николова, за чиято книга Зарев споделя, че е потопен като в мудна и дълбока вода. Това е един извънредно забавен разказ, написан пределно откровено и с умеене, с гений.
Младите хора в този момент са напълно разнообразни и са напълно същите като нас - по този начин той дефинира разликите в поколенията в този момент и тогава, когато той самият е бил млад. Това е по този начин, тъй като младостта носи избрани прелестни качества, които се повтарят в годините. Въпреки това младежите в този момент са доста по-информирани и по-свързани между тях поради техниката.
Днешните млади са и доста по-свободни. Докато в предишното младите са били лимитирани в това, което споделят между тях и по тази причина са били забавно потомство, тъй като в устрема си да получи независимост, човек става и доста друг. За мен, споделя Зарев - свободата е форма на разграничение, по този начин колкото по-различен е един човек, толкоз по-свободен е. Според него младите през днешния ден се състезават по разграничение и това си проличава в книгата на Николова “Алиса и петък вечер ”.
Прекрасното в книгата, съгласно него е, че демонстрира битката сред копнежа на едно момиче да възвърне свободата си и несвободата, с която я обгрижва опиатът.
Николова от своя страна съобщи, че казусът на днешните млади е съществуването на прекомерно доста независимост. Тя вижда в българския преход развиване на американския модел - на тоталният човек, съгласно който в основата на всичко е подложен триумфът, а в основата на триумфа са парите и по този начин, който има пари е съумял и надлежно се приема за благополучен - модел, с който Зарев не е склонен, тъй като щастието за него е доста по-богато и пълноценно. Най-важното, съгласно него, е човек да бъде здрав, да обича и да бъде обичан. Когато бях млад мислех, че най-важното е да бъда обичан, а в този момент на тази пределна възраст считам, че най-важното е човек да има кого да обича и да може да обича, изясни той.
Зарев не харесва концепцията за основаването на световния човек, който, съгласно него, би трябвало да бъде по-ограничен, да бъде добър в работата си и да употребява доста. Според него този човек е ограбен духовно, ограбен е откъм националните си същности. Това за него е огромен проблем в този момент, само че е проблем и на бъдещето.
Николова обаче е спокойна, тъй като съгласно нея унифицираният човек към момента не е моделиран, а хората могат да употребяват свободата, с която разполагат, с цел да реализират фантазиите си.
Нашето време е световно и в огромна степен и незадълбочено, счита Зарев. Светът, съгласно него, през днешния ден е прекомерно забързан и това прави хората по-повърхностни. Освен това е причина и за това младежите да четат по-малко книги.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ